Как да извършите поклонение с полза за душата?
Архимандрит Маркел (Павук) за това как правилно да се подготвим за поклонничество, какво е «свято място» и защо строгият устав привлича повече от комфорта
Поклонничеството – това е най-благоприятното време за покаяние, за духовна ревизия на целия си живот. В обикновената житейска суета е трудно да се съсредоточиш, да погледнеш на себе си отстрани. А по време на поклонничеството, когато не си зает с нищо житейско, има време с помощта на молитвата и покаянието да влезеш в най-тайните кътчета на душата си и да се освободиш от всяка мръсотия, от всичко ненужно. Това в голяма степен се подпомага от дългите неспешни манастирски служби и внимателните духовници.
Особено голяма духовна полза получават онези поклонници, които пътуват до Почаевската лавра. До неотдавна много хора също пристигаха в Киев, за да се поклонят и да поискат помощ от Божиите угодници, които почиват в Ближните и Далечните пещери на Киево-Печерската Лавра. Но сега, уви, достъпът до Долната Лавра, до светите мощи, по не съвсем ясни причини от властите е напълно прекъснат. В едно време поне монасите можеха да служат и да се молят в пещерите, но сега и тази възможност няма.
Въпреки това и в други, по-малко известни манастири може да се получи голяма полза, ако отиваме не просто като на екскурзия, а именно за покаяние и молитва. Ползата от поклонничеството малко зависи от количеството на светите мощи и чудотворните икони. Всичко зависи от духовната нагласа на самия поклонник, от това, доколко той е готов да се моли и кае.
Много ще им провърви на тези, които ще имат с тях добър гид, който умее всичко да разкаже, покаже, организира транспорт, трапеза и нощувка. Ако гидът е невярващ, за когото мощите – са само музейни експонати, а житията на светците – измислени благочестиви легенди, ако му е важно само да спечели повече, то от пребиваването в което и да е, най-святото място с него полза ще има малко.
Ще споделя такова наблюдение. Повечето хора, въпреки царящия в обществото духовен либерализъм и разпускане, желаят да попаднат именно в тези свети места, където е по-строг манастирският устав, по-продължителни богослуженията и строги духовниците. А там, където служат набързо, където духовниците не дават за срамни грехове строга епитимия, потокът на поклонниците не е толкова голям. Защото в набързаните богослужения и не винаги внимателните изповеди те могат да участват и в своята енория. В тези свети места, където човек може повече да смири душата и тялото си, той усеща повече благодат, по-голямо докосване от «гласа на тънкия хлад». Това не е самовнушение и не е прелест, както някой може да си помисли, а непреложен закон на духовния живот, който е изразен с думите на светия апостол: «Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат».
Сега може да се поклонничи с комфорт: с автобус, автомобил, влак, самолет. А по-рано поклонниците, макар и да можеха да използват някакъв съществуващ по това време транспорт, но предпочитаха да ходят до светите места пеша именно за да смирят повече себе си и да възприемат повече благодат. При това те още и много рискуваха, защото по пътя можеха да бъдат ограбени или дори убити.
Прекрасно е, ако поклонническите пътувания се организират от енорийските свещеници. Това винаги сплотява народа, защото позволява да се опознаят по-добре един друг. Поклонничеството едновременно дава възможност да се осъществява мисионерска и просветителска дейност. Защото често се случва така, че по настояване на роднини, приятели или просто за компания в поклонническото пътуване участват и не съвсем църковни хора, които не знаят елементарните правила на духовния живот. Докосвайки се до светините, приемайки, макар и не съвсем осъзнато, участие в богослуженията, те също се освещават и след това започват редовно да посещават храма.
Така че не може да се придържаме към протестантския възглед, с който се проникват и някои православни хора, твърдейки, че от поклонническите пътувания няма никаква полза, че главното е да се постигне мир в душата и любов към ближния. Ние, православните християни, сме убедени, че в духовния живот трябва да има синергия. И човек със своята жертвоготовност и смирение украсява святото място, а намоленото свято място духовно украсява и преобразява човека.
