Денят на знанието: какво всъщност знаем за света и реалността?
Защо научната картина на света е илюзия, създадена от мозъка, и каква роля играе вярата в познанието. Размисли за границите на човешкия разум.
```html
Първи септември традиционно се отбелязва у нас като Ден на знанието. Това е свързано с началото на учебната година в училищата, университетите и други учебни заведения. Интелектуалните знания са станали свещена книга на съвременната цивилизация. Именно те ни дават възможност да живеем така, както бихме искали - комфортно, сито и безопасно. От една страна, това е така. Но от друга, именно стремежът към комфорт и ситост породи проблема с глада и бедността, тъй като никакви земни ресурси вече не са достатъчни, за да задоволят нарастващите хедонистични искания на човечеството. А постиженията на военната промишленост достигнаха такива «успехи», че могат да изтрият от лицето на земята всичко живо, и то не веднъж.
Проблемът на субективния опит
Но бих искал да спра вашето внимание не на етичните проблеми на използването на натрупаните знания, а на това, че знанията, които получаваме като многобройни опити и експерименти, не са обективни по своята същност.
Има един проблем, който, колкото и да се върти, учените не успяват да решат и никога няма да успеят. Това е проблемът на субективността на научния опит.
Имаше такъв случай. Умираше един свещеник. Преди смъртта си той с удивление се оглеждаше около себе си и постоянно повтаряше: «Всичко не е така, всичко не е така». «Какво не е така?» - го питаха. Той отговаряше: «Всичко не е така». В общи линии, вероятно не трябваше да се обръща внимание на тези думи, защото всички ние възприемаме света по различен начин. И още повече, той изглежда различен, когато психиката на човека започва да функционира по различен начин от обикновените хора. Но в това е всичко. Нямаме и не можем да имаме друг начин на мислене, освен чрез мозъка.
Представете си, как бихме видели този свят, ако имахме, например, молекулярно зрение, тоест ако нашето око виждаше света като през микроскоп. А ако нашият алгоритъм на мислене беше устроен съвсем различно? Нашата биологична структура се различава значително от тази на земния червей, например. Но между човека и Бога разликата е много по-голяма, отколкото между нас и червея. Представете си, че този червей започне да строи своя модел на Вселената, изхождайки от възможностите, които има. Човекът има повече възможности от червея в познанието на света. Но можем ли да считаме, че те са напълно достатъчни, за да считаме нашата картина на света за обективна?
Светът, който създава нашият мозък
Някога ми се наложи да чета научни трудове на професор Карл Прибрам. Този известен неврохирург експериментално доказа - всичко, което «виждаме», «чуваме», «усещаме», «осезаваме», «обоняваме», не е такова в действителност. Импулсите, които получаваме от органите на чувствата, нашият мозък моделира така, че те се подлагат на радикална модификация още преди да достигнат нашето съзнание. Ние чуваме, виждаме не с органите на чувствата, а с мозъка, и цялата картина на външния свят - това не е нищо друго, освен музика, изсвирена от нашето сиво вещество на нотите, които самият той е съчинил.
Светът, в който живее човекът, - това е асоцииран комплекс, състоящ се от множество компоненти, моделирани вътре в мозъка.
Това, което учените наричат «обективна реалност», няма никакво отношение към самата тази реалност.
Квантовата механика отиде още по-далеч. Тя счита, че всичко, което наричаме Вселена, цялото мироздание, е някаква еднородна цялостност, която нашият мозък развива и моделира вътре в себе си за себе си, представяйки я като «около нас свят», благодарение на сложната система на работа на нервните влакна. Този извод потвърдиха трудовете на Дейвид Бом, Ален Аспект и други изтъкнати учени. Освен това, трябва да разберем, че нашият мозък чете информацията избирателно, и само тази, която има пряко отношение към нашата система за оцеляване. И това се случва независимо от нашата воля.
По-голямата част от информацията за това, което се намира «отвъд», мозъкът изобщо отказва да ни предаде.
По-просто казано, всичко, което можем да наречем «свят около нас», се намира само на едно място, и това място е нашият мозък.
«Обективната реалност» - това е това, което носим в главата си. И тя се намира в сивото вещество на нашия мозък. Но това място е много и много сложно.
Най-голямата загадка: мозъкът и съзнанието
Двадесет и осем милиарда неврони само в кората на главния мозък. Това са три милиона километра невронна мрежа. При зародиша на човека невроните се образуват със скорост петстотин хиляди в минута. А това са тридесет милиона за час. Огромна скорост и огромни енергийни разходи. При бебето мозъкът изяжда петдесет процента от цялата енергия на организма, а при възрастния човек - някъде двадесет и пет.
Ако цялата тази работа, която върши нашият мозък, се пренесе на външен източник, ще е необходима мощност на стотици атомни електроцентрали. Но нашият мозък потребява енергия, която би стигнала само за една десетватова лампичка. И никой не може да каже как е възможно това. Един неврон в нашия мозък има около четиридесет хиляди връзки с други неврони.
Ако умножим всичко това на общия брой неврони, ще получим поразителна цифра - броят на невронните връзки в мозъка е повече, отколкото звездите във Вселената.
Но ето какво е удивително. В цялото това благолепие учените така и не успяха да открият това, което наричаме «съзнание» или, по-добре казано, личността на човека.
Холандска група учени под ръководството на Пим ван Ломел публикува в списание «Lancet» резултатите от десетгодишни изследвания в областта на изучаването на функциите на мозъка. До същите изводи стигнаха и английските учени от клиниката в Саутхемптън. Изводът на учените прозвуча интригуващо: «Моз
