121-ви Киевски митрополит: памет и наследство на Блаженнейшия Владимир
Спомени за Предстоятеля, който оглави Украинската Православна Църква в най-трудното време и 22 години я води през изпитания.
```html
Малко повече от месец назад Църквата празнува деня на паметта на свети равноапостолен княз Владимир, кръстителя на Рус. Авторът на тези редове планираше да напише малък очерк за деня на Ангела на покойния Митрополит Владимир (Сабодан, +05.06.2014), с когото повече от 20 години ме свързваше журналистическа практика и послушание при неговото Блаженство. Обаче здравето ме подвело и материалът беше отложен за по-късно.
И все пак реших да наваксам пропуснатото и да подготвя малка публикация. И не става въпрос за това, че тя не е свързана с някаква дата. Такива хора като Митрополит Владимир живеят в сърцата на милиони вярващи, а някаква част от младото поколение малко знае за него. Затова, благословен, започваме…
Промисъл Божий в живота на бъдещия Предстоятел
Вярващите знаят: Промисъл Божий винаги е свързан с чудотворство. Или просто - с чудо. Когато човек идва в Църквата - това е чудо, Господ го е призовал. Когато човек приема монашество - чудо. Попитайте всеки монах: защо той или тя дойдоха в манастир? Те ще отговорят - «Бог призова».
Църковният живот е изпълнен с чудеса. Военни, лекари, политици, писатели изведнъж се отказват от кариера и приемат монашество. Защо и как? Иначе казано: «Идеже хощет Бог, побеждается естества чин…» (Канон на Андрей Критски).
Преди 63 години - на 26 август 1962 година - бъдещият Митрополит Киевски и на цяла Украйна Владимир прие монашество с наричане на име в чест на свети равноапостолен княз Владимир. За себе си той считал това за чудо или Промисъл Божий.
Промисъл Божий водеше Виктор Сабодан по духовни пътища. Първо в Одеската семинария, после в Ленинградската Духовна Академия, след това на преподавателска работа в ОДС, след това го доведе до свещен сан иерея, иеромонаха с ново име Владимир. След това в Духовната Мисия на Светата земя. А скоро и в сан архиерея. Промисъл Божий го постави през 1992 година на древната Киевска катедра като 121-ви митрополит Киевски и на цяла Украйна.
Служение в епохата на разкол
Удивително е, че именно в периода на най-дълбоката криза в духовния живот на УПЦ, когато възникна църковен разкол под предводителството на бившия митрополит Филарет (Денисенко) с тотална подкрепа от властимащите, светата Църква преодоля споменатата криза, със съборния разум на Харковския събор (27 май 1992 г.) лиши разколника Филарет от пълномощията на Предстоятел, избирайки нов Предстоятел - Митрополит Владимир (Сабодан), екзарх на Западна Европа на РПЦ.
Многомилионното паство на Украйна още не знаеше, че в лицето на Митрополит Владимир ще види молитвеник, богослов, проповедник, поет и философ, на когото предстои да възроди православната вяра на украинската земя след 70 години воинстващ атеизъм, да освещава стотици нови храмове и манастири.
Да открива нови духовни училища, да създава нови епархии. През 1992 година в УПЦ имаше 12 епархии, през 2014 година, в годината на кончината на Блаженнейшия Владимир, те бяха около 100. В Украйна действаха 12 хиляди приходи, около 200 манастира… С такъв багаж се представи пред Господа 121-ви Митрополит Киевски Владимир (Сабодан).
Кратка биография
Владимир (в света Виктор Маркианович Сабодан), Митрополит Киевски и на цяла Украйна, Предстоятел на УПЦ, е роден на 23 ноември 1935 година в село Марковци, Летичевски район на Хмелнитчина. Деветгодишен отрок прекрачи прага на Господния олтар и повече не го напусна до края на дните си.
Самият той разказваше, че мечтаел да стане свещеник в родното си село, да се моли, а в свободното време да лови риба с въдица.
В дома, в селото, в семейството на Сабоданови, винаги гореше лампада пред старинния образ на Тихвинската Божия Майка. Интересно, спомняше си Владиката, когато пристигнал в Одеса за постъпване в семинарията, излизайки от вагона на гарата, видял сребристите куполи на катедралата и веднага се насочил натам. И какво било учудването му, когато го посрещнал в храма именно образът на Тихвинската Божия Майка. Той се преклонил пред него с молитва. Изведнъж някой го докоснал по рамото. Стояла жена и казала: «Виждам, че се молиш, синко, и за нещо молиш Царицата Небесна. Ето ти нейния образ». И сложила в дланта на младежа златен образ на Богородица, и веднага се отдалечила. «Удивително, - спомняше си Митрополитът някога, - но моята архиерейска хиротония се състоя именно в деня на празнуването на Тихвинската Икона на Божията Майка».
Когато учил в академията, а след това станал преподавател в Одеската семинария, неговата майка, рабиня Божия Феодосия Ивановна, молила Бога той да приеме сан иерея. Някога, бързайки за служба, тя чула женски глас: «Вече е отец». Това се случило на 14 юни 1962 година: митрополитът на Херсон и Одеса Борис (Вик) го ръкоположил за иерея. През 1965 година бил определен за ректор на Одеската Духовна Семинария, а след година назначен за заместник-началник на Руската Духовна мисия в Йерусалим.
На 23 юни 1966 година 30-годишният архиманд
