«Пикасо»: диалог на Ева с дявола
Откъси от книгата на Андрей Власов «Пикасо́. Част първа: Раб». Епизод 24. Предишният епизод може да се прочете тук
```html
Време на действие: 1992 година
Място на действие: Киев
Действащи лица: отец Лавр, семинаристи.
– А как е написано, че «коренът на всички злини е сребролюбието»? – възкликна някой.
Отец Лавр с обичаен жест пощипа брадата си.
– Хм… Помнете, братя, на предишното ни занятие ви говорих за правилата на четене на Свещеното Писание. Едно от правилата е разбирането на всяко място от Писанието в контекста, в който е казано. Ето ти, братко, цитира сега стих от шестата глава на Първото послание към Тимотей. А тази глава е посветена на въпросите на социалното неравенство. Прочети, братко… Богати и бедни, роби и робовладелци… Ето в този контекст е казано, че коренът на всички злини е сребролюбието. Въпреки че сребролюбието е причина и за други грехове. Но… ето сам прецени… Може ли човек да бъде горд, без да страда от сребролюбие?
– Е, може, вероятно.
– Може, – уверено каза отец Лавр. – Може и цялото си имущество да раздаде на бедните, за да се възвеличава с това. А може ли да бъде сребролюбив и не горд?
– Не.
– Ето. Отново… Гордостта е начало и причина на всеки грях. Повтарям, братя. Запомнете, грехът на прародителите не се състоеше в това, че са изяли нещо излишно, а в това, че са искали да достигнат богоподобие, отхвърляйки самия Бог и Божията любов към тях, която… тази любов… и водеше човека към обожение. Сега, братя… виждам, че вече сте малко уморени, но трябва още да разгледаме как се извърши самият грях, как се развиваше… Това е много важно… Ще се постарая да бъда кратък… Чети, – той отново се обърна към семинариста, който четеше текста на Библията.
– «И рече змията на жената: защо рече Бог: да не ядете от всяко дърво в рая? И рече жената на змията: от всяко дърво в рая ще ядем: от плода на дървото, което е посред рая, рече Бог, да не ядете от него, нито да се докосвате до него, да не умрете. И рече змията на жената: няма да умрете: защото Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще се отворят очите ви, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. И видя жената, че дървото е добро за ядене и приятно за очите и красиво е да се разбере: и взе от плода му и яде, и даде на мъжа си с нея и ядоха».
– Ето, братя, – каза отец Лавр, – пред нас е архетипът… така да се каже, моделът на всеки грях. …Всеки грях се развива в нас не иначе, освен по този архетип. И за да се борим с него, е необходимо да знаем какви стадии преминава грехът в своето развитие в нас. Тази схема на развитие на греха с незначителни вариации се среща при много отци. Ще ви назова за пример: Евагрий Понтийски, Йоан Касиан, Йоан Лествичник… нашият руски светец от петнадесети век, Нил Сорски. …Стадиите са следните: прилог или помисъл, съчетание, тоест внимание към него, сосложение, тоест наслаждение от помисъла, пленение, тоест желание да се реализира… След това идва решението да се извърши грехът и самият грях. Ето, нека разгледаме подробно всеки етап.
Прилогът е въпросът на дявола: «Защо рече Бог…». В прилога няма грях. Греховната мисъл идва отвън, независимо от волята на човека. На всеки от нас такива прилози идват по хиляда пъти на ден. Някой нещо видя, нещо чу… всякакви мисли… На тази стадия грехът се предотвратява най-лесно. Както да изкорениш тревичка, както да счупиш клечка… Какво трябваше да направи Ева, когато чу въпроса на змията?
– Да го изпрати надалеч, – язвително каза някой.
– Има три варианта… имам предвид правилни варианти: да не обърне внимание, да повика Адам, да се обърне към Бога. Именно това трябва да прави човек, когато в главата му дойде греховен помисъл… дори не задължително явно греховен… просто мисъл, която на човека е неясна: от Бога ли е или от лукавия. Отново, три варианта: да не обърне внимание на мисълта, да попита духовния отец или да се обърне в молитва към Бога. …Обърнете внимание, братя, че дяволът не попита Адам, а именно Ева. Защо? Ева – слабото звено. Тя се появи на света вече след като Бог даде заповедта на Адам, и за смисъла на заповедта знае от него, тоест от втори ръце.
И тук… внимание, братя, тя не съвсем вярно разбира заповедта… Отново, дали Адам й я е предал неточно, или тя сама неправилно е разбрала, но тя прави грешки, предавайки заповедта на змията. Какви грешки? …Кой ги забеляза? – отец Лавр огледа класа. – Какво, никой не вижда грешките?
Той се надяваше, че поне някой ще вдигне ръка, и известно време оглеждаше класа. Една грешка Миша знаеше със сигурност, но се срамуваше да каже. Отец Лавр въздъхна и продължи:
– Първо, Ева затяга заповедта. Бог каза: «от дървото, което е за разбиране на добро и зло, не яжте от него», тоест забрани да се яде. А какво казва Ева? «Да не ядете от него, нито да се докосвате до него». Тоест тя произволно затяга заповедта… Бог не каза: «не се докосвайте». Така заповедта в очите на Ева става по-тежка, и повече й се иска да я наруши.
Миша се усмихна. Именно това и той си помисли.
– Второ. Тя бърка дърветата…
По класа премина лек смях. Отец Лавр също леко се усмих
