Диалог със стареца Йосиф: „Само тесните врата водят в простора на рая“
Поредният разговор с афонския исихаст ще бъде посветен на същността на духовното дело – борбата със страстите и преодоляването на изкушенията.
```html
По време на последния разговор авва Йосиф ни разкри една проста, но много важна истина: «предназначението на човека – да намери Бога». И верният знак, че това търсене е увенчано с успех, – дарът на очистителната благодат, която Творецът изпраща в отговор на покаянието.
На всеки от нас е познато това чувство на първата благодат след молитва, изповед, Причастие. В богословието то още се нарича призоваваща благодат. Чрез нея Господ, по велика милост, ни открива тайната на Своето Царство и с тихия глас на добрите помисли ни подтиква към благочестив живот.
Но такова благодатно чувство винаги е временно.
Изобилието на духовни дарове би довело човека до прелест, а тяхната липса – до униние. Затова Бог подава Своите блага в мярка.
За това пише и апостол Павел, спомняйки си как в мъките от «жала в плътта» той три пъти молил Христос за помощ, на което получил отговор: «Достатъчна е за теб Моята благодат, защото силата Ми се извършва в немощ» (2 Кор. 12:9).
Християнинът – богатир, отразяващ дяволските стрели
Това същото «жало в плътта», на което се оплаква апостолът, е забито във всеки от нас. Това са тези съблазни и изкушения, с които «ангелът на сатаната» ежедневно обстрелва душата. Такава болезнена борба Бог допуска, за да смиряваме гордостта и да не се превъзнасяме. Нашата задача, като прилежни ученици, – със силата на молитвата и смирението да отразяваме от себе си изкусителните стрели.
Старецът Йосиф Исихаст така говори за тази невидима битка:
«Врагът, бидейки изобретателен, добре умее да се крие зад страстите и слабостите». И съветва: «За да го поразиш, трябва да се бориш със самия себе си, да умъртвиш себе си [духовно]. Когато старият човек умре, тогава ще се премахне силата на врага и противника».
Християнинът е призван да се уподоби на билинните богатири в своето мъжество. Но, за съжаление, рядко възприемаме църковния живот като духовна борба. По-лесно ни е да «изчетем» правилото, «изстоим» службата, но не и да се трудим над изкореняването на страстите. Душата на ленивия човек, дори обгърната от благодат, е подобна на изнежена орхидея: без грижливи грижи тя бързо ще увехне и няма да даде плод.
Христос казваше, че на човека са предложени само два пътя: «Влезте през тесните врати, защото широки са вратите и просторен е пътят, водещи към погибел... тесни са вратите и тесен е пътят, водещи към живот, и малцина ги намират» (Мт. 7:13-14).
А старецът Йосиф, продължавайки тези думи, с отеческа любов се обръща към всеки от нас:
«Чадо мое! Принуждавай самия себе си от самото начало да влезеш през тесните врати, защото само те водят в простора на рая!».
«Не се обличай само в листа, но разпростри корените дълбоко»
Когато вярващият осъзнае дълбочината на своите падения, у него се появява горещо желание да се измъкне от плен на страстите. Но на практика това не е лесно. Греховният живот напомня на пясъчни дюни: колкото по-дълго стоиш на тях, толкова по-дълбоко потъваш. Ако човек живее разпуснато, разчитайки на спасение по «щастлива случайност», той дълбоко се заблуждава.
Често изграждаме духовния живот повърхностно, без да полагаме в основата му дълбок фундамент. Предупреждавайки за такъв формализъм, старецът Йосиф казва:
«Не се обличай само в листа, но разпростри корените дълбоко, за да намериш източника. Така че да черпиш вода и непрестанно да растеш. За да, когато дойде сушата, не претърпиш никаква промяна».
Но как да намерим този неизчерпаем източник в житейската пустиня? Отговорът дава самият атонски духовник. «Преди всичко – придобий съвършено и неразсъждаващо послушание на всички. От него се ражда смирение», – започва старецът.
На нас, миряните, този призив не трябва да се възприема буквално, по-монашески. Нашето главно послушание – това е послушание на Божията воля, която Господ открива чрез житейските обстоятелства. Смирението пред всичко, което Бог ни изпраща, – и радостно, и печално, – ражда в душата благодатно чувство.
«Ако придобиеш това, – подчертава свети исихаст, – не те е страх от промени, защото ставаш човек от друго естество. Свойствата на твоята природа променя благодатта».
Аскезата защитава плодовете на Духа от суша
В разбирането на стареца, смирението – това е коренът, който позволява на душата да се укрепи в благочестието. Тогава дървото на душата непременно ще даде плодове – добродетели. А различните духовни упражнения, подобно на листа, ще запазят тези плодове от суша.
Тази практическа духовност – аскезата – Йосиф Исихаст още нарича «устав». В нея той включва молитва, четене и телесни подвизи. Ето какви наставления дава духовникът:
«Псалмопението нека се извършва смирено. Умът да се стреми да улови смисъла на молитвата. Четенето също нека бъде с голямо внимание... Тялото трябва да се подвизава с всички сили, винаги да бъде поробено на духа. И ядеш ли или работиш – Иисусовата молитва не прекъсвай».
Където и да живее човек, в манастир или в света, тези съвети винаги са актуални. Телесният
