Светът на руската земя: как вярата създаде нашата култура

От Десетинната църква и Софийския събор до Владимирската икона - припомняме си великите шедьоври на Киевска Рус, родени от православната вяра.
«О светла и украсно украсена земя наша! И с многи красоти удивена еси…»
Из повест XIII век
Религия от векове съпровожда културата, бидейки неин стержнев елемент. Нейният нравствен потенциал намира своето въплъщение в света на естетиката, в света на изкуството. Православното изкуство – това е цяла система на мирозданието, изпълнена за хората от всяка епоха с голям смисъл и значение.
Раждането на християнското изкуство в Русия
В края на Х век Киевска Рус приема християнството. По указание на княз Владимир се изграждат първите каменни и дървени храмове.
Църквата се стреми да утвърди в народа новата вяра, а князете – да укрепят «Богом дадената власт».
Изкусни майстори рисуват икони, покриват стените на църквите с фрески и мозайки. Летописците са запазили за нас името на художника преподобния Алипий Печерски, който «икони да пише хитър бе зело» и за своето изкуство е причислен към лика на светците.
За съжаление, най-ранните паметници на древноруската култура не са достигнали до нас. Пожари, междуособни войни и векове на ординско иго са нанесли на страната и нейната култура огромна вреда. При разкопки на фундамента на величествената Десетинна църква Успение Богородично са намерени само няколко фрагмента от фрески.


И все пак много е запазено: катедрали на Киев, Новгород, Чернигов, ценни мозайки и фрески, релефи и, разбира се, икони. В каноничните образи на Христос, Богородица и светците живописците и архитектите на Древна Рус създават художествена летопис на своето време.
София Киевска – сърцето на митрополията
Познавайки древноруското изкуство, ние влизаме в свят на силни чувства и големи идеи, в които духовното начало безусловно преобладава над материалното. Този свят се открива пред нас в архитектурата, фреските и мозайките на София Киевска. Катедралата е изградена по време на бурната строителна дейност на Ярослав Мъдри и става архитектурен стержен, около който се групира центърът на духовния и културен живот на Древен Киев.
Разположена на високия бряг на Днепър, сияеща с куполите си, катедралата господства над околностите.
Но не по-малко великолепно е и вътрешното й обзавеждане. Вниманието на влезлия се приковава към олтарната част и пространството под централния купол, където е поместено мозаичното изображение на Христос-Вседържител. В строгите ликове на светците, в техните големи тъмни очи се усеща напрегнат вътрешен живот, дълбока убеденост в истинността на своята вяра.

Над олтара се издига величествената фигура на Богородица Оранта, която народът отдавна нарича «Нерушима стена».
Хората вярвали: докато стои Оранта – ще стои и Киев.
За да постигнат такова емоционално въздействие, художниците използвали богатата палитра: в мозайките на киевската София се броят около 130 нюанса на различни цветове.
Икона – «прозорец към горния свят»
Широко разпространение в Киевска Рус получават иконите. Сред най-древните от тях се отличава образът на «Владимирската» Богородица от византийски произход. Този образ е пълен с нежна лирика и дълбочина на чувствата. Прилепнал до бузата на майката, Младенецът я прегръща за врата. В големите тъжни очи на Богородица се въплъщава най-възвишената и истинска святост на майчината любов. Образът на "Владимирската" Богородица служи като основа за възникването в Русия на цяла иконописна насока, получила името «Умиление».


Към забележителните паметници на иконописта от XI–XII век се отнасят също иконите «Ангел Златни коси» и «Спас Нерукотворен».
Знаменен распев – музика на Древна Рус
В живота на хората от Древна Рус голямо място заема музиката. С разпространението на християнството много рано се появяват и нотни записи


