Как да простим Бога?
Учим се да прощаваме хората и Бога: как да намерим мир в душата и да приемем несправедливия свят, в който живеем, според християнското учение.
```html
Притчата за немилосърдния заемодател е по същество проста и разбираема. Тя допълва и илюстрира молитвата «Отче наш»: «И остави нам дълговете наши, както и ние оставяме на нашите длъжници». Ако искаме Бог да ни прости нашите безбройни грехове, то и ние трябва да се научим да прощаваме на тези, които ни дължат. По същество, притчата ни задава въпрос и сама дава отговор: «Кого искаш Христос да бъде за теб на Страшния съд? Да бъде прокурор или адвокат? Неговата роля избираш сам: ако бъдеш адвокат за всички свои обидчици и врагове пред Бога, то и сам ще получиш правото да вземеш за адвокат Самия Христос». И всичко би било нищо, ако тази притча не ни поставяше пред най-трудния в света избор, който може да се направи само чрез коренно променяне на своята светогледна модел.
Притчата за немилосърдния заемодател лесно влиза в монашеското общежитие. Тук всичко е ясно. Е, прости на игумена, ако е несправедлив към теб, или на брата, ако е груб с теб. Да, въобще, прости на всички за всичко и завинаги. Вникни в духа на живота на светите отци. Защото колко красиво те писаха за това. Въплъти в живота си модела на човешкото всеединство по образа на Светата Троица: една природа в множество лица, живеещи в любов и съгласие.
Твоето «аз» - това е твоето его, стъпчи го. Не разделяй света на себе си и на другите.
Няма никакви «те», има само «ние». Отнасяй се към другия така, както се отнасяш към себе си, пожелавай му същото, което и на себе си. Вгледай се и ще видиш във всеки човек Христос. И ще имаш щастие и в този живот, и в бъдещия.
Прошка в света
Да, за монаха това звучи като песен. Но не и за миряните, които се варят в ада на съвременния живот. Ако си сам и нямаш семейство, деца и близки, тогава, преодолявайки себе си, се учиш да обичаш, прощаваш и смиряваш. Защото всяка нанесена ти обида, болка и прочее, дори и самата смърт - всичко това засяга само теб.
Но ако не си сам? Ако си свързан с деца, с роднини? Как да простиш, например, на съдията, който за пари оправда убиеца на единствения хранител на многодетно семейство? Как да прости бащата на този, който изнасили и жестоко уби дъщеря му? Как да простиш на тези, които се наеха за големи пари да разрушават нашите малки светове, изтривайки от лицето на земята градове, села, където живееха хора? Как да простиш на тези, които превърнаха в руини, лишиха от здраве, жилище, надежда за поне някаква, относително спокойна старост, хиляди хора? Да се приближиш до такъв мерзавец, да го прегърнеш и да кажеш: «Да, ти се надругал над дъщеря ми, убил си жена ми, разрушил си нашия дом… Но нищо, аз все пак те обичам и прощавам. Ние сме деца на един Адам. Не съм в обида»? Аз така точно не мога.
Но ето, оглеждайки се назад, се замислих за това, което беше съвсем наскоро. Не са минали и сто години. Така също загиваха невинни деца и мирни жители. Така също немощни старци губеха домовете си. Майки губеха синове, жени - мъже, деца - бащи. И няма вече никого от тях на земята. Нито тези, които убиваха, нито тези, които бяха убити. Нито тези, които грабиха и насилваха, нито тези, които страдаха и мъчеха. Но те някъде са?
Убеден съм - това, което беше започнато в този свят, получи някакво свое продължение в другия свят.
Само че какво? И може би сега жертвите са неизказано радостни, че не са били палачи, че не са водили хората в газовите камери, а са ги водили. Защото дори в душата на атеиста нещо говори за това, че за всичко ще трябва да се отговаря. Но притчата не е за това, тя е за друго…
Тя е за това, че трябва да прощаваме, и то не там, на онзи свят, а тук, на тази грешна земя. И да прощаваме не само на хората, но и на Бога. На Него също може много да се предяви, нали? Бога трябва да простим за това, че всички деца са нормални, а моето се роди инвалид. За това, че животът ми е покрит с бедност, болести и скърби, а при другите всичко е "в шоколад". За това, че моето дете, или младата ми жена, или мъжът ми умряха от рак, оставяйки ме сам (сама). При това, че не съм по-добър, но и не по-лош от другите хора. Най-глупавото, което съм чувал от устата на духовенството - това е как те в тези случаи се опитваха да оправдаят Бога. Мисля, че и на Бога това също не му харесваше. В книгата на Йов Той така и каза: «Вие говорихте за Мен неверно» (Йов 42:7).
Несправедлив свят: защо Бог мълчи?
Добре, а как да бъде? Как да прощаваме на другите, как да простим на Бога?
Трябва да се отдръпнем настрани и да погледнем на всичко отстрани. Какво ще видим? Ще видим, че всички хора живеят в несправедлив свят. И Господ това не крие. «Не на бързите се пада успешният бег, не на храбрите - победата, не на мъдрите - хлябът, и не на разумните - богатството, и не на изкусните - благоразположението, но време и случай за всички тях» (Еклисиаст 9:11).
Иисус Христос казва същото. Загиналите от падането на Силоамската кула не бяха по-грешни от другите. И детето на родителите се роди сляпо не защото те с нещо са съгрешили. Не, роди се, за да го изцели Христос. И това е добре. Но само че десетки други също се родиха слепи, но те не бяха изцелени. Търсим смисли, търсим отговори на въпроси като «Защо? За какво? Защо?», а тях ги няма. И Бог мълчи. Той не отговаря.
Междувременно ще отбележим, че ако хората не виждаха в света справедливост, те сами се опитваха някак да я възстановят. За око изваждаха око, за зъб - зъб. Бог до някакво време не беше против, и дори подкрепяше това (но само
