Богословски смисъл на иконата «Неопалима Купина»
Разглеждаме сложната символика на един от най-известните образи на Богородица: старозаветни пророчества, христология и догмата за Приснодевството.
```html
Икона на Божията Майка «Неопалима Купина» е тясно свързана с иконата «Спас в Силах». На двете виждаме осемлъчна звезда, която символизира Осмия ден на Творението. Звездата е символ на Христос, тъй като в Библията Той е наречен «звезда от Яков» (Чис. 24:17). В същото време, според акафиста, Богородица е «Звезда, явяваща Слънцето». Поради тази причина звездата може да бъде символ както на Христос, така и на Богородица.
Идеята на Неопалимата Купина се изразява не толкова чрез звездата, колкото чрез самата Богородица, която е именно тази Неопалима Купина.
На иконите «Неопалима Купина» и «Спас в Силах» в червените ъгли на задната звезда са изобразени животни – символи на евангелистите. Това съответства на Боговидението на пророк Иезекиил.
Иконата позволява ясно да се види своеобразието на православното почитание на Богородица, тъй като тя многократно засяга темата на христологията. На иконите «Купина» Христос е изобразен не само като седящ на коленете на Богородица отрок Емануил, държащ пророчески свитък, но и като Първосвещеник в архиерейски одежди и едновременно като Цар. Това е илюстрация на трите рода служение на Христос.
Старозаветни прообрази на Богородица
На повечето икони «Купина» по ъглите са представени четири сцени. Ако ги «прочетем» по часовниковата стрелка, започвайки отгоре вдясно, те символизират:
- Видението на Исая – клонка от корена на Йесея (Ис. 11:1);
- Съновидението на Яков – стълбата във Ветил (Бит. 28:10–22);
- Видението на Иезекиил – затворените врати (Иез. 44:1–3);
- Видението на Моисей – Неопалимата Купина, горящ, но не изгарящ трънлив храст (Изх. 3).
Всички тези образи – старозаветни прообрази на Божията Майка. На много икони «Купина» пред гърдите на Богородица се вижда планина, от която «неръкотворно» (без съдействие на ръце) се отделя камък (Дан. 2:34). Понякога на планината е изобразено строение, което символизира храм и жилище на Бога. Така самата икона обединява цял ред старозаветни мотиви, свързани с Богородица. Тези символи проникват и в църковните песнопения. Например, в ирмоса на 3-ти глас на канона на утренята в понеделник се пее:
«На Синайската планина Те видя в купината Моисей, неопалимо огъня на Божество зачена в утробата: Даниил Те видя планина несечена, жезъл процъфтял, Исая възкликна, от корена на Давид».
Преподобният Ефрем Сирин в своята проповед на празника Преображение Господне казва:
«Бог Слово се всели в утробата на самата Дева, и в нея огънят на Неговото Божество никак не изгори членовете на тялото на Приснодева, но я запази невредима за времето на деветте месеца».
Догмат за Приснодевството в гимнографията
Всички тези мотиви, срещани в трудовете на светите отци и православната гимнография, образно изразяват една идея: Мария, Майката на Господа, – Тя е Богородица и Приснодева, тоест останала е Дева преди, по време и след раждането на Христос. Христос се роди «не от кръв, нито от желание на плътта, нито от желание на мъж, а от Бога» (Ин. 1:13). Купината е символ на това, че «огънят на Божество» не изгори Богородица: Тя роди като Дева и остана Дева.
Към това разбиране се отнасят прообразите «земя ненасеяна» и «затворени врати», през които може да премине само Господ. Тъй като в Нейната «утроба» влезе Господ, тази утроба стана «свята» и достъпна само за Бога. Затова твърдението за нерушимото девство на Богородица се основава не на представи за нравствено съвършенство, а на богословска истина. Христос заимства Своята плът и Своето човешко естество от Дева Мария, а не просто премина през Нея, като през канал, за което учеха еретиците. Тя, родила Бога, стана мост между небето и земята, изпълнявайки образа на стълбата на Яков (вж. Бит. 28), по която слиза от небето не само Сам Бог, но и ангелите.
Богородица се нарича не просто Небе, но и «По-широка от Небесата», тъй като Тя вмести в своето тяло Безграничния и Неописуемия. В Нея се извършва тайната: «крайното вмещава безкрайното», «Невместимият в утробата вмести се».
От христология към богословие на Богородица
Границата между химните в чест на Христос и похвалите на Богородица в православната гимнография е неясна. В богородичните тропари в значително по-голяма степен се възпява христологията, отколкото в поезията, непосредствено обръщена към Христос. Именно в богородичните текстове се говори за двете природи във Христос и за чудото на Боговъплъщението. Например, в богородичната стихира на 6-ти глас, пеена на малкия вход на вечернята в събота, се казва:
«Кой Те не ще ублажи, Пресвета Дево? Кой ли не ще възпее Твоето пречисто рождение? Безвременно от Отца възсиялият Син единороден, Той също от Тебе чистата премина, неизречено въплъщавайки се, по естество Бог, и по естество ставайки човек заради нас, не в две лица разделяем, но в две естества неслитно познаваем. Него моли, Чиста, Всеблажена, да помилва душите ни».
