Защо се нуждаем от „опис“ на мощите

Както съобщава ТСН, в Киево-Печерската лавра се планира опис на мощи на светци. Директорът на Департамента за културно наследство на Министерството на културата и ръководител на Комисията по предаването на предметите от Киево-Печерската лавра на държавата Маряна Томин заяви: „До две седмици ще започнем работа на комисията, която ще се занимава с инвентаризацията на непогребаните останки на светците от Киево-Печерската лавра. Ще работим с антрополози, с военни капелани, с археолози. И искаме да проверим всичко, което се отнася до непогребаните останки на светците“.

За какво говори Министерството на културата

Какво привлича вниманието в думите на този служител?

Първо, тя нарича светите мощи „непогребани останки“. Дали това е намек, че те трябва да бъдат погребани? Най-вероятно става дума за църковната неграмотност на М. Томин, но може би тя говори за определена идея. Факт е, че в пещерите се намират мощи на светци, които имат пряка връзка с градовете на днешна Русия. Например монахът Кукша, който проповядвал християнството на територията на Орловска и Калужска област; свети Меркурий, който бил епископ в Смоленск, свети Симон и Дионисий, епископи на Суздал, и т.н. Може ли те да бъдат обявени за „грешни“ светци, съучастници на „руския свят“ и да се обяви, че нямат място в украинската светиня? Абсурд! Но нека си спомним каква кампания се води днес срещу свети Александър Невски и други светци. Както ПЦУ обяви, че е крайно време да се откажем от тях, и премахна Александър Невски от свещените си книги. А той, между другото, през 1257-1259 г. е бил велик Киевски княз.

Второ, много подозрителен е предполагаемият състав на комисията, която ще извърши „инвентаризацията“. М. Томин заяви, че в нея ще бъдат включени антрополози, археолози и военни капелани. Но къде са представителите на Църквата тук? Властите не признават свещениците на УПЦ за капелани, което означава, че ще има представители на ПЦУ, УГКЦ, а вероятно и на други конфесии. Това е така въпреки факта, че именно братята от Киево-Печерската лавра в продължение на няколко десетилетия се грижат за мощите, обличат ги и следят за тяхната безопасност. Ще бъдат ли призовани за „инвентаризация“? От думите на официалния представител това не следва.

Трето, с каква цел Министерството на културата иска да „провери всичко, което се отнася до непогребаните останки на светците“? На този въпрос няма отговор. Но има исторически прецедент, много подобен на това, което Министерството на културата прави днес. Това е кампанията за разкриване на мощите, която започва през 1918 г. и продължава до края на 1920-те години.

Кампанията за разкриване на мощи от 1920 г.

Болшевиките са имали свои антицърковни закони, макар че те са били приемани не от парламента, а от Съвета на народните комисари и са се наричали декрети. На 23 януари 1918 г. е приет декретът „За отделяне на църквата от държавата и училището от църквата“, а за изпълнението му е създаден Ликвидационният отдел на Народния комисариат на правосъдието.

Днес би се създал телеграм-канал, който да отразява дейността на този отдел, но по онова време е основано антирелигиозното списание „Революция и църква“. В рамките на този декрет на 22 октомври 1918 г. болшевиките извършват своята „инвентаризация“ в Александро-Свирския манастир, т.е. отварят ковчежето с нетленните мощи на преподобния Александър Свирски. А списанието „Революция и църква“ пуснало мощен фалшификат: уж вместо мощите намерили восъчна кукла.

В доклада на Ликвидационния отдел е записано следното: „В отлятата кутийка, тежаща повече от 20 пуда сребро, вместо „нетленните“ мощи на Александър Свирски е намерена восъчна кукла“.

Мощите на преподобния Александър Свирски

Мощите на Александър Свирски имат просто удивително ниво на нетленност, те дори не са мумифицирани в обичайния смисъл на думата, а изглеждат като тяло на наскоро починал човек (монахът е живял през XV в.). Не е известно дали членовете на Ликвидационната комисия са били толкова неграмотни, че не са могли да направят разлика между восък и истинско човешко тяло, или е имало заповед за обявяване на „куклата“, но новината била разпространена от болшевишката пропаганда из цялата страна.

