Вярата укрепва в изпитанията: как украинците общуват с Бога в епохата на сътресения?
Редакцията на «Съюза на православните журналисти» продължава да задава на жителите на украинските градове въпроси за духовния живот. Този път попитахме хората какво представлява тяхната вяра в Бога и как тя се е променила по време на сегашните тежки изпитания.
```html
Когато нашият Господ Иисус Христос ходеше по градовете и селата, изцелявайки болните и обладаните, Той им задаваше много важен въпрос: «Вярваш ли, че мога да го направя?» Показателен беше отговорът на бащата на бесноватия младеж: «Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!» (Мк. 9:24).
Често вярата в Бога пребивава в човека в «спящо» състояние и се пробужда само тогава, когато душата е разтърсена от сътресения. Те могат да бъдат различни: от нещастна любов до смърт на близък. Когато попаднем в катастрофална ситуация, вярата в помощта отгоре също «се събужда». Не случайно съществува поговорката: «В падащ самолет атеисти няма».
Освен личните изпитания, всеки човек е засегнат и от обществените изпитания, като бедност, неуредици и, разбира се, война. Вече няколко години украинците остават свидетели и непосредствени участници в трагичните събития, които се разгръщат пред очите им.
Тъжните събития ни подтикват да преразгледаме своите ценности, да се задълбочим в търсенето на смисъла на страданията, да се замислим за значимостта на вярата в Бога като спасителен пояс в бушуващия океан на скръбта.
За да разберем какъв духовен фундамент е заложен сега в душите на сънародниците, им зададохме следните въпроси:
- Вярвате ли в Бога? Ако да – защо? Ако не – защо?
- Молите ли се на Бога и ако да – с какви думи?
- Как точно войната в Украйна повлия на вашата вяра?
За вярата, неверието и съмнението
Отговорите на респондентите показаха, че повечето украинци вярват в Бога. Сред анкетираните 67% се определиха като вярващи, 33% – като атеисти. В първата категория влязоха предимно хора от средното и по-старото поколение. Във втората, основно – младите.
Тези резултати показват, че в обществото продължава да съществува феноменът «младежки атеизъм», когато младите хора, дори израснали в вярващи семейства, в процеса на съзряване изразяват протест срещу родителските ценности.
Трябва да се отбележи, че дори при вярващите участници в анкетата възникнаха различия в възприемането на Бога. Повечето вярват в Него като в Личност, но има и такива, които представят Бога в образа на безлична Висша Сила.
Под маската на такъв пантеизъм хората често се опитват да избягат от личната отговорност за своите постъпки. Защото ако Бог е «безличен», значи Той не може нито да съди, нито да наказва, нито да поощрява. Критериите за добро и зло в такъв случай установява самият човек, а не Бог, Който в разбирането на адептите на тази идеология се намира някъде далеч и неизвестно къде.
Вяра в спасението vs. вяра в прогреса
Интересни резултати показаха отговорите на въпроса «Защо вярвате (или не вярвате) в Бога?».
Своят атеизъм невярващите обясняваха с вяра в научния прогрес или наличието на «собствена религия». Някои от младите хора откровено признаваха, че все още «не са пораснали» до осмислена вяра, което изглеждаше пределно честно.
При това сред анкетираните се намериха и такива, които не само сами вярват в Бога, но и призовават към вяра другите. Така, една медицинска сестра разказа на кореспондентите за ситуации, когато родителите са в отчаяние, виждайки своето дете тежко болно.
«Казвам им: "Молете се, защото ние само лекуваме, а окончателното оздравяване зависи от Бога!"» – уверена е тази мисионерка в бяла престилка.
Други вярващи обърнаха внимание на това, как Бог изпълнява техните молби, помага да оцелеят в трудни времена, изпълва живота с дълбок смисъл.
«Вярвам в Бога, защото Той ме вдъхновява за бъдещия живот, защото душата е вечна!» – каза ни млад респондент.
«Отче наш» и «Живеещ в помощта»
Най-разпространената молитва, с която хората се обръщат към Бога, очаквано се оказа «Отче наш». Като скъпоценно Предание, Господнята молитва се предава от уста на уста през поколенията.
Във връзка с това се спомня разказът на една възрастна жена, преживяла Втората световна война. Нацистите, отстъпвайки, използваха тактиката «изгорена земя». На огън се предаваше всичко: от засятите полета до плевни и къщи. Виждайки идващите насреща окупатори, нейното семейство се скри в малка плевня. Немците с горящи факли вече бяха близо.
И тогава нейната майка с децата в един глас започнаха усърдно да се молят с думите на 90-ти псалм: «Живеещ в помощта на Всевишния, в покрова на Бога Небесния ще се засели...» И ето, на няколко метра от тяхното убежище немците спряха, загасиха факлите и си тръгнаха. Молещите се бяха спасени.
Войната закалява вярата
Размишления за войната и мира намираме не само у класиците на литературата, но и в наследството на светите отци. Проповедниците често разглеждат войната и като следствие от греховността на човека, и като Божие допущение в наказание за неверие.
Така, светител Николай Сръбски (Велимирович) в книгата «Война и Библия» пише: «Свят без Бога е люлка на войната».
Войната, както и всяка обществена трагедия, винаги разкрива тайните кътчета на душата, сваля маските, изобличава скритите мисли и намерения на човека. Именно затова понякога ни е много неоч
