Какво да правим, когато светът лети към пропастта?
Когато светът полудява, единственото спасение – е да намериш Царството Божие в себе си. Но кой сега търси тишина, кой жадува за «едното потребно»?
```html
Мисля, че вече няма нито един християнин, който, гледайки събитията в света, да не си задава въпроса: «Не сме ли на прага на последните времена?» Създава се усещането, че владетелите на държавите са полудели. Милиони невинни хора са убити, ранени или лишени от дом заради войната само за няколко години. Всички чакаме това да свърши, но изглежда, че това е само началото.
«Такъв беше Божият план, – ще кажете вие. – Защото Божието Слово ни предупреждаваше за това отдавна». Не. Такова е вътрешното състояние на хората от последните поколения, което Господ предвиди.
Вероятно сме загубили нещо важно, което свързва човека с Бога. Иначе нямаше да има такова масово безумие на омраза, злоба и богоборчество, което виждаме сега.
Повечето хора отдавна са забравили за Невидимото, Светото и Вечното, а временното и видимото «изсмукаха очите им» така, че напълно убиха духовното им зрение. Ако хората се върнат вътре в себе си, може би ще намерят там Божието Царство, което «е вътре във вас» (Лк. 17:21). Щастието на светците е в това, че те нямат нищо общо с видимия свят. Именно затова благодатта на Светия Дух просветва през очите и тялото им.
У тези нещастни, които напълно се сливат с видимия свят, лицата са изкривени от злоба, а сърцата замърсени от грях. Властта и алчността правят силните на света най-опасните престъпници, които някога са живели на земята. Техният трон – това е забит в сърцето кол, към който е привързана душата им.
Всяка война започва с мисъл.
Светът чрез гласа на медиите провокира хората към гняв, а те отговарят със злоба и омраза. Така животът на обществото се превръща в кошмар. Какво може да се каже на тези обсебени? Как да се отговори на тяхното безумие? Най-добре – с мълчание. А ако трябва да се отговори, то от дълбините на духовното сърце, с благодатта на Христовата любов, кротост и милосърдие. Това е единствената форма на отговор, която може да бъде поне някак чута.
Бог е непостижим, но Неговото присъствие е осезаемо и то ни дава възможност да познаваме Христос и да се спасяваме в Него. Дяволът е невидим, но той проявява своите действия в мислите и преди всичко в помислите на злоба, омраза, агресия, завист и осъждане.
Масовият туризъм се появи едва през втората половина на миналия век. Оттогава хората търсят рай на Малдивите, на красивите брегове на моретата и океаните.
Те забравиха, че истинската радост – това е радостта от спасението в Христос, това е истинското и нескончаемо блаженство.
За това трябва да се гмурнем не в морската бездна, а дълбоко в своето сърце. И, преминавайки през плътта, да намерим онази перла, заради която ще бъдем готови да дадем всичко, което имаме.
Ако напишем огромна книга с пророчества за следващите сто години, в книжарниците няма да има край на желаещите да я купят. Но ако предложим на хората малък трактат за практическото очистване на сърцето, никой няма да му обърне внимание. Хората трябва да знаят кога ще свърши войната, какво ще се случи с нас по-нататък, къде да постелят слама, когато ще падат.
Пророчествата едно след друго се сипят от устата на така наречените «старци». И никой не се смущава, че те не се сбъдват. Но хората все търсят и търсят нови откровения, очаквайки, че поне някое от тях ще се окаже истинско.
Когато работим върху спасението на своята душа, помагаме на всички хора, където и да се намират, да се приближат към него. Нашето спасение става пряка възможност за всеки човек отново да стане Божие дете.
Защото този, който се е спасил сам, дава тази възможност и на хиляди други да преминат след него по същия път. Този, който се е съединил с Христос, е намерил в Него благодатно просветление не защото ден и нощ е размишлявал за това, а защото се е смирявал, молил, търпял, благодарил и отново се е молил.
За този, който върви към Бога, външният свят сякаш не съществува, за него има само Господ. За този, който воюва за този свят, няма Бог, а има само външния свят. Благодатта – това е ръката на Спасителя, протегната към нас от върха на планината Преображение. Но кой сега търси тази Ръка? Кой в този човешки шум търси тишина, кой жадува «единственото необходимо»?
Как да преодолеем страха от войната? Как да не изпаднем в отчаяние и униние в тези скръбни дни?
Нека в сърцето ти бъде само Бог, тогава всичко останало ще престане да те вълнува.
Не можем да направим нищо с побеснелия свят. Но можем не само с ума, но и със сърцето да кажем: «Господи, да бъде на всичко Твоята свята воля!» – и да се успокоим. Тогава всичко, което се случва с нас, ще ни съдейства за добро (Рим. 8:28).
Светът полудява, но тези, които са победили ума си, никога няма да станат луди. Могат да ни бият, да ни тъпчат с крака, да ни лишават от храмове, гражданство и човешко достойнство. Но всичко това ще ни направи само по-близки до Христос, защото вървим след Неговите стъпки.
Мнозина сега се опитват да научат за Бога от книги. Но няма в нашия свят такива понятия, които биха могли да разкажат за Бога чрез буква. Бог не е от този свят, затова истината за Него може да бъде постигната само чрез пряко и непосредствено преживяване на Самия Бог в своето духовно сърце. Познанието на тази истина на опит – това е истинското богословие и вечният живот. Богословието не започва с книги за Бога и не от разговори за Него.
Богослов – това не е книжник, а този, който е отдал на Бога всичко
