«Пикасо́»: рай, заповед и противоречие свети отци
Извлечения от книгата на Андрей Власов "Пикасо. Част първа: Раб". Епизод 22
Време на действие: 1992 година
Място на действие: Киев
Действащи лица: отец Лавр, семинаристи.
– Достатъчно. Какво е рай? Някои свети отци акцентират на това, че райът – е място на съвършено блаженство за човека. Други казват, че райът – е място, където на човека е предоставена възможност да се усъвършенства и да става все по-богоподобен. Нито едните, нито другите отци не противоречат един на друг. Нека си спомним, братя, как е създаден човекът. Когато Бог решава да създаде човека, Той казва Сам в Себе Си: «Да сътворим човека по образа Нашия и по подобието». Какво е Божият образ в човека? Свети Йоан Дамаскин в книгата «Точно изложение на православната вяра» казва, че «по образа» означава разумен и надарен със свободна воля, а «по подобието» означава подобие чрез добродетел, доколкото е възможно за човека. Ето, братя, запомнете, свободната воля на човека е отзвук на Божия образ в нас. Бог не нарушава тази човешка воля и на никого не позволява да я нарушава. Първо на дявола. Запомнете. Това е много важно за нас. Всички постъпки на човека се извършват по произволението на неговата воля, и за тях той ще даде отчет пред Бога. В противен случай, нямаше за какво да бъде наказван човекът и нямаше за какво да бъде хвален.
Но когато четем по-нататък за сътворението на човека, намираме и се удивляваме на това, че Бог сътворява човека само по Своя образ. По подобие обаче не го сътворява. Чети, – отец Лавр се приближи до учителския стол и посочи мястото.
Семинаристът прочете: «И сътвори Бог човека, по образа Божието сътвори го: мъж и жена сътвори ги».
– Това място се разбира така, че Божият образ на човека е даден, дарован, може да се каже. А за да се уподоби на Бога, човек трябва да положи свои собствени усилия. Светител Григорий Ниский казва, че да бъдеш по образа Божието е присъщо за нас по сътворение, а да станеш по подобието Божието – зависи от нашата воля. Човекът по този начин е сътрудник на Бога в осъществяването на божествения замисъл. Той трябва да се потруди за своето нравствено усъвършенстване и да стане богоподобен. Да стане бог по благодат.
Свещените отци казват, че целта на човешкия живот е теозис, обожение, съединение с Бога. Преподобният Макарий Велики пише, – отец Лавр взе от учителския стол тетрадка със своите записки и започна да чете: «Господ сътвори душата така, че тя да може да бъде невеста и общница Негова, с която Той да се съединява, за да може тя да бъде един дух с Него». – Ето, братя, – той малко повиши гласа си, – целта на човешкия живот – е единение с Бога. А единението подлежи само на подобни помежду си същества. И задачата на човека в рая беше да се уподобява на Бога чрез спазването на Божиите заповеди. Именно това се разбира под думите: «И взе Господ Бог човека, когото създаде, и го въведе в рая на сладостите, да го обработва и да го пази». А да пази заповедта и чрез това пазене да се уподобява на Бога, може само същество, облечено със свободна воля, тоест същество, което може и да наруши заповедта. В противен случай, никакво нравствено усъвършенстване не може да бъде извлечено от нейното спазване. Човекът – не е робот, а заповедта – не е програма, вложена в него. Въпреки това не е изключено, че заедно с това човекът е трябвало да работи и в пряк, тоест физически смисъл. Преподобният Ефрем Сирин пише, – отец Лавр отново взе своята тетрадка: «Ако кажат, че тези две дела са били възложени на Адам, заедно с заповедта», тоест изпълнението на заповедта и физическия труд, «то не противореча и на това».
Тук от задните редици се вдигна ръка:
– Отец Лавр, мога ли да задам въпрос?
– Да.
Вдигна се семинарист от един от по-горните курсове с тетрадка в ръка.
– Вижте, тук прочетох при Йоан Златоуст, – слабо прикривайки усмивката си, той започна да чете: «Блаженият Моисей записа и името на това място, за да не могат любещите да празнословят да прелъстяват простите слушатели и да говорят, че райът не е на земята, а на небето, и да бленуват подобни митологии. Е-ех... Някои от надменните със своето красноречие и външна мъдрост не се отказваха да говорят против Писанието, че райът не е на земята... Е-ех... Да затворим слуха си от всички такива лжеучители и да следваме правилото на Светото Писание».
Отец Лавр внимателно слушаше.
Семинаристът продължи:
– А преподобният Ефрем Сирин пише, е-ех... ето: «Райът се намираше на велика висота», – той се усмихна. – Получава се, по Златоуст, че преподобният Ефрем, е-ех... да се каже... – той не се реши да произнесе думата «лжеучител».
Доволен от себе си, той погледна към отец Лавр. Нали успя да улови на словото не кого да е – свети отци.
– Братко, мога ли да видя твоята тетрадка, – попита отец Лавр.
Братчето донесе. Това беше конспект по нравствено богословие, на последните страници на който бяха нарисувани някакви драсканици и тези извадки, които той прочете.
– Много добре, братко, – произнесе отец Лавр, – че внимателно четеш творенията на свети отци. Лошо е, че от дванадесетте тома на Златоуст и от осемте на Ефрем Сирин си записал само това място, където отците не са съгласни помежду си. Искаш да кажеш, че това е най-важното място от всичките им творения? – той вдигна глава и огледа класа.
Всички чакаха как отец
