Пост, който светите отци не познаваха
Успенският пост в епохата на интернет. Как да устроим «информационна диета» за ума и защо мълчанието днес е по-важно от новините.
Броят на постните дни в годината при нас варира от 174 до 212. По-голямата част от годината – е постна. Спасителят, говорейки за бесновението, каза, че «този род се изгонва само с молитва и пост» (Мат. 17:21). Нашата податливост на раздразнение, злоба, униние и други пороци – също е вид бесновение. Оказва се, че се молим всеки Божи ден, почти две трети от годината постим, а все пак не можем да се избавим от тази бесовска рефлексия на душата. Значи, нещо с нашия пост и молитва не върви както трябва.
Времето, в което живеем, е много различно от това, в което са живели светите отци, оставили ни своите наставления.
Затова те не са знаели изкушенията, които знаем ние. Не е имало от началото на християнството и до наши дни такова изобилие от информация. Не е съществувал интернет и безкрайният поток от новини, видео и аудио развлечения. Умът на човека е претоварен, събитията се носят стремително. Нашият живот все повече напомня на екстремални въртележки, на които се носим с главозамайваща скорост. Хората нямат време да спрат, да бъдат насаме не само с Бога, но и със себе си поне няколко минути.
Пост за ума
Две седмици – не е твърде дълъг срок. А какво, ако се опитаме през тези четиринадесет дни да накараме ума си да пости? Да затворим всички информационни входове, да позволим на външния свят да бъде такъв, какъвто е. Когато четем новини, у нас се създава илюзията, че контролираме ситуацията. Но това е само илюзия. Нашето знание за случващото се по никакъв начин не влияе на хода на събитията. Но нашият ум се страхува да не знае. Това е страх, който е трудно да се преодолее, но все пак трябва да се опита. За две седмици няма да се случи нищо такова, което би могло да ни изненада. Всичко спешно и необходимо ще научим със сигурност, няма нужда да се тревожим за това.
А опитът от безмислието ще бъде много полезен. Особено ако към него добавим и безмълвие.
Бог живее в тишината, която не чуваме заради свистенето на влитащата в нашите души информация.
После можем да сравним два опита на живот:
- Как се чувства душата, свикнала да живее във външния свят, прекарвайки по шест и повече часа на ден в интернет?
- Какво усеща човек, позволил си да се отдалечи от цялата тази суета, за да се огледа наоколо и в тишината да намери себе си и себе си в Бога?
Виртуалният свят стана вортекс, който все по-дълбоко захваща нашето съзнание и време. Хората от предишните поколения не са имали тази бездънна дупка, наречена «интернет», където умът може във всеки момент да пъхне главата си. Да се опита да пости умът така, че в него да има колкото се може по-малко мисли, – е много полезен опит.
Към Бога води мълчанието
Опитът на отците-пустинници говори еднозначно: когато умът замлъкне и помислите престанат да ни безпокоят, сърцето води човека към Бога. Цял живот слушаме и четем думи, но към Бога води мълчанието. Господ отговаря с благодат само в сърдечната и умствена тишина. Той ни дари вяра, за да направим душата си рай, но многозанимателността и суетата я превърнаха в източен базар.
Бог говори с човека без помощта на думи. За да Го чуем, трябва сами да прекъснем думите си, да прекратим безкрайните вътрешни монолози.
Господ говори с мълчание в нашето сърце, а светът крещи със суета право в ушите на нашия ум.
Стотици мисли в безмълвието се разтварят в петте думи на Иисусовата молитва. В дълбините на човешкото сърце цари такава тишина, че дори една-единствена мисъл може да се стори там като гръм. В тази тишина вече няма «аз» и други. Само Христос, Който е пълнотата, изпълваща всичко във всичко.
Да оставим всичко заради Бога
Бог създаде всичко заради нас, а ние трябва да се научим да оставяме всичко заради Бога. Нека се опитаме да направим това поне за две седмици пост. Нека не бъдем като сапунен мехур, който в своята локва преди да се спука, успя да види толкова интересни неща. Светът ще изсмуче от този, който го обича, всичко до последната капка. В бездната на ада влизат през вратите на отчаянието, а в Царството Божие – през вратите на надеждата и покоя.
Успенският пост посвещаваме на Божията Майка. Тя за нас е като прохладен извор в житейската пустиня.
Тя – е нашата радост и нашата надежда. За да дойдем при Христос, трябва здраво да се държим за Нейната ръка. Нека празникът Успение Богородично стане за нас онази радост, която никой не може да ни отнеме.
