Мистика Живата Вода
Разсъждения за Живата Вода на благодатта, основани на опита на съвременните практици на духовното дело.
Колко много е направено, осмислено от еврейската елита за разбирането на закона. Колко много е казано по този въпрос, дадени са предписания. И все пак, основните Си събеседници Христос намира сред народа, който е бил враждебен към ортодоксалния юдаизъм. Мистичните беседи за Живата Вода, която тече в Вечния Живот, Бог, въплътен на земята, води с жена-самарянка.
Не станахме ли подобни на такива евреи, заседнали в своята традиция, в предписанията на устава, в буквата на закона, забравяйки за същността и смисъла на духовния живот? Не седим ли при безводния празен кладенец, разсъждавайки за вкуса на Живата вода, за нейните свойства, водейки безкрайни богословски дискусии за Нейната химическа формула?
А всъщност външната религия няма никакво отношение към спасението. Тя само изобразява спасението чрез външни действия, които, без да имат в себе си духовност, само имитират нея с разкошни облекла и тържествени обреди. Този, който знае вкуса на Живата вода, лесно различава външната «духовност» и вътрешната благодат, и затова се устремява направо към спасението, не пренебрегвайки външното и не забравяйки за вътрешното. Вътрешното християнство води до мълчание на ума и пълно изкореняване на егоизма. Към спасението никога не се идва отвън, защото спасението се извършва вътре, в човешкото сърце, с помощта на Светия Дух. Няма никакъв смисъл да говорим един на друг кой и какво е прочел, защото най-важното е това, което ти си преживял в богообщението. Защо е написано толкова много от свети отци? За да може един ден умът ти да замълчи и ти да чуеш скритите слова на свещеното безмълвие.
Обаче вътрешното християнство започва с външната религия, която чрез своите символи способства у новоначалните обръщането на ума навътре, в сърцето, където се извършва самото спасение, където пребивава Христос. Затова
при този, който дълго време заседява във външната религия, не се случва никакво духовно развитие.
Духовното развитие – това е пълното унищожение на егоизма, и това е пряка духовна практика, без която не може да има никакво спасение. Смирената душа ухае на рай, защото решително е отказала да живее в илюзия. Животът в Бога – единственото, което съществува. И такъв живот не е предназначен за шепа хора, а за всички, които имат решимост към спасението. Всички войни започват от гордост, а мирът от смирение. Да се смириш – означава да размениш своя егоизъм за постоянен мир на сърцето. Когато езикът мълчи, настъпва успокоение. Когато умът мълчи, настъпва спасение.
Колкото по-дълго и повече преживяваме, толкова по-здраво и надеждно завързваме примката около врата си.
Обичай Бога, служи на хората и не мисли за нищо друго. За всичко останало Бог ще помисли вместо теб.
Господ, Който в началото ни се струва Бог на този свят и на цялата Вселена, с напредването на нашия духовен растеж се открива на ума, като Бог в нашето сърце, като нашето собствено вечно «Аз съм». Христос и нашият дух са единни. Когато човек се моли, той става светлина, защото Бог е Светлина. Това е Неговият отговор на нашите молитви. Благодарение на трудностите търсим Бога. Благодарение на скърбите намираме спасение. Слушайки проповедта – събираме слова, вниквайки в безмълвието на сърцето си – натрупваме благодат. Колкото по-близо е върхът, толкова по-силен е вятърът. Колкото по-близо е спасението, толкова повече изкушения.
Най-голямото щастие – да прегърнеш и носиш всички хора в сърцето си. Най-голямото блаженство – да вместиш в духа си целия Бог и да останеш в Него завинаги.
Всички наши години искаме да познаем Истината, докато Истината през цялото време чака среща с нас вътре в самите нас.
Да се тревожим за това, което се случва в света – означава да укрепваме своя егоизъм и привързаности. Светските думи стават прах в ушите, а Божествените слова стават мъдрост в сърцето. Ще останеш в заблуждение – ще умреш. Заблуждението – това е наслаждение от света. Наслаждението — това е привързаност. Привързаността към света – това е смърт. Осъждането най-много усилва егоизма. Затова ще се стараем никого и нищо да не осъждаме. Да работим над това, за да унищожим коренно своя егоизъм.
Да бъдеш християнин – означава да светиш от щастие на благодатта и да се чувстваш спасен в Христовата любов. Всичко останало – от лукавия. Отказът от егоизма води до умиротворение, а от умиротворението не може да се откаже. Мирното отношение към всичко, което се случва, води до умиротворение. «Коричка, изядена с мир, е по-добра от пир, вкусван в безпокойство» (Езоп). В безстрастието духът се просветлява и ясно се разбира, че духът е съзнание, което не е от този свят. Тогава ние директно и непосредствено осъзнаваме, че всичко преминава, и само духът, преобразен от благодатта, пребивава вечно и несъкрушимо. Как да определим, че нашият дух е узрял за придобиване на благодат? Когато в нашите действия не се намесват страсти. Да спрем да се занимаваме със себе си, иначе няма да остане време да се занимаваме с Бога. В духовния живот във всяко дело трябва да присъства солта – това е смирението.
Свободата на духа – е вътре, а не отвън. Навън – само привързаности. Вътре – само благодат. Когато сме отвън, тогава страдаме. Когато сме вътре, ставаме неуязвими.
Ако в нас свети Христовият светлина, то нямаме за какво да се тревожим: ден ли е сега или нощ, война или мир, живи ли сме или вече сме умрели.
Не трябва да се стараем да подобряваме живота си. По-добре е да се опитаме да станем свободни от неговата лъжа. Малко е да изплуваш от мрачната бездна на отчаянието, за да вдишаш живителния въздух на благодатта, и после отново да се потопиш обратно. Нужно е още заедно с благодатта да доплуваш до брега на Бож
