Как да намерите "своя" енория? 6 съвета от свещеник
Отговаря клирик на Одеската епархия на УПЦ протойерей Вадим Гладкий
Този въпрос е много по-дълбок, отколкото може да изглежда. В крайна сметка става дума не просто за това, къде да ходим на служби, а за избор на духовен дом – място, където човек ще расте, учи, моли, среща Бога и се променя.
Може да изберете храм по близост до дома, по красотата на украсата, по виртуозността на хора или удобството на разписанието. Няма нищо лошо в това, но всичко това са само външни признаци. Разбира се, всички сме различни и критериите могат да се различават. Но бих посъветвал да обърнете внимание на следните ориентири.
1. Отношение към Тайнствата
Това е един от най-показателните моменти. Вижте, причастява ли се по-голямата част от енориашите редовно, а не само на големите празници. Зад този външен признак стои по-важното: как в храма подготвят за Тайнствата и какво говорят за тях. Има ли живо разбиране за целта на Литургията като освещаване на вярващите? Или, напротив, Тайнствата се превръщат във формалност: изповед – само «пропуск» към Причастието, а по пътя към Чашата се поставят изкуствени бариери под формата на безкрайни правила
2. Проповед
За какво е тя? За Христос, Евангелието и духовния живот или за политика, новини, морализаторство и лични възгледи на свещеника? Проповедта – това е сърцето на енорийския живот и тя трябва да бъде съсредоточена върху главното.
3. Енорийски живот
Съществува ли общност като приятелство и семейство? Има ли в храма Неделно училище, евангелски беседи за възрастни, съвместни дела на милосърдие? Или енориашите се разотиват веднага след службата, без да се познават? Живата общност – признак на здрав енорийски живот.
4. Отношение към обредите
Колко разумно се отнасят тук към обредната страна? Не замества ли тя (особено на празници) самата същност на вярата? Разбира ли свещеникът, че всички хора са различни и не може към всички да се прилага една и съща мярка в въпросите на поста, молитвата и подготовката за Тайнствата?
5. Общуване със свещеника
Какво е то? Има ли у батюшката откритост, уважение към събеседника, възможност да зададете въпрос? Или диалогът е невъзможен, защото свещеникът винаги е зает, разговаря «отгоре надолу» и не чува чуждото мнение?
6. Доверие и вътрешна отзивчивост
В заключение бих посъветвал да се вслушвате в сърцето си. Понякога изборът на енория е логичен: удобно място, красива служба, всичко е чинно, свещениците – учени хора, но душевно защо е студено. А понякога храмът е прост, тих, външно незабележим, но вътре отговаря с мир, радост и усещане за дом.
Същевременно трябва да проверявате и себе си: понякога първоначалната неприязън – това е отпор на нашето самолюбие, преодолявайки което, можем да намерим истинско съкровище.