Появиха се съобщения за събрания на трудещи се, които бяха възмутени от „вековната измама на поповете“ (днес трябва да добавим думата: „ Московски“) и настояваха за разкриване на реликвите по цялата страна. Така започва кампанията за откриване на мощите. Емелян Ярославски, който води антирелигиозната политика в СССР, пише в онези дни: „Не заради присмех Съветската власт установява истината, не заради присмех тя разкрива вековната измама на монасите“.

Днес ръководителят на антицърковната политика, шефът на Държавния комитет по вероизповеданията към Министерството на културата Виктор Еленски казва по подобен начин, че не заради нарушаване на правата на вярващите властите потискат УПЦ.

Откриването на мощите на свети Александър Невски, 1922 г.

В цялата страна започва кампания за откриване на мощите. И за да се признае заслуженото на болшевиките, била утвърдена специална процедура за откриването им. Трябвало е духовниците да я извършат, т.е. да отворят ковчезите и да свалят одеждите и накитите от мощите, а представителите на местните власти, ВЧК (тогавашната служба за сигурност), съдебните лекари и представителите на обществеността само да наблюдават, а след това да подпишат протокола от огледа заедно с духовниците.

Украинските наследници на болшевиките решават да отидат още по-далеч и смятат да извършат „инвентаризацията“ изобщо без свещениците на УПЦ, които в продължение на 30 години са се грижили за тези мощи.

На 30 юли 1920 г. Съветът на народните комисари приема постановление „За ликвидиране на мощите в общоруски мащаб“. В него се предписва:

- Последователно и систематично провеждане на пълна ликвидация на мощите, като се избягва всякаква нерешителност и половинчатост.

- Ликвидирането на посочения култ към мъртъвци, кукли и т.н. да се извърши чрез предаването им в музеи.

- Във всички случаи на разкриване на шарлатанство, магьосничество, фалшификации и други престъпни действия, целящи използване на тъмнината <...>, правосъдните служби започват съдебно производство срещу всички виновни лица...

В края на 1920 г. в списание „Революция и църква“ е публикуван Отчетът на Ликвидационния отдел на Народния комисариат на правосъдието до Конгреса на Съветите с обобщение на аутопсиите на 63 мощи, направени през 1918-1920 г. Като правило са открити не напълно запазени мумифицирани останки, а някои техни части с различна степен на запазеност.

Например според Доклада в ковчега на свети Сергий Радонежски имало „парцали, изядени от молци, памук, полуразпаднали се човешки кости, купчина мъртви молци, пеперуди, ларви, в черепната кутия във восъчна хартия с неотдавнашен произход, ръждиво-червеникава коса“. В ковчега на светия княз Владимир Ярославич Новгородски са намерени „купчина черни кости, парцали и прах, череп, разделен на две половини“.

Тук трябва да поясним, че според църковното учение за свети мощи се смятат всякакви останки на светци, с каквато и да е степен на нетленност. Дори дрехите на светците са обект на почитане. В разумни граници това не е нито магия, нито идолопоклонство. Още в книгата „Деяния на апостолите“ се споменава, че: „Бог извърши много чудеса чрез ръцете на Павел, така че кърпи и пояси от тялото му се слагаха на болните, и болестите им се прекратяваха, и злите духове си отиваха от тях“ (Деяния 19. 11-12). Тези, които в наши дни са били на молитвени служби в пещерите на Киево-Печерската лавра и в други манастири, могат да потвърдят това. Когато например шапката на монаха Марк Гробокопач се слагаше на обсебените, обладаването им веднага се разкриваше, понякога по много ужасен начин.

Разпространена е била и практиката да се разделят реликви, за да могат да се почитат на различни места, да се отделят частици, за да се пришият към антиминсите, и т.н.

Преди революцията от 1917 г. обаче у хората се формира категорично мнение, че мощите на светците задължително са нетленни останки. За това мнение е благоприятствал фактът, че мощите обикновено са били съхранявани в одежди, под различни одежди и т.н. Това означава, че хората не са виждали в какво състояние се намират те. И за тях откриването на разложени кости в ковчежетата е било шок, а точно на това са разчитали властите.

