Диалог със стареца Йосиф: «Предназначението на човека - да намери Бога»
Ние продължаваме да беседваме с авва Йосиф, четейки неговите писма. Днес ще говорим за смисъла на християнския живот и различията на Божествената благодат.
```html
Предишният диалог с геронда беше посветен на правилното отношение към молитвата. Старецът подчерта, че молитвата трябва да ражда в душата на човека особени чувства: любов, благодат и умиление. Но за осъзната молитва е необходимо да се разбере нейната цел. Видението на тази цел ще дойде при нас, след като отговорим на важния въпрос:
Какъв е смисълът на живота?
Такъв обемен въпрос терзаеше умовете на мислителите от различни епохи. Отделни философи и цели философски школи посвещаваха своите дискусии и трактати на изучаването на тази тема. Всеки искаше да открие завесата на тайната, да познае замислите на Бога или Вселената за човека и целта на неговото земно битие.
Течението на епохите променяше представите на хората за смисъла на техния живот.
Философите от античността свързваха търсенето на такъв смисъл със стремежа на човека към добродетел, щастие и съвършенство. Желанието да живееш «за свое удоволствие» (хедонизъм) и «в хармония със себе си» (стоицизъм) съвременният свят наследи от античните предци. Така че, Еклисиаст беше прав, казвайки, че «няма нищо ново под слънцето» (Еккл. 1:9).
Средновековната философия в много отношения християнизира въпроса за смисъла на живота. Блажени Августин и Тома Аквински писаха, че човек е призван към богопознание и богослужение, за да подготви душата си за вечността.
Епохата на Просвещението внесе своите корекции в парадигмата на мисленето. С развитието на науката и вярата във «всемогъществото» на човека (да си припомним идеята за «свръхчовека» на Ф. Ницше) акцентът на философията се измества към умственото познание. Провъзгласява се манифестът на свободата на личността. Главният лозунг на Новото време стана изречението на Р. Декарт: «Мисля - значи съществувам».
След поредния прелом на цивилизацията през ХХ век човек изведнъж стигна до извода, че външното, обективно разбиране на смисъла на живота не съществува. Вместо това има личност, която, бидейки свободна, може сама да определя такъв смисъл. На тази гледна точка е изградена философията на екзистенциализма.
С развитието на постмодерна моделът «човек - господар на живота» все повече се утвърждава.
До днес в обществото, подобно на «физиците» и «лириците», съществуват «боголюбци» и «богоборци».
И ако първите живеят заради вечността, то вторите не само че живеят само за земни удоволствия, но и всячески порицават и се присмиват на християните, в които виждат хора «не от този свят».
С изключително важния въпрос: «Какъв е смисълът на живота?» днес ще се обърнем към стареца Йосиф Исихаст. И ще чуем от неговите уста отговор:
«Предназначението на човека, след като се е родил в този живот, е да намери Бога». Обаче, по-нататък духовникът добавя: «Човек не може да намери Бога, ако преди това Бог не го намери».
Какви поразителни думи на духоносния наставник! Целият ни живот трябва да преминава в постоянно търсене на Божията воля, но такова търсене никога няма да бъде увенчано с успех, ако Сам Бог не ни помогне в това.
Как ни намира Бог?
Как и кога точно може да ни намери Бог? Тогава, когато Той сметне за необходимо. Но това се случва неизбежно и винаги, за да не може човекът на Страшния съд да се оправдае с липсата на Божествено посещение.
Друго нещо е - ние самите често не забелязваме това посещение или всячески се упорстваме на намесата на Господа в нашия подреден и греховен живот. Искаме или не - но рано или късно Бог лице в лице се среща с всеки от Своите чада: и в радости, и в скърби. Но по-често, все пак - в скърби.
Ето какво казва по този въпрос старецът Йосиф:
«Страстите затвориха душевните ни очи, и ние не виждаме. Когато, обаче, обърне към нас Своите очички преблагият наш Бог, тогава ние, като от сън, се събуждаме и започваме да търсим нашето спасение».
Йосиф Исихаст за трите благодати
Какво се случва с човека, когато най-накрая разбере истинския смисъл на своя живот и намери Бога? След тази наистина преломна среща започва най-тайнственият етап от духовния живот - богообщението. То започва с искрена молитва, излизаща от вярващо сърце, а завършва с насищане на душата с Божествена благодат.
Даваме думата на аввата, който ще ни разкаже за това по-подробно:
«Духовното състояние се разделя на три чина, и съответно, тройно действа в човека благодатта», - счита духовникът.
Това е много интересно наблюдение на стареца Йосиф, изхождащо от дълбочината на неговия молитвен опит! Оказва се, че Божията благодат, макар и да произтича от един източник - нашия Творец и Господ - се различава по характера на своето въздействие върху душата на човека.
Да се вслушаме в това, как геронда ще развие тази мисъл по-нататък:
«Първата благодат - очистваща. Тя още се нарича чувство-действие, защото молещият се почувствал в себе си Божествено движение. Тази благодат подбужда човека към покаяние», - казва старецът.
Атонският духовник подчертава, че първата благодат не зависи от нашето произволение, като се явява дар Божий. Едно стремление на човека към духовен живот - това вече е дар на благодатта. Но за да получи от Господа следващото дарование, човекът трябва да осъзнае своите грехове и да се покае за тях. Иначе Божественият призив може да се окаже краткотраен и скоро да изчезне, ако го игнорираме.</
