Изкуствен интелект: християнски поглед към предизвикателствата на съвременността

Развитието на технологиите, особено тези, които рязко променят начина на живот на човека, винаги е подтиквало към размишления за самата природа на тези изобретения, отговорността за направените открития и последиците от тяхното използване. Днес подобна острота придобива темата за изкуствения интелект. Технологията е млада, но вече притежава огромни възможности, мощно влияе на културата, науката, икономиката и, разбира се, на мисленето и душата на човека. Затова неизбежно възниква нуждата от християнско осмисляне на това явление.

Чия воля стои зад технологията?

Трябва да започнем с фундаменталния въпрос за природата на изкуствения интелект. Явява ли се той просто пасивен инструмент или волеви субект? Авторът на известната книга «Технополия: Капитулация на културата пред технологията» Нийл Постман подробно разглежда този въпрос и стига до извода, че всяка технология не е неутрална, а носи в себе си нечия воля. Както дроновете външно могат да създадат илюзия за неутралност, макар че всъщност носят в себе си волята на оператора или поръчителя, така и зад невронната мрежа се крие чужда воля.

И колкото по-скоро разберем това, толкова по-бързо ще преминем от повърхностния възторг пред иновацията към истински задълбочен християнски подход, където главният въпрос е чия е тази воля и как да запазим духовната свобода и своята субектност в общуването с ИИ.

Волята, стояща зад ИИ, е пряко следствие от светогледа на неговите поръчители.

Най-първият и очевиден интерес е бизнесът: корпорациите са насочени към увеличаване на печалбата, намаляване на разходите и задържане на вниманието на потребителя. Това, от своя страна, води до втория интерес – разработването на средство за по-фин контрол над поведението на човека, от анализа на потребителските предпочитания до управлението на общественото мнение. Защото алгоритмите не само предвиждат желанията на човека, но и ги формират. Тук се крие не просто икономически интерес, а стремеж към власт над ума и волята, в което лесно може да се види вече дяволски характер.

Още една цел е идеологическото влияние чрез програмирани протоколи, които избират и подават информация, формирайки определена картина на света.

Накрая, не трябва да забравяме и за фактора на технологическия престиж: държавите и корпорациите водят своеобразна «гонка на въоръженията», в която технологиите стават символ на сила и дори претенция за ролята на създател на ново бъдеще. Ако волята, стояща зад технологията, е движена от страст към печалба, власт или слава, то плодът й неизбежно ще се окаже заразен с този бесовски дух.

Кой на кого е роб: илюзията за контрол

Замаскирана под удобство, технологията не изглежда на потребителя като принуда. Напротив, човек мисли, че той управлява невронната мрежа, задавайки й промпти (запитвания), но всъщност неговите действия и решения се определят от закодираната система. Той самият, по същество, става «дрон», управляван от чужда воля.

Алгоритмите, обучени на данни за поведението на милиони хора, предвиждат желанията, формират навици и манипулират избора, правейки индивида предсказуемо звено в огромната машина.

За да се противопоставим на това, е необходим осъзнат подход: технологиите не трябва да ни разрушават, но за това нашата субектност (способност за самостоятелни, волеви решения) трябва да расте пропорционално на тяхната сложност.

Проблемът с иновациите е, че полето на нашето незнание за техните последици в бъдеще е много по-голямо от видимите вече сега последици. Например, има изследване, описано в книгата на Джонатан Хайдт «Тревожно поколение», което показва какво разрушително въздействие е оказал Instagram върху мозъка на младите момичета за 15 години. И, разбира се, създателите на социалната мрежа през 2010 година не са имали такава зла цел до 2025 година. Но се случи именно така. Могъществото на технологията расте и, по идея, трябва да бъде съпроводено с голяма предпазливост и отговорност. Но на практика последиците след 10–20 години малко кого вълнуват.

"Протезиране" на мисленето и подмяна на живото общуване

В миналото много технологии постепенно отнемаха от човека физически възможности. Появата на клавиатурата влоши уменията за красив почерк, цифровите носители отслабиха естествената памет. Но невронните мрежи буквално «протезират» мисленето, правейки ни по-малко способни на самостоятелен анализ. Изследвания потвърждават, че постоянното взаимодействие с ИИ води до когнитивни промени: човек сякаш отдава част от своя интелект, ставайки зависим от алгоритмите.

Главният съблазън на невронните мрежи е, че те имитират общуване с жив човек. Но това е само имитация.

Истинското общуване с човек изисква усилия, смирение, любов, умение да слушаш. С ИИ не е нужно да се смиряваш, търпиш, отстъпваш, обичаш. Той е безотказен – съгласява се, хвали, приспособява се към потребителя.

Можем само да си представим каква заплаха е това и за отделната човешка душа, и за института на семейството, и за истинските емоционални връзки. Не е изненадващо, че новините все по-често съобщават за случаи, когато хора в състояние на психологическа уязвимост «се женят» за ИИ-компаньони. Наскоро трагедия, описана в The Wall Street Journal, когато човек след интензивно общуване с чат-бот извърши самоубийство, ярко демонстрира тази тъмна страна. Машината, без да има нито състрадание, нито отговорност, подкрепи неговите болезнени мисли и, според семейството, го подтикна към фаталната стъпка.

Християнският път към свободата в епохата на ИИ

Невронните мрежи разкриват уязвимостите на човешката природа: те протезират мисленето, подменят живите отношения, формират зависимост, експлоатират биологичните механизми, изкривяват реалността.

За християнина противопоставянето на това е аскетичен подвиг. Той се състои в борба с врага на човешкия род – дявола, който тънко отвежда от спасението, затваряйки човека в самия себе си, в илюзията за всемогъщество.

Предлагайки мигнов