Богатството като наркотик за душата: евангелски поглед върху парите
Защо Христос наричаше богатите нещастни, а бедните блажени? За духовната опасност от сребролюбието и избора между Бога и мамона.
```html
Трудно е за богатия да спаси душата си. По-лесно е камила да премине през игленото ухо, отколкото богат да влезе в Царството Небесно. Тези думи Христос казва на хора, които от детството си в синагогите са били учени на съвсем друго. Те са чували от своите учители, че богатството е признак на Божията милост към човека. Ако имаш достатък - значи си угоден на Бога. И обратно, ако си беден, а още и бездетен, то Бог се е отвърнал от теб. Ти си грешник и трябва да го разбираш. Затова думите на Иисус така ужасяват неговите ученици. Как така? Ако на богатия му е трудно да се спаси, тогава на кого изобщо е възможно?
Христос не разглобява по клонче лъжливите установки на юдейското богословие. Той отговаря просто: «За хората това е невъзможно, за Бога всичко е възможно».
С тази надежда ние и живеем, разбирайки, че всички наши усилия в постигането на спасение, каквито и да са те, са нищожни. Цялата надежда е само на милостта на Господа.
Богатството - наркотик за душата
Но Христос ни предупреди за опасността от богатството. Той не просто говори за него като за някаква заплаха, идваща от жаждата за притежание, Спасителят каза на богатите и преситените: «Горко вам». Горко, защото ви очакват в отвъдния свят страдания и мъки. И това е много важно предупреждение, което, обаче, хората така и не чуха. Защото богатството и достатъкът станаха главният смисъл и цел на живота на повечето хора на планетата. Това е свързано с това, че богатството е наркотик за душата. Вкусвайки тази алтернатива на благодатта, тя става зависима от нея и изисква все нова и нова доза.
Трябва веднага да се каже, че «богат» в евангелското разбиране не е този, който има много пари, а този, за когото парите са станали синоним на щастие, за когото банковата сметка е заменила Бога, а разкошът - Царството Небесно.
Светите отци учеха, че трябва да се избягва всякаква привързаност към нещата и света, защото това са магнити, които привличат човека и могат да го затегнат така, че да няма никаква възможност да се освободи от тях. Към всяка земна радост трябва да се добавя поне малко скръб, за да не се прилепва към душата.
Илюзията на щастието за пари
Парите и достатъкът могат да дадат на мозъка определено състояние, сравнимо с леко опиянение. От тях някак си е добре и спокойно на душата - ти си защитен, всичко ти е наред. И колкото повече имаш пари, толкова, изглежда, повече възможности. А когато парите са много-много, се създава впечатление, че имаш могъщество, сравнимо с царско или дори божествено.
Това се потвърждава и от външния опит. Хората се лепят за богаташа и се ласкаят в краката му. Целият свят сякаш се подмазва пред него. Така се реализира обещанието на дявола: «Ще бъдете като богове». Човек, опиянен от своето величие, вече не разбира, че най-малката неизправност на организма, всяка болест може лесно да наруши тази царствена илюзия за всемогъщество. На богаташа му се струва, че всичко може да се реши с помощта на пари, включително и всякакъв проблем със здравето. Но, както многократно сме виждали на примери на известни личности, цялата им «защитеност» е само мираж.
Земното щастие дяволът продава за пари. Същността на това «щастие» е проста. Можеш да удовлетвориш всякакви свои искания. А за да си купиш земен живот, където «всичко е включено» - трябва да продадеш душата си.
В това е същността на договора с дявола, когато всички таланти на душата и цялото си време човек посвещава на служене на мамона. Истината е, че той не забелязва, че не парите му служат, а той на парите, а това, съгласете се, не е едно и също. Измамата се крие в това, че дяволът не може да бъде източник на щастие. Той не притежава такива възможности. Всичко, което сатаната може да предложи, е красиво опакована празна кутия. Човек купува тази празнота и получава при това еуфория на радост. Но новото придобиване няма да радва дълго. Ще мине време и то ще стане обикновеност.
Чувството, което си изпитал, когато си взел в ръце тази кутия, когато си я донесъл вкъщи, възхищавал си се на нея, живял си в очакване, когато тя ще стане твоя, е много приятно. Не е важно какво е било това. Нова любовница, кола или айфон. Ще искаш отново и отново да изпиташ това сладостно предвкусване на притежание на нещо ново. Понякога това се превръща в психическа болест на безкрайни покупки - шопохолия. Това може да бъде болест на колекционирането. Защото не става въпрос за нови дрехи или други придобивки. Цялата същност е в усещанията, които изпитва душата, когато го взема в ръце. То е сродно на наркотична еуфория и хората искат да я изпитат отново и отново.
Блаженството на духовната нищета
Съвсем различно е отношението на Христос към материалната и духовната нищета. Изглежда, че ето на кого е горко, но Спасителят разсъждава иначе. Той нарича нищите, гладните, нуждаещите се «блажени», тоест щастливи хора. При това става въпрос, което не е маловажно, не за бедни хора, а за нищи. Тоест за тези, които нямат абсолютно нищо. Между бедния и нищия има същата разлика, както между богатия и бедния. Бедният има на какво да се опре. Има поне слаба, но все пак опора в живота. Нищият няма никаква опора, освен Бога и добрите хора. Той е напълно зависим от тях. Затова той е абсолютно лишен от каквато и да е гордост. За нея в душата му няма никаква основа. С какво може да се гордее този, който няма нищо нито вътре, нито отвън.
Духовно нищият човек признава, че всичко, което може да получи или което има - не е негово, това е дар Божий, който той с нищо не е заслужил.
Именно тази зависимост от Бога и хората, според мисълта на Христос, прави човека блажен
