"Последните думи не трябва да бъдат нецензурни": отношението на украинците към сквернословието
Съюзът на православните журналисти проведе анкета по улиците на украинските градове, за да разбере отношението на хората към нецензурната лексика, която стана забележима част от публичното пространство
Използването на нецензурна лексика в Украйна придоби значителни мащаби. Псувни звучат от устата на политици и дипломати, депутати и чиновници. Те се използват в рекламата, по телевизията, печатат се в вестници и са широко представени в социалните мрежи.
Особено често нецензурната лексика се среща във видеоклипове за ракетни удари и във военни сводки. Освен това, псувните към агресора понякога стават символ на патриотизма, те могат да се видят на пощенски марки и тениски.
Но как обикновените украинци се отнасят към такава «легитимация» на нецензурната лексика? Съюзът на православните журналисти реши да разбере това, като зададе на жителите на градовете три въпроса:
- Псувате ли? Ако да, в какви ситуации?
- Смятате ли, че псувните по време на война са допустими? В какви ситуации?
- Когато попаднете в стресова ситуация (ударите се с чук по пръста, спънете се, видите ракета), какво казвате? И как бихте се отнесли към думите си, ако това беше последният момент от живота ви?
Какво показа анкетата на СПЖ
Резултатите от анкетата разкриха интересна картина.
Въпреки повсеместното присъствие на нецензурна лексика в публичното пространство, повечето от анкетираните демонстрираха привързаност към традиционните ценности и внимателно отношение към думата.
Хората не преминаха към псувни като основен начин на общуване.
Мнозина признаха, че понякога използват "силни" изрази в екстремни ситуации, но същевременно ясно разбират границите на допустимото. Особено показателни се оказаха отговорите на заключителния въпрос за «последните думи». Хората сериозно се замисляха над това и често променяха отношението си към псувните, осъзнавайки, че тези думи могат да станат финални в живота им.
«В каквото заваря, в това и съдя»
Третият въпрос се оказа най-значим от духовна гледна точка. Мнозина за първи път се замислиха: какво, ако думите, които излизат в критичен момент, наистина станат последни? Войната нагледно демонстрира, колко реална е внезапната смърт от ракета, снаряд или терористичен акт.
Спомнят се думите на Господа: «В каквото ви намеря, в това и ще съдя». С какви думи човек ще срещне смъртта си - с такива ще се яви пред Бога.
Тъжно е, но записите на «черните кутии» на падащи самолети най-често съдържат именно псувни.
Защо именно тези думи излизат от устата на хората секунди преди смъртта? Защото те са ги усвоили през целия си живот, правейки ги част от себе си. Свети апостол Павел предупреждава: «Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само добра за назидание във вярата, за да доставя благодат на слушащите» (Еф. 4, 29). Въпросът не е в самите звуци, а в намерението и емоциите, които влагаме в тях.
Псувните като път към примитивизма
Легитимацията на нецензурната лексика – това не е просто понижаване на културното ниво. Това е опасна тенденция, водеща до интелектуално обедняване на обществото. Когато човек свикне да изразява всички емоции и оценки с две-три «силни думи», неговият речник катастрофално се съкращава.
Джордж Оруел в антиутопията «1984» разказва за внедряването на така наречения «новоговор» - език с минимален набор от думи. Целта е проста: човек, който няма литературни думи за изразяване на сложни мисли, не може да формулира тези мисли. Така той става лесно управляем.
«Не разбирате ли, че задачата на новоговора — е да стесни хоризонтите на мисълта? В крайна сметка ще направим мислепрестъплението просто невъзможно — за него няма да останат думи», - предупреждава Оруел.
Човек, свикнал да изразява отношението си към околния свят само с псувни, незабележимо за себе си губи способността за сложно мислене. Той започва механично да повтаря наложени лозунги и наративи, става абсолютно управляем.
Какво казва Църквата?
Църквата категорично е против псувните, и ето защо:
Първо, псувните са здраво асоциирани с гняв, злоба, оскърбление — в най-крайните степени. В Нагорната проповед Христос предупреди: който каже на брат си «безумен» (в гняв, с желание да унижи), «подлежи на геената огнена» (Мат. 5, 22). Псувните се произнасят именно в такъв контекст - за изразяване на ярост и унижение.
Второ, псувните оскверняват най-сакралното: брачните отношения, раждането на деца, телесното достойнство на човека. Църквата освещава съпружеското общение с особено Тайнство, а псувните го превръщат в обект на подигравки и издевателства.
Трето, самата дума «псувня» произлиза от «майка» - най-скъпото за всеки човек. Псувните са насочени срещу майчинството като такова. А ако си спомним, че Христос на Кръста нарече Богородица майка на всички вярващи, псувните стават още по-богохулни.
Светите отци също са единодушни в осъждането на псувните, наричайки бранната реч «гнили семена» (св. прав. Йоан Кронщадски) и «майка на всички страсти» (прп. Йоан Лествичник).
Надежда за здравия разум
Резултатите от анкетата на СПЖ дават надежда. Въпреки тоталната пропаганда на псувните в медиите и политиката, обикновените украинци запазват здравия разум и разбирането на границите на допуст
