К деня на отданието на Възнесение Господне
Към върха се вие тясна пътека, в края на която се открива удивителен свят, в който вече няма нито болка, нито печал, нито въздишки.
Елеонската, или Маслиновата планина, от която нашият Господ Иисус Христос се възнесе на Небето. Нека се изкачим с вас на самия връх и погледнем с духовно зрение на това, което се случва долу. В земното измерение тази планина съвсем не е висока, но в духовното – тя има огромна височина, защото се намира в центъра на цялото мироздание.
Планината е обградена от всички страни от долина, затегната с черно-сив задушлив смог. Хората, сградите, зад този мъгла почти не се виждат. Всичко е покрито със сероводородна енергия на човешките страсти. Тук и там през тъмнината пробиват подобни на огромни светкавици огнени разряди. Това са местата, където хората масово се убиват един друг.
Този смог пробиват игли на остри антени. Някои от тях излъчват вълни, които генерират в хората масов страх и омраза. Други предават развлечения, блуд, хедонизъм. Това са средствата за масова информация. Смесвайки се помежду си, тези вълни се превръщат в дяволски коктейл, от който хората постепенно полудяват. Дишането в тази долина е трудно, там няма чист въздух. Този, който се е надишал с този смог, живее мъчително и така също мъчително умира, пропадайки в огнена кипяща лава.
Този, който успя да не се зарази с отровата на тази долина, се изкачва по-високо в посока на върха на Елеонската планина. Там вече няма смог, въздухът е чист, а по склона и по-нагоре в планината започва да зеленее прекрасна смесена гора, изпълнена с птичи песни. В тази гора се виждат чудесни долини, осеяни с разнотравие и цветя. На тях са разпръснати селища на хора, които успяха да се изкачат над тъмния мъгла на лудото човечество. На тези хора сутрин не им чука новинарска лента, а идва ласкав котарак. Той, мъркайки, започва да бута с челото си, карайки ги да се изправят по-бързо за молитва. В прозореца наднича любопитен гълъб, а къщата е обградена от приветливи дървета, които чукат на прозореца, пожелавайки на всички спокойна нощ или поздравявайки началото на светъл ден. Тези хора живеят в илюзия за безопасност и покой, въпреки че всяка минута ги дебне смъртна опасност.
Зад тази мнима се крие хиляда и една беда. В гората често се случват огромни свлачища. Като гръм от ясно небе звучи присъдата на смъртоносна диагноза. А земетресение или война разрушава малкия кристален свят на блаженото благополучие. Семейни финансови проблеми, разклатено здраве, предателство, – и ето вече свлачището увлича със себе си крехкото щастие на земното благополучие.
Този, който разбира това, се старае да не се задържа в този горски рай. Той знае, че е време да се отиде по-далеч от това опасно място. А за това е необходимо да се разкъсат тежките вериги на привързаностите и решително да се изкачва по-високо в планината. Но зад гората започва стръмно изкачване. Дървета там почти няма, само отвесни скали и орли, които се реят горе, зорко следящи редките пътешественици. Върви се трудно, през цялото време в сърцето чука мисъл, призоваваща да се върне обратно в гората. Там беше толкова добре и уютно.
Но този, който, набрал смелост и решителност, успя да се изкачи на голяма височина, обръщайки се надолу с изненада забелязва, че изчезнаха от поглед не само зловонната долина, но и самата гора. Долу, където и да погледнеш, бели облаци се люлеят като прекрасно море от небесни облаци. А отгоре лунните нощи висят натежали гроздове от перлени звезди, където безбройни сонми ангели пеят хвала на Бога. През деня на небето се издига слънцето на Любовта, на което е невъзможно да се гледа, без да не ослепнеш. Неговите лъчи се отразяват в хрупкавия снежнобял килим и със своите весели радостни искри проникват в самата дълбочина на сърцето, носейки там Божествен покой и блаженство.
Към върха се вие тясна пътека, в края на която се открива удивителен свят, в който вече няма нито болка, нито печал, нито въздишки, а само Светлина, разтваряйки се в която ние самите ставаме светлина.
