Как да се борим с духовната апатия?
Архимандрит Маркел (Павук) за това, защо показната загриженост за съдбата на Църквата често прикрива духовно безразличие
Ако вярваме на съвременните средства за масова информация, може да се създаде впечатление, че повечето хора са изключително загрижени за съдбата на Църквата и с личния си духовен живот всичко е прекрасно, почти като при свещеномъченика Игнатий Богоносец - Бог винаги е в душата.
Такива хора уверено размахват сабя и са готови да унищожат всеки, който се противопоставя на тяхното виждане за устройството на църковния живот. Но реално тяхното безпокойство е предизвикано от представата за Църквата не като богочовешки организъм, живо тяло Христово (вж. Еф. 1:23), а като своеобразна националистическа партия, която за да угоди на своя избирател трябва спешно да решава проблемите на земното устройство.
Преди, в началото на 90-те години на миналия век, много хора изискваха от църковните служители спешно и без всякаква катехизация да ги кръщават, венчават, а сега изискват Църквата оперативно да отговаря на промяната на политическата дневна програма. Обаче истинският църковен живот се изгражда не на изискване към Църквата, а, напротив, на жертвоприношение на себе си заради Нея. Но именно тук започват проблемите.
Да жертваш себе си не е толкова лесно. За това е необходимо да имаш вяра, любов, търпение и други добродетели. Затова се оказва, че истинските християни, които наистина се грижат за Църквата, не са толкова много. По статистика е известно, че вярващи се наричат 70-80% от гражданите, но реално в църковния живот участват от 3 до 10%.
Прихожаните, които редовно във всички неделни и празнични дни ходят в храма, участват в Тайнствата, - ето кой реално се грижи за Църквата и за своя духовен живот.
И така, равнодушните - това са тези, които не участват в църковния живот, не жертват себе си заради Църквата и в същото време изискват Тя да се променя в угода на политическата обстановка.
Такова равнодушие се преодолява не с външни реформи, а със собствена реформа на вътрешното състояние вследствие на искрено покаяние и усърдна молитва. Ако те изучат подробно, на практика, поне един от петте тома «Добротолюбие», тогава веднага ще изчезне всякакъв реформаторски сърбеж.
Различни «медиа-активисти», които сега изискват от Църквата реформи, по този начин свидетелстват за себе си, че никога не са започвали истински духовен и църковен живот, а само са пребивавали в нейните стени и са се ползвали от нейните материални блага. Когато възникна реална заплаха да загубят тези блага, те показват своето истинско лице, където, уви, няма място за образа на Христос.
