«Пикасо»: два начина да станеш бог
Откъс от книгата на Андрей Власов «Пикасо́. Част първа: Раб». Епизод 23
Време на действие: 1992 година
Място на действие: Киев
Действащи лица: отец Лавър, семинаристи.
– Искам да обърна вашето внимание, братя, че четем на църковнославянски, този превод е много по-правилен от руския.
– А защо? – попита някой.
Отец Лавър поглади брадата си и каза:
– Това е отделна и много интересна тема, на която сега няма да се спираме. Ще кажа само, че църковнославянският превод е направен от гръцкия текст, Септуагинта, тоест от превода на книгите на Свещеното Писание на гръцки, който е направен през третото столетие преди Рождество Христово. А руският превод е направен от Масоретския текст, тоест от еврейския. Но въпросът е, че самият Масоретски текст – е доста късен. Той се е формирал вече през втория век след Рождество Христово и дори по-късно, когато юдеите, които не приеха Христос, вече водеха полемика с християнството и затова не устояха пред изкушението да поправят, а… а на места и доста силно да изкривят Свещения текст в своя полза. Да… Но да се върнем към… – той отново почти не каза «към грехопадението». – Така. В какво се състоеше заповедта? Не яж! От едно-единствено дърво в рая! Изпълнявайки тази заповед, човек можеше нравствено да се усъвършенства, да се уподобява на Бога. Можеше да стане способен за единение с Него. Повтарям, човек притежаваше свобода на волята… И ето, ако той свободно, без принуждение изпълняваше Божията заповед, щеше да се изкачи на по-високо стъпало на своето развитие. Колко такива стъпала щеше да има и в какво щяха да се състоят, не знаем, но в крайна сметка, под Божието ръководство, в съгласие с Божията воля, човек щеше да достигне теозиса, обожението, щеше да стане бог по благодат. Това е именно това, което Бог искаше. Много отци твърдят, че заповедта «не яж» е била дадена на човека за известно време. В канона за празника на Въздвижението на Кръста има такива думи, – отец Лавър взе от масата своята тетрадка: «Разруши́ повеление Божие преслушание, и древо принесе смърт челове́ком, еже неблаговременно причастно бывшее…» – В тези думи, братя, има указание, че Адам е вкусил от дървото на познанието неблаговременно, а значи, можеше да вкуси и благовременно, тоест когато Бог Сам би му заповядал това. Заповедта «не яж» – това е заповед за въздържание, пост, който, както е известно, завършва с Пасха или друг празник.
Какво предложи на човека змията? Тя му предложи същото: да стане бог. Да стане бог! Чувате ли! – отец Лавър вдигна нагоре показалеца си и повиши глас. – Да стане бог без Бога! Без да се напряга, без да се труди, без да ходи в послушание на Бога и, в крайна сметка, без да обича Бога. А много лесно и просто. Просто като вземе и вкуси от забранения плод, – той замълча малко, разхождайки се между чиновете. – Както видях на един рекламен плакат в града: «Тук и сега». Да…
– Така излиза, че човек все пак стана бог? – попита някой.
– Не, – с въздишка отговори отец Лавър. – Дяволът – лъжец и баща на лъжата. Той просто излъга. Ако човек слуша Бога, той става богоподобен, а ако слуша лукавия?
– А защо Адам му повярва? Това не е ли ясно, че без Бога не може да стане бог? Той какво, съвсем не мислеше с главата си?
– Ти, братко, внимавай да не заявяваш така дръзко, – каза отец Лавър. – Знаеш ли, много хора ругаят Адам и Ева. Казват, че ако те не бяха вкусили, щеше да ни се живее добре.
– Е, да! А какво, не е ли така?
– Хм, – отец Лавър поглади брадата си. – Има такава заповед: «Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ Бог твой, за да ти бъде добре и да бъдеш дълголетен на земята». Нека, братя, да не нарушаваме тази заповед и да не злословим нашите прародители. Така… Защо човек наруши тази заповед? Тази заповед беше много лека. Ето какво пише Ефрем Сирин, – той отново взе от масата своята тетрадка и започна да чете: «Заповедта беше лека, защото Бог даде на Адам целия рай и забрани да яде плодовете само от едно дърво. Понеже вместо едно дърво Бог му даде много, ако е извършено престъпление, то е станало не по нужда, а по небрежност». – А ето какво пише Йоан Златоуст: «Както би казал Бог на Адам: „Аз не изисквам от теб нещо трудно и тежко: позволявам ти да се ползваш от всички дървета и ти заповядвам да се въздържаш само от това едно“».
Четейки тези извадки, отец Лавър се приближи до задните редове и погледна семинариста, който беше изразил несъгласие с тези свети отци относно рая. Той вдигна очи към учителя.
– Виждаш ли, братко, консенсус патрум, – отец Лавър едва забележимо се усмихна и се върна към учителската маса. – Отново, защо човек наруши тази проста и лека заповед?
– От любопитство, може би? – предположи някой.
– Не, тук всичко е много по-дълбоко. В самия човек вече имаше нещо, което с готовност се отзова на изкушението. Ето какво пише преподобният Ефрем: «Изкушаващото слово не би въвело в грях изкушаваните, ако ръководството на изкусителя не беше собственото им желание». Ето, братя, запомнете: човек съгрешава само когато изкусителят намери нещо греховно в самия него, в неговата душа, в неговите
