«Ние сме безумни заради Христа»: защо светът ненавижда смирените?

Клеветата е това, през което трябва да премине всеки праведник. Фото: СПЖ Клеветата е това, през което трябва да премине всеки праведник. Фото: СПЖ

Защо светците първо ги гонят и клеветят, а после канонизират? Размисли за природата на смирението, гордостта и агресията на "диванните експерти" в светлината на учението на апостол Павел

«Ние сме безумни заради Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте в слава, а ние в безчестие… Когато ни злословят, ние благославяме; когато ни гонят, ние търпим; когато ни хулят, ние молим; ние сме като смет за света, като прах, от всички тъпкан до днес» (1 Кор. 4:10-16).

Нова традиция: от клевета до канонизация

Мнозина от светците, особено тези, които са канонизирани в последно време, първоначално са били подложени на гонения и оклеветани от своите събратя, а след това канонизирани. Изглежда, че се е появила нова традиция. Така беше с Йосиф Исихаст, Порфирий Кавсокаливит, Софроний Есекс, Нектарий Егински и др.

Днес, когато интернетът е влязъл във всеки дом, виждаме колко много диванни експерти разсъждават за неща, за които нямат никакво понятие. Шарикови са на първите редове както сред светските, така и сред църковните активисти. В знанието на догматиката, политиката, международните отношения и въобще във всяка сфера на жизнената дейност те нямат равни. Те са крещящи и свадливи. Знаят точно кой от съвременните подвижници е в прелест, а кой не. Ясно определят къде са «правилните» православни, а къде не толкова. В социалните мрежи, обикновено под измислени имена, те не само учат и изобличават.

Шарикови обиждат, проклинат, злодействат и въобще се държат така, сякаш Бог е сляп, глух, ням и напълно безпомощен старец, който нищо не вижда, не знае и на нищо не е способен. Затова всичко е позволено, особено когато си сложил маска.

Много пъти съм се сблъсквал с такива коментатори и разбрах, че трябва или да ги игнорирам, или да ги изтривам без никакви опити за вразумяване.

Обърнатото към тях слово само разпалва тяхната агресия и жажда за спор. За такива хора Спасителят е казал: «Порождения ехиднини! Как можете да говорите добро, бидейки зли? Защото от изобилието на сърцето говорят устата» (Мат. 12:34). На тях апостолът казва: «Не съдете преди време, докато не дойде Господ, Който ще освети скритото в мрака» (1 Кор. 4:5). Към тези хора са обърнати думите, които чуваме в този неделен ден (1 Кор. 4:9-16). Апостол Павел говори на тези, които се считат за «мъдри», а апостолите за «безумци».

Ситуацията от началото на апостолските времена до наши дни не се е променила. «Безумните», презирани от хората, тези, които са били позорище за света, после, както се оказва, стават светци, а «славните» и «мъдрите» отиват във вечния живот с нищо.

Силата на смирението и слабостта на гордостта

Защо праведниците, които са били осмени по-рано и на които клеветят сега, светът не можа да смаже? Защото смирението по принцип е непобедимо. То не се бори нито с хората, нито с външните обстоятелства на живота. С гордостта до самата смърт се бори само гордостта. А Господ обича кротките и смирените, правейки ги мъдреци и жители на Небесното Царство. Защото Той Сам винаги е кротък и смирен и очаква от нас същото.

Умните и образованите се борят със земните изкушения и бури. А за смирените изпитанията – това са вратите, през които те влизат в небесната радост.

Искаме малко да се смирим, а после да живеем, както преди. Но това е невъзможно. Над спасението трябва да се трудим цял живот, не може да го поръчаме по интернет с доставка до дома. Главният кръстопът, който определя целия по-нататъшен живот на човека – това е изборът между мамона и спасението.

Шарикови се въртят в живота като катерица в колело. Те вечно тичат някъде, бързат, бързат, на някого нещо постоянно доказват, някого разобличават, с някого се карат. Смиреният човек винаги е тих, мирен и спокоен, живеейки с пълно доверие в Бога. Той не позволява на сърцето си да се увлече от външни измамни впечатления.

Каквато и роля да играеш отвън, колкото и да се правиш на умен, каквото и да казваш, вътре винаги си този, който си по своята същност. От тази същност зависи нашата съдба. Главното, което има в човека, не може да се скрие нито зад външна маска, нито зад празни думи. Понякога тази същност просветва през лицето и очите, понякога се крие толкова дълбоко, че не се вижда. Често и ние самите не знаем какво представляваме по своята същност. А някой дори не иска да знае. Така е по-лесно да се живее, за да не се замисляме. Да се считаме, по подразбиране, винаги прави.

Избор между плътта и духа

Какво може да бъде по-просто? Защото за да постигнем своята същност, трябва да станем дух, а не плът.

Но светът настойчиво ни налага своята плът, правейки ни не духовни, а плътски. Бог обаче смирено ни предлага Себе Си, за да станем духовни.

Нашето сърце се накланя към Бога, а тялото се стреми към похотта. Цялата Вселена, затаила дъх, гледа какъв избор ще направим. От този избор зависи съдбата на страната, народа и на целия свят. Всъщност страната се защитава от нравствеността и вярата в Бога, а не от управниците и армията. Но кой е способен да чуе това и на кого е интересно?

Шарикови вярват не в Бога, а в собствения си егоизъм. Затова те са толкова агресивни. Егоизмът сам по себе си винаги е агресивен, защото той е бог на земното царство, властващ, разделящ и превъзнасящ се над другите. Небесният Отец винаги е любящ и с голяма нежност се грижи за всичко, което има живот и дишане. В това е главната разлика между Божиите хора и фанатиците на света. Първите гледат на света с очите на любовта, а вторите с очите на осъждането.

Затова няма ни

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също