Преображение - ново раждане в Христа
Пътят към духовното раждане минава през съвестта, самоотречението и победата над своето «аз». Какво представлява метаморфозата на душата и как да пуснем Христос в сърцето си?
```html
Преображение – удивителна дума. Нейното словообразуване произлиза от гръцкото metamorphosis. Метаморфоза – това е преоформяне (буквално – промяна на формата). Гъсеницата става пеперуда, ветхият човек – нов.
Преображението – това е духовното раждане на човека в вечния живот, когато в нас умира смъртното, тленното, наносното, повърхностното, егоистичното, и от тази разбита черупка излиза човек такъв, какъвто го е замислил Бог първоначално.
Той и сега живее някъде вътре в нас, като мълчалив зародиш, като нещо неуловимо, тайнствено, тихо, независимо от нищо външно, безстрастно, спокойно и умиротворено. Този младенец наблюдава всичко, което се случва с нас, като че ли отстрани, той наблюдава и мълчи. Това е нашият дух, велика тайна, която ни свързва със самия Творец на света.
По тялото и по своята психика ние не се различаваме от другите животни. Но от цялото творение само вътре в човека има такава врата, отваряйки която, той веднага попада при Господа. Тази врата – нашият дух, създаден по образ Божий, съкровище, което притежаваме само ние с вас. По-ценно от него няма нищо във вселената. И за това съкровище се води световна битка.
Входът към това съкровище пази злобен, дребен джудже-егоист, който се преструва на нашето «аз». Това е този, който за всичко се тревожи, от всичко се страхува, много мисли, постоянно говори в главата, склонен е към безсмислено любопитство и суета. Духът мълчи и блаженства в любовта, той винаги е изпълнен с небесна радост, тишина и покой. Докато нашият ветхий човек е изпълнен със злоба, безпокойство, осъждане и раздразнителност.
Душата може да се върне към своя дух, да се съедини с него, влизайки през вратата на безстрастието. Но за това трябва да победим това малко, но силно чудовище, наречено егоизъм.
Тогава заедно с него ще умре и светът на враждата и омразата, а вместо него човек ще се окаже на прекрасно място, изпълнено с любов и състрадание. Външно нищо няма да се промени, около нас ще бъдат същите къщи, пътища, същият земен живот. Но сега той вече ще бъде различен.
С какво започва преображението на душата? С прости неща. То започва преди всичко със съвестта на човека. Нашият живот се състои от хиляди малки дела, но в тях винаги има място за голямо сърце.
Както веднъж моя позната в разгара на горещото лято реши да посети гроба на родителите си. Те бяха погребани на далечно гробище, намиращо се на три километра от тяхното село. След като се помоли за близките си, тя вече се канеше да си тръгне, когато изведнъж от някъде от храстите до нея достигна жален, тъжен писък. Приближавайки се, жената видя полужив котенце, което нечия безжалостна ръка беше донесла тук да умира. Да го остави на сигурна гибел, да си тръгне, казвайки си: «Не е моя работа», или да постъпи по съвест? В крайна сметка това е също живо същество, което иска да живее, което търпи болка и мъка. Какво да прави? Вкъщи има ремонт, възрастно куче, но да остави така да умира малкото, беззащитно котенце тя все пак не можа.
Когато жената донесе вкъщи това мъниче, то, уплашено от кучето, излезе на открития балкон (а там тъкмо се правеше ремонт) и падна от петнадесетметрова височина. Много време, пари и грижи отидоха за операции и лечение на котенцето. Но то оцеля. Приятели и познати сметнаха, че тази жена е постъпила глупаво. «Защо ти е това?» Но сърцето й подсказваше, че постъпката е била правилна. Това беше изпит на любов. Ако тя беше напуснала гробището, оставяйки там котенцето да умира, съвестта нямаше да й даде да живее спокойно.
Да, понякога е много трудно да се вземат решения, знаейки, че те после ще създадат маса проблеми.
Но трябва винаги да помним, че съвестта — това е първото стъпало към Тавор. Никога не трябва да вървим против съвестта, колкото и да е трудно и тежко. Самоотречението – второто стъпало. Безстрастието – третото.
Преображението винаги се случва чрез преодоляване на съпротивлението на своята егоистична воля, когато трябва да се прави, както е правилно, а не както искаме. Когато човек жертва своя комфорт, покой, безопасност заради това, което подсказва съвестта, честта, отговорността, дългът и Божията истина, той започва да се променя. С него се случва същата метаморфоза. Истинската радост винаги идва само при тези, които имат чиста съвест. Останалите може да имат веселие, но не трябва да го бъркаме с тиха, мирна, светла радост.
Егоизмът хвърля сянка върху всяко човешко веселие. Сянката на страха преследва човека всеки ден. Нашият ветхий човек играе с нас лукави игри. Той е много любопитен и ни привлича да разгадаваме загадките на вселената, да се възхищаваме на тайните на околния свят, да прелитаме от един клон, който му предизвиква жив интерес, на същия друг. Умът при това ни мами с лъжливи изводи и отвлича вниманието от спасението.
Защо повечето хора не се преобразяват, а като че ли година след година ходят в кръг? Защото им е напълно достатъчно дребните земни удоволствия. Те нямат никакъв интерес да погледнат вътре в себе си по-дълбоко. А ако биха могли да го направят, биха открили там небето на собствения си дух.
Нашият живот в крайна сметка ще ни доведе до един от двата изхода – или ще победим света, или светът ще ни победи, ако не успеем да намерим Христос в сърцето си.
Безграничният живот на Христос, в Когото всичко се движи и живее, се дарява не на тези, които обичат настоящия век, а на този, който обича Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си разумение. Малко внимание, търпение, наблюдение на себе си, пребиваване вътре в себе си – и на своя опит човек
