Какво се случва с хляба и виното на Литургията?
За Църквата Литургията не е театрално представление, а действие, в което Светият Дух извършва реална промяна на хляба и виното в Тяло и Кръв на Спасителя.
Христос – центърът на живота на Православната Църква. Христос, Който ни предлага Свое Тяло и Кръв в тайнството Божествена Евхаристия. И тук трябва ясно да разберем, че Литургията – не е просто обред, не е просто богослужение, не е спомен за събития от древността и още по-малко, не е символично съединение с Христос, а реално, тайнствено (необяснимо от рационална и човешка гледна точка), действено Причастие на Тялото и Кръвта Христови. И въпросът за това, какво точно се случва с хляба и виното на Литургията, – не е някакъв сух, откъснат от живота, богословски проблем, а въпрос на самата същност на нашата вяра.
За съжаление, днес все по-често се чуват твърдения, че на Литургията «нищо не се случва» с хляба и виното в онтологичен смисъл – тоест те уж остават хляб и вино, но стават «Тяло и Кръв» Христови само за човека, участващ в Литургията и приемащ ги с вяра. Един от най-популярните представители на тази позиция е професор МДА Алексей Ильич Осипов.
Нека разгледаме неговите доводи – и да дадем отговор, основан на Свещеното Предание на Църквата, думите на свети отци и литургичния опит на Православието.
Позицията на Осипов
В различните си изказвания (например, в лекцията «Тайнството Евхаристия») Осипов твърди следното:
На Литургията няма «пресъществяване» в западния смисъл на думата, тъй като, по негово мнение, това учение противоречи на понятието Тайнство като «таинствено», т.е. непостижимо.
Според Осипов (и съгласно тези, които следват неговото мнение) хлябът и виното остават хляб и вино, но стават в някакъв смисъл «Тяло и Кръв» Христови само в рамките на духовния опит на причастяващия се.
Богословът е убеден, че не може да се говори за реално преобразяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, защото, това е абсурдно от научна, биологична и философска гледна точка. А освен всичко друго – това е и влияние на западната схоластика. Тези тези Осипов често придружава с цитати от свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст, твърдейки, че «нито един от отците не е говорил за пресъществяване в онтологичен смисъл».
Наистина ли е така?
Нека започнем с това, че Православната Църква през цялата си история не просто вярва в реалното присъствие на Христос в Евхаристията, а учи за реалната, истинската, неизразима, но действена промяна на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови.
Например, свети Юстин Философ пише: «Ние приемаме Евхаристията не като прост хляб и не като просто питие, но по същия начин, по който Исус Христос-Спасител наш, въплътен от Словото Божие, имал за спасението на нашето Тяло и Кръв, така и тази Храна, над която е произнесено благодарение с молитвата на Неговото Слово, по преобразяване храни нашата кръв и плът, е Плът и Кръв на същия въплътен Исус Христос».
Той е последван от свети Кирил Йерусалимски: «Хлябът и Виното на Евхаристията, преди свещеното призоваване на поклоняемата Троица, бяха прост хляб и вино. След извършване на призоваването хлябът става Тяло Христово, а виното – Кръвта Му».
Същото казва и свети Теофилакт Български: «Помни, че хлябът, който вкусваме в Тайнството, не е образ на Тялото Господне, а е самата Плът на Господа... Защото хлябът с тайнствени думи, чрез тайнствено благословение и вдъхновение на Светия Дух се преобразява в Плът на Господа... Хлябът не е образ на Тялото Господне, а се преобразява в самото Тяло Христово».
Противниците на това учение твърдят, че в текста на Литургията на свети Василий Велики Даровете са наречени «вместообразни», а значи, не става дума за никаква реалност на присъствието на Христос в тях – всичко това е символично и образно. Това мнение не е ново, и на него вече е отговорил преподобни Йоан Дамаскин: «Хлябът и виното – не образи на Тялото и Кръвта Христови, а самото Обожено Тяло на Господа, защото Сам Господ каза: «сие е Тяло Мое» (Мф. 26. 26), а не образ на Тялото; «сие е Кръв Моя» (Мф. 26, 28), а не образ на Кръвта... Ако някои и наричали хляба и виното «вместообразни» на Тялото и Кръвта Господни, както, например, богоносен Василий в Литургията, то наричали така това приношение не по освещението, а преди освещението».
И същата точка на гледна точка, общоприета у свети отци, изразява и свети Йоан Златоуст, когато казва: «Как много днес казват: желал бих да видя лицето на Христос, образа, дрехата, обувките! Ето, ти Го виждаш, докосваш се до Него, вкусваш Го. Ти желаеш да видиш дрехите Му, а Той ти дава самия Себе си, и не само да виждаш, но и да се докосваш, и да вкусваш, и да приемаш вътре». (Беседа на Матфея 82, 4).
Така че, практически всички отци ясно и без обиняци говорят за промяна, преобразяване, преобразяване на хляба и виното – не в метафоричен, а в реален и онтологичен смисъл.
Освен това, във всички Литургии на Източната Църква намираме молитва епиклеза, където свещеникът директно моли Светия Дух: «И сътвори хляба убо сей – Самото честно Тяло на Господа и Бога и Спасителя наш Иисус Христос. Чашата же сию – самата честна Кръв на Господа и Бога и Спасителя наш Иисус Христос...».
Тоест, Църквата векове наред се моли за това – не за някакъв «духовен символ», а за реалното Тяло и самата Кръв на Христос.
Всичко е в това, че за Църквата Литургията – не е театрал
