Какво се е случило между Възкресението и Възнесението Господне
Защо Христос веднага след Възкресението не се възнесе на небето, а взе четиридесетдневна пауза? Къде пребиваваше през това време, на какво учеше, за какво говореше с апостолите?
Периодът след Възкресението Христово до Неговото Възнесение за мен е най-загадъчното време. Евангелията подробно ни разказват за живота, проповедите и смъртта на Спасителя, довеждайки своето повествование до разказа за Възкресението, но те по някаква причина много оскъдно говорят за това, което се е случвало след това.
Защо Христос веднага след Възкресението не се възнесе на небето, а взе четиридесетдневна пауза? Къде пребиваваше през това време, на какво учеше, за какво говореше с апостолите?
В крайна сметка, изглежда, че тези беседи трябва да са най-важните, разкриващи същността и смисъла на цялата предишна тригодишна проповед на Спасителя. И кои бяха тези хора, които възкръснаха след Христос и се явиха на мнозина? Защо за това се говори сякаш мимоходом? В крайна сметка, ако възкресението на Лазар предизвика толкова шум в Йерусалим, то още повече цялото възстание на мъртвите трябваше да произведе поразителен ефект. И къде изчезнаха те после?
Святоотеческите тълкувания по този въпрос не дават отговор на този въпрос. Не мисля, че такова събитие би могло да мине незабелязано от езическите съвременници, но дори Йосиф Флавий не казва нищо за това. Каквото и да мислим по този въпрос и каквото и да фантазираме, отговори на тези въпроси няма. Но можем да направим определени изводи, изхождайки от събитията, които се развиха след Възнесението Христово.
За какво Иисус Христос не каза на Своите ученици?
Господ явно не обясни на апостолите две неща, и отново, не знам защо.
Първо, учениците не знаеха, че Жертвата на Христос има универсално значение и се отнася не само за еврейския народ, но и за цялото човечество. За това говорят споровете, които започнаха да възникват в първите християнски общини (състоящи се от юдеи), относно това как да постъпват с повярвалите езичници. Виждаме, че апостолите нямаха готов отговор на този въпрос. Той стана по-ясен след кръщението на дома на Корнилий Сотника и след тези явления и откровения на Светия Дух, които постепенно доведоха апостолите до разбирането на универсалността на християнската религия.
Второ, както виждаме от Книгата Деяния и от проповедта на апостол Павел, второто пришествие на Христос се очакваше буквално от ден на ден. Затова християните продаваха своите имоти, създадоха първохристиянска комуна и чакаха бързото завръщане на Спасителя на Земята, за да съди света. Още повече, те не очакваха, че до това събитие ще мине значително количество време. Убеден съм, че ако им бяха казали, че трябва да чакат още поне две хиляди години, тяхното поведение би било съвсем различно.
И апостол Павел, който повярва в Христос чрез особено откровение на Господа, мислеше точно така. За това говорят всички негови послания. Той не мислеше, че светът ще съществува още толкова дълго. Затова и даваше съответните наставления. По всяка вероятност, второто пришествие на Христос от гледна точка на апостолите трябваше да се случи след като Благата вест бъде разпространена по цялата екумена, тоест в пределите на Римската империя и близките до нея региони.
Какво предположително можеха да научат апостолите от Христос след Неговото Възкресение
Виждаме, че след Възкресението на Господа апостолите преосмислиха разбирането на това, Кой е Месията и какво трябваше да донесе в света. За тях това не е просто човек, потомък на Давид, а Бог, станал Човек. Те разбраха, че Неговата мисия не е в това да освободи юдеите от римското иго и да ги направи «глава, а не опашка за другите народи» (Втор. 28). Апостолите осъзнаха, че Разпятието и Смъртта на Учителя — това не беше загуба, а част от «хитрия» Божий план, който улови дявола в капан.
Апостолите рязко промениха своето отношение към живота и смъртта. Самата смърт, като преход от реалността на земния живот в някаква друга реалност, където могат отново да се срещнат с Христос, ги направи безстрашни проводници на Истината. Физическата смърт престана да бъде за тях заплаха и вече не предизвикваше този страх, който присъстваше в душите им по време на съда над Спасителя.
И трето — това е, че всички апостоли получиха някаква установка да отидат и да проповядват Благата вест във всички краища на земята. В това се състоеше тяхната основна задача. Може да се предположи, че беседите на Христос се отнасяха до устройството на новата Църква, принципите на нейното съществуване. Ръкоположенията, йерархическите степени се появиха веднага с образуването на нови общини и не предизвикваха някакви разногласия.
Мисля, че Божествената педагогика беше такава, че да даде на апостолите този минимум, който бившите рибари, хора в общи линии некнижни, можеха да вместят. Защото всичко, което те научиха след Възкресението на Христос, радикално промени техните жизнени ценности, представи, разбиране за Бога и човека. И това беше повече от достатъчно, за да продължат апостолите своята мисия.
А всичко останало, което им беше необходимо за проповедта и спасението, се попълваше от Светия Дух, който обилно изливаше Своите дарове върху първохристиянските общини.