Освен на ефекта от дискредитирането на Църквата, властите разчитали и на провокирането на народното възмущение, за да имат повод за репресии. Въпреки одобрената процедура за отваряне на мощите, това често се правеше с особен цинизъм. Войници от Червената армия и представители на ВЧК изтръсквали пепел от цигари в гробовете, плюели ги, заливали ги с киселина, хвърляли ги в канализацията и т.н. Това предизвиквало гнева на вярващите и ако те се осмелявали да говорят открито, властите извършвали демонстративни репресии, арести и дори разстрели.

Защо властите направиха това и какво може да последва

Първо, „инвентаризацията“ е част от обща кампания за унищожаване на Църквата. Почитането на мощите на светците е много древна традиция, датираща от апостолските времена. Можем да кажем, че то е неразделна част от православието като такова. Както почитането на иконите е свидетелство за реалното въплъщение на Сина Божий, така и почитането на мощите е свидетелство за реалното обожествяване на човека, за приемането на Светия Дух, който освещава целия човек с душа и тяло, което остава непроменено и след смъртта. Всяко неуважително отношение към реликвите оскърбява чувствата на вярващите. И точно такова отношение се очаква по време на „инвентаризацията“. Да се надяваме, че членовете на комисията няма да плюят в ковчежетата и да изтръскват пепелта от цигарите в тях, но и едва ли ще пеят тропари и величания над тях (както по време на препогребването на мощите от братята от Лаврата).

Второ, комисията ще установи, че на много реликви липсват някои части. Това ще послужи като причина да се обвини УПЦ в разхищение или, още по-лошо, в разпродажба на реликвите или в предаването им на страната агресор, т.е. на Русия. Наистина в много църкви има частици от мощите на киевско-печерските светци. Антицърковните медии, наследници на списание „Революция и църква“, разпространяват информация за мощите на киевско-печерските светци.Антицърковните медии, наследници на списание „Революция и църква“, ще разпространяват тези обвинения по всички възможни начини и ще повдигнат в обществото още по-голяма вълна от омраза към Църквата. Фактът, че частици частици от мощите на Киево-Печерските светци са били пренасяни в манастири и храмове в най-различни страни в продължение на малко по-малко от хиляда години и че това е правено навсякъде, естествено няма да интересува никого.

Трето, въз основа на опита от кампанията за откриване на мощите през 1920 г. може да се предположи, че вярващите ще протестират срещу „инвентаризацията“, което ще даде на властите повод за нови посегателства. Опитът от бруталната разправа с журналистите от СПЖ, когато за обикновена журналистическа дейност хората бяха хвърлени в затвора и заплашени от доживотен затвор, показва, че властите възнамеряват да действат сурово срещу Църквата и нейните вярващи членове.

Как всъщност ще се осъществи „инвентаризацията“ на мощите, ще разберем след две седмици. Общо взето, всичко ще зависи от това, каква заповед ще получи комисията на Министерството на културата от властите.

Ако властите по това време решат да предприемат крути действия, то „инвентаризацията“ ще бъде извършена по съответните методи. Ако ситуацията е различна, комисията ще я извърши в „лек“ вариант: ще дойде, ще разгледа, ще състави протокол и ще си тръгне. А може би дори ще отложи събитието за неопределено време. Това може да се случи, ако международната общност ясно изрази недоволството си от нарушаването на религиозната свобода в Украйна или ако властите преценят, че рисковете от вътрешна дестабилизация са твърде големи.

Що се отнася до вярващите, ние трябва, първо, да засилим молитвите си, да участваме по-активно в молитвените акции в близост до Лаврата и други светини, и второ, да не забравяме, че сме християни и не можем да действаме по начина, по който действат враговете на Църквата, не можем да отвръщаме на злото със зло, не можем да таим омраза или нещо подобно. Нашето дело е молитвата и упованието в Бога.

„Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, и Бог на мира ще бъде с вас“ (Фил. 4, 6-9).