Типикон като камертон на църковния живот: устав за поста
Мнозина смятат, че трябва да се пости строго «по уставу». Какво всъщност предписва Типиконът за поста и как това се съотнася с нашия църковен живот?
Постът – една от най-обсъжданите теми в църковния живот. Често може да се чуе за непреложността на правилата, за необходимостта да се пости «както е предписано», както и стандартен набор от твърдения: «Църквата е установила», «уставът предписва» и така нататък.
Но проблемът тук е същият: малцина знаят как всъщност «е предписано по устав».
Основно хората се ориентират по навици, местни традиции, думите на «своя свещеник» и съмнителни брошури, които нямат нищо общо с Типикона.
Правилата за поста се формирали векове наред. В различни региони и манастири този процес протичал доста автономно. Както вече беше казано в предишната статия, в нашата Църква се утвърдил уставът на един конкретен манастир – Лаврата на преподобния Сава Освещени. Неговият климат, растителност, достъпност на продуктите и начин на живот на братството – всичко това пряко влияело на постните предписания. Например, морските продукти често били разрешавани от устава в този регион, защото представлявали проста и питателна храна. Ще запази ли това правило смисъл там, където рибата е скъп деликатес? Очевидно, не.
Какъв беше постът преди появата на Уставите?
Първоначално под пост се разбирало не ограничение в определени видове храна, а пълно въздържание от ядене. Съответно, строгостта на поста се измервала по неговата продължителност: можело да липсва прием на храна до обяд, до три часа следобед или до вечерта.
В творенията на светите отци срещаме именно такова разбиране: «Да не мислим, че едното неядене до вечерта е достатъчно за нашето спасение... каква полза от поста, кажи ми, ако през целите дни не ядеш, а се отдаваш на игри, шеги, дори клетвопрестъпление и злоречие» (свт. Йоан Златоуст).
Така първоначално постите се различавали само по продължителност и били три типа:
- Постите в сряда и петък продължавали до 9-ия час (по нашему до 15:00).
- Въздържание от храна през Великия пост приключвало с настъпването на вечерта (около 18:00).
- Сугуб пост, когато цели денонощия се прекарвали без храна. Така е предписано да се пости на Велики петък.
По-късно формите на постене започнали да се разширяват. Първо се появило въздържание от месо, след това – от млечни продукти и яйца. До V век окончателно се формирала практиката да се ограничава постът не само по време, но и по вид храна. Постепенно в практиката влезли такива видове въздържание като суроядство и сухоядство. Така основните съставки на поста станали време, количество и вид храна. Тази система и легнала в основата на сегашните предписания на Типикона.
Какво всъщност казва Типиконът за поста?
Да започнем с това, че той предполага не повече от две трапези на ден през цялата година. Ако е предписан само един прием на храна, той се извършва в 9-ия час (около 15:00) или след вечерня.
При това могат да се разграничат няколко степени на пост, според Типикона:
- Разрешение «на всичко» – липса на ограничения (освен месо за монасите).
- Разрешение на риба, елей (растително масло) и вино.
- Разрешение на варена храна с елей и вино.
- Разрешение на гореща храна без елей.
- Сухоядство. Позволява се «хляб и вода и подобни», тоест сурови, сушени или накиснати зеленчуци и плодове.
- Пълно въздържание от храна и питие – това, което в Типикона всъщност се нарича «пост».
Между другото, виното в византийската традиция се употребявало повсеместно, разреждало се с гореща вода и не съдържало много спирт. Затова уставът често го разрешава, но уточнява мярката.
Общият ред на трапезата е описан в 35-та глава на Типикона. Сряда и петък (а в манастирите – и понеделник) през цялата година се приравняват към великопостните дни – предписано е един път на ден сухоядство. Празниците могат да облекчат поста.
Като пример ще дадем образец за спазване на нестрогия Петров пост по Устава. Прием на храна – един път на ден (около 15:00). В обикновени дни – варена храна без масло. В понеделник, сряда и петък – сухоядство. В събота и неделя се разрешава риба и две трапези. Разбира се, изискванията към останалите многодневни пости са много по-строги.
Интересно, такива ли правила подразбират тези, които говорят за пост «по устава на Църквата»?
Какви са изводите?
Видяхме как през вековете постът се е променял – от пълно неядене до сложни схеми. Типиконът е строг, детайлизиран и малко прилича на представите, които често битуват в съвременната църковна среда.
Но остава главният въпрос: как всичко това да се съотнесе с живота на мирянина днес? Какво от уставните предписания е възможно, разумно и наистина полезно? Къде е границата между следването на традицията и духовната гъвкавост?
Отговорите на тези въпроси изискват не прибързани изводи, а внимателен поглед към историята, човека и контекста на неговия живот.
Уставът, като камертон, задава тон, но за да изпълниш музиката на вярата, трябва да разбираш и нотите, и дишането на епохата, и възможностите на своята душа.
А гледайки тази средновековна партитура, става ясно, че на съвременния християнин не е нужен шифрован шаблон, а живо разбиране.
