Борбата на тъмнината със светлината
Бог ни свети на нас от небето, а отвътре на нашето духовно сърце.
«Светилник за тялото е окото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло. Ако обаче окото ти е лошо, цялото ти тяло ще бъде тъмно. И така, ако светлината, която е в теб, е тъмнина, то каква е тъмнината?» (Мат. 6:22-23), – чуваме в това неделно литургично четене.
Бог е Светлина. И Той ни свети не от небето, а отвътре на нашето духовно сърце
Но около човешкото сърце е «тъмнина над бездната». Това е тъмнината на безлюбовното самотно мислене, което като черни облаци се върти вътре в нашия разум. Тъмнината живее в ума, забравил Бога. Целият вихър на външния свят се върти около тази тъмнина, опитвайки се да помрачи нашето съзнание. Но ако очистим окото на нашия ум, ще видим, че цялата Вселена, целият Божий свят е изпълнен с тишината на невидимата Светлина.
Но човекът, уви, живее така, че тъмнината е станала негов тиранин и господар. Ако дадем възможност на Бога да се роди в нашето сърце, тази Светлина ще стане източник на нашия вечен живот. Носителят на тъмнината е нашият егоист. Той върти вятъра на нашите мисли и желания така, че ние тичаме цял живот като угорели. Само Светлината на благодатта може да победи тази тъмнина. Но за това е необходимо да успокоим вятъра на мислите. Когато умът замълчи, Божията Светлина чрез любов, смирение и състрадание се проявява в човешкия дух без никакви усилия. Обретайки духовна радост, човек желае да я сподели с всички. Когато Господ му дарява светлината на спасението, той вече не може да я задържи само за себе си, знаейки, че всяка душа жадува за тази Светлина. Никой човек не може да обича без Светлината на Божествената благодат. Сам по себе си той изпада или в привързаност, или в омраза.
Духовният свят има течение на живота, чиито източници се намират в Божествената Светлина. Затова християнинът трябва постоянно да плува срещу течението, за да се върне към този Източник. Рай, Царство Небесно, неизчерпаема радост, вечен живот, истинско битие, благодатно съзнание, блажено безсмъртие, нескончаема Светлина – всичко това се съдържа в нашето духовно сърце. Разумните и образованите изчезнаха като дим, а позналите любовта към Бога завинаги останаха в сърцата на хората, като Светлина на спасението.
Щом допуснем осъждане, тъмнината веднага започва да прониква в нашата душа. Винаги виждаме света такъв, какъвто го вижда нашият ум. А умът, по правило, винаги ни мами. Ако мислим, че аз – това е тялото, ще изпадаме в изкушения. Ако мислим, че аз – това е моят ум, тъмнината, живееща в него, ще се подиграва с нас, докато не се отделим от него и не се научим да го наблюдаваме отстрани.
Божествената Светлина е извън всички човешки понятия и определения. Този, който е достигнал Светлината, не знае нищо и едновременно знае всичко. Той не разбира как това се случва. Живеещият в тъмнина може да бъде умен и схватлив, но никога няма да бъде мъдър. Мъдрият не е мъдър, защото е умен, а защото живее в Светлината на Божествената истина.
Тъмнината създава своите фантоми – изкривени подобия на човешкия дух. Егоизмът – това е греховно подобие на истинската личност, а похотта – греховно подобие на Божествената любов. Здрав ли си или болен – това не е главното. Главното – със Христос ли си или не. Ако човек е един с Бога, той е безсмъртен. Вътре в нас живее Светлината на безкрайната любов. Тази Светлина е Любовта на безкрайния Бог.
Начетеността малко помага в духовния живот. Духовното обучение се състои в това да накараме духовното сърце да живее. В изкушенията е по-добре да не мислим, а да останем насаме с Бога, а Той вече Сам ще ни вразуми със Своята благодат. За да сложим край на тъмнината и да останем в Светлината, трябва да се държим за духа, без да обръщаме внимание на действията на ума. За това са нужни уединение, тишина и покой.
Човек, живеещ в тъмнина, не може да обича никого. Когато Бог се грижи за нас – това е свободата на светлината. Когато се грижим за себе си – това е робството на тъмнината.
«Бог е Светлина», и ако обичаме Бога, тази любов ни пропива изцяло и поема всички наши грижи. Когато отдадем на Господа целия си живот, Той Сам започва да се грижи за нашето спасение. Трябва веднъж завинаги да се отвърнем от тъмнината и изцяло да се доверим на Бога, чиито ръце са разтворени, за да ни обгърнат с неизказана любов. Когато открием в себе си Христос, вече никога няма да можем да се разделим с Него.
Адът воюва с човека с оръжието на тъмнината, стреляйки по нас с куршуми на мисли. Само отказът от егоизма може да сложи край на нашите изкушения. Човешкият дух винаги е равен, спокоен и уравновесен. Той е неотделим от Божествената Светлина и има безгранично блаженство и безсмъртно съзнание. Велико дело – познанието на самия себе си.
Спасението – в невидимото. Видимото е временно, а невидимото е вечно. Глупаво е да воюваме за видимото, което е обречено на изчезване. Когато нашият ум излиза навън, душата потъва в тъмнина и светлината изчезва. Когато умът отново се обърне навътре, идва светлината и тъмнината преминава. Невежият върви по въжето на живота, докато не падне и не се разбие. Мъдрият преминава по него спокойно, защото държи в ръцете си балансьор – обуздан и уравновесен ум.
Отгласи на щастието ни напомнят за детството. Това беше време, когато умеехме да живеем в светлината, без да се страхуваме от бъдещето. Сега вратата натам е затворена. Но светлината на детството все още живее в дълбините на нашата душа. Детството – отглас на вечността. Не е важно какво се случва с нас във времето. Важно е да не загубим Бога в никаква житейска ситуация.
Този, който се бори с тъмнината, сам става тъмнина. Този, който живее в светлината, не само се спасява от тъмни
