Как да намерим време за молитва в ежедневната суета?
Отговаря преподавателят на Киевската духовна академия и семинария архимандрит Маркел (Павук)
Когато обичаме някого, винаги, независимо от нашата заетост или далечни разстояния, ще намерим време за сърдечен разговор с него, ако не лично, то по телефона или по интернет. Ако няма любов, хората, дори живеейки близо един до друг или работейки заедно, могат сякаш да не забелязват околните, години наред да не разговарят.
Същото се случва и в общуването с Бога. Ако наистина Го обичаме, винаги ще намерим време за разговор с Него. И дори ще се стараем тези разговори да се случват колкото се може по-често и да продължават колкото се може по-дълго. Който не обича Бога, възприема молитвата като тежко задължение, трудно му е да намери за нея време и правилно да се настрои за нея.
Отчасти това се случва, защото много хора не разбират какво е молитвата и към Кого се обръщат. Някои мислят, че молитвата — е своеобразен автотренинг, както в съветско време обясняваха на посетителите на музея на атеизма екскурзоводите, а не разговор с Бога. У някои нежеланието да се молят е поради неправилно представяне за Бога. Някой мисли за Бога не като за любящ Отец или дори Приятел, Брат, а само като за строг Съдия, затова не много се стреми към често общуване с Него.
Постоянната заетост на работа или умората след работа, желанието за почивка — това винаги са значими поводи за много от нас да не се молят или да отделят на молитвата минимално време.
Но дори при най-голямата заетост, при най-тежкия труд може да се молим без никаква вреда за делото, с което се занимаваме. Напротив, молитвата помага да се осъществи всичко по най-добрия начин. За човек, който умее и обича да се моли, не са нужни никакви контролери в неговото дело, защото най-добрият контролер е неговата съвест, над която той постоянно работи, за да бъде тя във всяко дело чиста. На молещия се дори малко са нужни подсказки от началството, защото неговият Началник е Сам Бог, Който винаги ще подскаже, подкрепи и помогне.
За да обичаме Бога, за да възникне постоянно желание да се молим, независимо от заетостта и умората, трябва да не мързелуваме да очистваме с помощта на покаянието (борбата със страстите) своята душа и тяло. Особено трябва да се борим с гневната страст. Молитвата на гневливия Бог никак не чува. И самият гневлив човек не може да се настрои за молитва, докато не поиска прошка от този, на когото се е разгневил. Както виждаме днес, особено много гняв възниква по време на война. Но Господ дарява мир по молитвата само на тези, които побеждават не другите, а своя гняв и останалите зли страсти.
