Ден на творението: трябва ли да искаме прошка от животните?
Човекът се превърна в онкология на планетата, превръщайки я в ресурс за своето благополучие. За нашата отговорност пред всичко живо и за покаянието пред творението.
Първата неделя на септември – денят, когато трябва да си спомним за Божието творение. За мен това предизвиква аналогия с празника 8 март, Международния ден на жената, когато на мъжете се предлагаше веднъж в годината да си спомнят, че жената се нуждае от тяхната помощ и подкрепа. Така и тук ни се предлага да си спомним за нашите по-малки братя и за това, че те също имат право на щастие в земния свят.
Ако трябва да бъда честен, срам ме е пред животните за това, че съм човек. Не се учудвайте на това. Наистина ме е срам за това, в което хората са превърнали нашата планета. Ако вземем света като едно цяло творение, ще видим, че на Земята обитават около осем милиона вида живи същества, повечето от които дори не са изучени. Освен тях има още около четиристотин хиляди вида растения и около шестдесет хиляди вида дървета.
Човекът, който е само един от многомилионното общество на всичко живо, е решил, че цялата планета му принадлежи и само той има право да решава какво и къде да строи, на кого да дава право да живее и кого да унищожава.
За него водата, горите, другите видове животни - това е само материал, от който той може да създава своето собствено благополучие. Ако вземем аналогия с животинския организъм, човечеството е станало онкология на нашата планета. То се е разраснало и е започнало да унищожава всичко около себе си, поглъщайки ресурсите на планетата, унищожавайки на нея всичко живо, не давайки възможност да живеят милиони твари, които имат същото право на съществуване, както и ние с вас.
Границата, зад която човекът става демон
Виждаме, че животните ловуват едно друго по необходимост, за да оцелеят. Но човекът със своята корида, циркове, зоологически градини, промишлено унищожаване на живи същества отдавна е преминал границите, в които съществува целият тварен свят. Имаме множество канонични правила, които разглеждат, може ли да се миеш в баня с юдеин или не, позволено ли е на християнин да ходи на театри или не. Но няма нито един канон, който трябваше да забранява очевидното нещо - ловът като средство за развлечение.
Животните имат същото, както и ние, строение на нервната система, те също чувстват болка, униние, тъга. Те изпитват депресия, грижат се за своето семейство. Живеят, общо взето, много сходен с нас живот. А човекът отива в гората или планините само за да убие тази твар, и не защото е гладен и децата му искат да ядат, а защото му харесва самият процес на убийството. Може ли той след това, сякаш нищо не е било, да се моли на Бога? Има ли право да се причастява? Кой е той изобщо след това - човек или някаква демоноподобна същност, която обича да причинява болка и страдания на невинни същества?
Представете си, ако сърни, лосове, зайци, мечки се промъкваха в нашите градове, примамваха ни от домовете, за да убиват, просто така, за развлечение. Това ни се струва абсурдно? Да, така е. Но нима не е абсурден ловът? Нима коридата не е развлечение за садисти? Затова ми е наистина срамно за хората, за това, че в своето нравствено съзнание сме деградирали до такава степен, че не разбираме къде минава границата, преминавайки която човекът вече престава да бъде човек, а става демон.
Покаяние пред творението
Трябва да се научим да искаме прошка не само от Бога, но и от животните за цялата болка и зло, което им причинихме. Това е нещо, което хората, когато бяха по-близо до Бога и околния им свят, умееха да правят. Но за жителите на съвременните градове чувството на покаяние пред околния им свят на животни и растения е непознато. Това не е езичество, а чувство за единство на цялото творение. Ако човекът е попречил на друго живо същество да живее, ако му е причинил болка или смърт, той разбираше, че върху него лежи за това вина. Чувството за отговорност за всичко, което ни заобикаля, древните хора пренасяха не само върху животинския свят, но и върху света на дърветата и растенията. Но ние станахме диваци.
Нашата безнравственост прерасна в диво безобразие.
И ние по някаква причина решихме, че «не можем да чакаме милости от природата; да ги вземем от нея - това е нашата задача» (И. Мичурин). Ще мине съвсем малко време и тази фраза вече ще прозвучи по друг начин: «Взехме толкова много от природата, че сега няма какво да чакаме от нея милост» (А. Крижановски). И това е истина. Всички разговори за глобалното затопляне, за изменението на климата звучат като пророчество за това, което вече сме чели в Писанието: «съд без милост не оказал милост» (Иак. 2:13).
Ще имат ли животните вечен живот?
Защо хората така се отнасят към животинския и растителния свят? В това е вината не само на атеизма, който вижда във всичко, което ни заобикаля, само материал, от който можем да изградим своето благополучие. В това е виновно и християнското богословие, което обеща блажена вечност само на спасения човек, отказвайки при това на цялата друга твар. Общоприето се оказа мнението, че душата на животното не може да съществува без тяло, затова няма никаква посмъртна участ. Заедно с тялото умира и душата. От това може да се направи само един извод - животът на животното е безсмислен. А ако е така, то с него може да се разпорежда както искаш.
Но ако всички тези страдания, които претърпява животинският свят, са безсмислени, тогава трябва да се съгласим с това, че Промисълът Божий действа, меко казано, несправедливо по отношение на цялата жива и нежива природа.
Какво може да се каже по този въпрос? В Библията не се казва също и че Бог е създал ангелите по Свой образ и подобие, но въпреки това не се съмняваме, че им е отреден вечен живот. По отношение на животинския свят възниква много важен въпрос: какъв е смисълът на техните страдания и има ли го изобщо? Убеден съм, че смисъл има. Апостол Павел пише за това, че цялото творение «заедно стене и се мъчи до сега» не безсмислено, а с надеждата, че ще получи б
