Диалог със старците Йосиф и Йоан: «Главните страсти — гняв и похот»

```html

Ние продължаваме да общуваме с атонския старец за страстите и начините за борба с тях. Днес към нашия разговор ще се присъедини още един духоносен пустинножител - преподобният Йоан Лествичник.

Миналия път говорихме със стареца Йосиф за това, колко е трудно и в същото време спасително да влезеш в райската обител през тесните врати на скърби и духовна борба. Ключът, който отваря тези врати, е смирението. Без него всяка аскеза е безполезна.

Много често се стремим към духовно съвършенство, но нещо ни пречи в това. Често такива «пречки» идват отвън, от дявола, който всячески се стреми да ни отклони от правилния път. Но не по-малко често в противоборство с човека влиза неговата собствена природа - поразена от първородния грях. И най-ярко този вътрешен конфликт се проявява, когато става дума за страстите на гнева и телесното вожделение.

За това строго и недвусмислено ни говори авва Йосиф: «Главните страсти, от които се раждат всички други - това са гневът и похотта».

Гнев — праведен и греховен

«Гневете се, но не съгрешавайте» (Еф. 4:26), - наставлява апостол Павел. Доста интересна формулировка на първовърховния проповедник. Оказва се, че гневът не винаги е греховен. Блаженият Теофилакт Български пише за това, че съществува някакъв «предел на гнева», излизайки извън който, човек се оказва в плен на своята злоба към околните.

Какво се случва до този предел? На всички ни е познато такова изразяване, като «праведен гняв». То също има светоотечески произход. Тълкувателите на Свещеното Писание оперират с такова понятие, като «безгрешен гняв».

Светите отци считат, че гневът първоначално е бил заложен от Бога в естеството на човека. Но се е изразявал не във външна агресия, а във вътрешна борба с бесовете и страстите. След грехопадението всичко кардинално се е променило: човекът е забравил за покаянието и е започнал да излива своята злоба върху ближните. Ярък пример за това е първото в историята на света братоубийство, когато Каин е вдигнал меч на Авел, завиждайки на неговата праведност.

Как да се борим с гнева

Старецът Йосиф предлага радикален, но ефективен начин за борба с гнева.

«С всички сили умъртвявай гнева всеки път, когато той се раздвижи, и ще го намериш следващия път по-отслабен. И скоро ще разцъфти плодът на дълготърпението - невъзмутимост. Оттук - мир и благодат, а след това следват всички блага», - казва геронда.

Наистина, гневната страст много често възниква заради необуздаността на речта, когато вместо молитва започваме да се предаваме на клюки и обсъждания, постепенно преминаващи в гневно озлобление. Не случайно апостол Яков увещава: «Езикът — огън, украшение на неправдата» (Яков 3:6) и «който не съгрешава в словото, той е съвършен човек, способен да обуздае и цялото тяло» (Яков 3:2). Затова, усмиряващата ни молитва трябва да бъдат думите на псалмопевеца: «Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратите на устата ми» (Пс. 140:3).

Обобщавайки казаното, старецът Йосиф съветва: «Когато те обхване гняв, затвори плътно устата си и не говори с този, който те оскърбява, или позори, или изобличава, или без причина многообразно те изкушава». 

Гневът като болест на душата

Към нашия диалог за главните страсти поканихме да се присъедини още един «знаток на човешките души» - преподобният Йоан Лествичник. Кому, ако не на него, е добре известно, какво е духовна борба и трънливият път на възкачване към Небесата! Аскет-пустинник, а впоследствие игумен на Синайската обител не само сам е преминал по този път, но и е написал «инструкция» за действен духовен живот - знаменитата «Лествица». Цял раздел от «Лествицата» е посветен на подробно описание на главните страсти. Затова ще имаме още за какво да говорим със Синайския игумен. А днес ще чуем, какво ще ни разкаже той за вредата от гнева.

Преподобният Йоан сравнява гнева с болест.

«Вспыльчивость есть безвременное воспаление сердца. Раздразнителност - безобразие на душата», - казва той.

Може ли злобният човек да осъзнае тази болезненост и да се поправи? Искрено вярващият, разбира се, може всичко, но светецът счита гневливия човек за неспособен на покаяние.

«Покаянието изисква велико смирение, а раздразнителността е знак на велико възвишение», - утвърждава пустинникът. 

Ако гневното състояние на човека е толкова плачевно, как да се излекува от тази страст? Преподобният Йоан е уверен: само благодарение на търпение, смирение и кротост.

«Началото на блаженото незлобие - да понасяш безчестия, макар и с огорчение и болка на душата. Средата - да пребиваваш в тях безгрижно. Краят на това, ако изобщо има край, - да приемаш поношения като похвали. Да се радва първият; да укрепва вторият; блажен в Господа, и да ликува третият», - заключава Синайският игумен.

За похотта и телесното вожделение

Говорейки за страстта на гнева, не можем да пренебрегнем друга страст - блудната. Похотта на плътта винаги върви «ръка за ръка» със злобата и гордостта. Един починал в Господа отечествен стар