Патриарх Вартоломей: С Украйна сгреших, но няма да поправям нищо
В интервю за френската телевизия патриарх Вартоломей направи редица изявления, касаещи Украйна. Какво означават те в краткосрочен и дългосрочен план?
На 7 септември 2025 г. по френския телевизионен канал France Télévisions излезе седмичната неделна програма Les Chemins de la Foi, посветена на различни религии, от християнството до будизма. Този път в програмата излезе интервю с главата на Константинополската Църква Патриарх Вартоломей. Част от въпросите засягаха Украйна. Но преди да преминем към тази тема, трябва да обърнем внимание на това как Патриарх Вартоломей вижда мястото на своята катедра сред Поместните Православни Църкви, както и на неговите думи за Събора на Крит през 2016 г.
За ролята на Вселенския Патриарх
Интервюиращият протоиерей Живко Панев: «Каква е ролята на Вселенския патриарх? Явява ли се той първи сред равни или първи без равни?»
Още самата формулировка на въпроса указва на това, че в позиционирането на Константинополския Патриархат съществува някаква двойственост. От една страна православната еклезиология изхожда от това, че не само предстоятелите на Поместните Църкви са равни помежду си, но и всички архиереи, управляващи своите епархии, са равни помежду си. В Православието отсъства такава свещена степен като римския папа, който се счита за по-висш от всички епископи и властва над тях.
Но, от друга страна, приблизително през последните сто години Константинополският Патриархат заявява, че има някакви изключителни пълномощия, които не са присъщи на нито един от патриарсите, а още по-малко на епископите. Тази нова, по същество, еклезиология, е формулирана в съчинението на настоящия глава на Американската Архиепископия на Фанар архиепископ Елпидифор Ламбриниадис. То така и се нарича – «Първи без равни».
Отговорът на Патриарх Вартоломей свидетелства, че той изцяло и напълно споделя тази гледна точка. Цитат: «Първенството на Константинопол — това не е просто престижна титла. Вселенският патриархат има определени прерогативи, определени пълномощия, ако може така да се изразим».
«Факт е, че Константинополският Патриарх се ползва с определени привилегии, които нямат други предстоятели. От тази гледна точка той е първи без равни. Тези привилегии принадлежат само на Вселенския Патриарх».Патриарх Вартоломей
Тоест патриарх Вартоломей твърди, че главата на Константинополския Патриархат е нещо като римски папа-лайт, и ако не се ползва със статуса на наместник на Христос на земята, то във всеки случай има такива права, каквито няма никой друг. Както вече беше казано, това противоречи на православното учение за Църквата, където никой няма (и не може да има) никакви изключителни пълномощия. Това е все едно, ако някой от апостолите заяви на останалите, че той «се ползва с определени привилегии, които нямат други апостоли». Такива фантазии могат да предизвикат у нас само усмивка. Но по отношение на думите на Константинополския Патриарх никой защо ли не се усмихва. Мнозина смятат, че той е прав.
Само че каноните на Църквата говорят само за възможността за първенство на честта, което се свежда до това, че името на Константинополския Патриарх се споменава първо по време на богослужението в списъка (диптиха) на предстоятелите на Поместните Църкви.
Освен това, дори такова първенство е обусловено в каноните от политическите обстоятелства на първото хилядолетие, когато съществувала Източната римска империя със столица в Константинопол.
Така 3-то Правило на II Вселенски Събор гласи: «Константинополският епископ да има преимущество на честта след римския епископ, защото този град е новият Рим». Същото повтаря и 28-то правило на IV Вселенски Събор: «Определяме и постановяваме за преимуществата на Светейшата Църква на същия Константинопол, новия Рим. Защото престолът на стария Рим бащите прилично дадоха преимущества: понеже това беше царстващият град. Следвайки същото подбуждение и сто и петдесетте боголюбезни епископи, предоставиха равни преимущества на Светейшия престол на новия Рим, праведно разсъдили, че градът, получил честта да бъде град на Царя и синклита».
Днес условията, при които действат правилата, определящи привилегиите на Константинополската Църква, напълно липсват: Константинопол от столица на могъща империя, от град «на царя и синклита» отдавна вече се е превърнал в провинциален мюсюлмански Истанбул, който дори не е столица на Турция.
Единственото, на което могат да се позовават в своите претенции привържениците на теорията «първи без равни» — това са решенията на турските султани от времето на Османската империя. Те направиха от Константинополския Патриарх глава на целия гръцки милет, тоест християнското население на обширната Османска империя, включваща в себе си в различни периоди от историята практически всички древни патриархати. Действително, имаше такива времена (и те бяха доста продължителни), когато Александрийският, Йерусалимският и Антиохийският патриарси бяха независими само номинално, а на практика живееха в Константинопол на издръжка на Константинополския патриарх и изцяло зависеха от него. Но едва ли тези исторически обстоятелства, били актуални много столетия назад, могат да бъдат основания за днешните претенции за първенство.
Въпреки това такива претенции не само се издигат, но с тяхна помощ Константинополските йерарси се опитват да решават съдбите на милиони вярващи. Един от такива случаи – Украйна. Но преди да преминем към темата за Украйна, е необходимо да анализираме гледната точка на патриарх Вартоломей за Събора на Крит 2016 г. и въпроса за предоставянето на автокефалия.
Въпросът за автокефалията и Събора на Крит
Идеята за свикване на всеправославен събор се издига още преди около сто години.
Както е известно, вселенските събори се свикваха още в първото хил
