Противоречи ли вярата на науката?
Клирик Одеската епархия на УПЦ протойерей Вадим Гладкий за това как християнството винаги е носило на света светлината на образованието
Научните знания са необходими на човека, за да разбира заобикалящия го свят и законите на природата. Те помагат за формиране на обективно светоглед, подобряват качеството на живота, способстват за развитието на технологиите и медицината, правят живота по-удобен и безопасен. Но не по-малко важно е, че науката учи да мислим критично: да различаваме истината от заблужденията, да избягваме грешки и техните последствия.
Вярата и науката никога не са си противоречили, ако не се броят атеистичните методички. Напротив, за вярващия човек науката придобива пълнота на смисъла, защото тя изучава Божието творение. Християнинът е способен в най-малката прашинка на мирозданието да види премъдростта на Твореца, а в житейските обстоятелства – дълбочината на Неговия промисъл.
Както здравият телом човек има апетит, така душевно здравият – жажда за познание на Бога и законите, по които са устроени светът и човекът. Не случайно много светци и подвижници съчетавали дълбока вяра с любов към знанията. Така, светител Теофан Затворник оставил след себе си удивително наследство: телескоп, микроскопи, цигулка, инструменти за работа с дърво и метал, фотографии, икони, хиляди книги – духовни, научни и художествени. В неговия живот науката и вярата не се борили една с друга, а хармонично се допълвали.
Историята познава множество велики учени-християни, чиито открития променили света, има много и светци-учени. За християнина всяка граница на човешката култура носи особен смисъл, защото той знае нейния източник и крайната цел.
Познанието – процес непрекъснат. Трябва да се учим цял живот и същевременно «да се учим да учим», тоест да споделяме опит и да предаваме знания на другите. Много светци, на които обичат да се позовават като на уж прости и неучени, всъщност притежавали дълбоки знания. Така, например, преподобният Серафим Саровски, макар и да не е имал университетско образование, съвсем не бил простак: той знаел наизуст Свещеното Писание с тълкуванията, житията на светците и творенията на древните отци-аскети.
В древната Църква всеки оглашен години наред изучавал вярата и полагал изпит пред епископа. Едва след това се кръщавал. Християнството винаги носело светлината на образованието и книжността. Сам Христос се нарича Учител, а Своите последователи – ученици. «Идете, научете всички народи», – казал Той на апостолите. А светител Филарет (Дроздов) дори писал: «Ако не искаш да учиш и вразумяваш себе си в християнството, то ти не си ученик и не си последовател на Христос, - не за теб са изпратени Апостолите, - ти не си това, което са били всички християни от самото начало на християнството; не знам какво си ти и какво ще стане с теб».
Ние дойдохме в този свят, за да се учим. Преди всичко – на любов към Бога и хората. Но и целият свят, цялата наука и култура стават учебник на тази любов, ако умеем да ги гледаме с очите на вярата.
