За поста на съпрузите и евхаристийния пост
Освен многодневните и еднодневните пости в живота на християнина съществуват и други видове въздържание. На първо място към тях се отнасят евхаристийният и брачният пост.
Тези два вида пости често стават предмет на неразбиране и дори митотворчество, затова си струва да ги разгледаме, опирайки се не на слухове или спорни текстове, а на канони и светоотеческото учение.
Евхаристийски пост: от древността до наши дни
Разпространено мнение е, че тридневният или седемдневният пост преди Причастието е изключително славянски обичай. Но историческите източници говорят обратното: именно в монашеската среда на Византийската империя от XI-XII век възниква обичаят за дълготрайна подготовка, включваща пост преди Евхаристията и извършване на особено молитвено правило: «Когато някой иска да се причасти със Светите Христови Тайни, трябва да запази цялата седмица, от понеделник да пребивава в пост, молитва и съвършена трезвост, и тогава със страх и голямо благоговение да приеме Пречистите Тайни» (Типикон, 32 гл.).
Но, както и много други обичаи, той се оказал временен. В други устави това указание не влязло, в практиката не се утвърдило, и в по-късните гръцки типици вече го нямало, но то така и останало в нашата неизменена оттогава редакция на Типикона.
През 1699 година в свещеническите служебници се появило «Учително известие» с указания за седемдневен пост преди Причастието, включително съпружески пост в тези дни, изповед и други. Този текст, съставен от инока Евфимий, никога не бил утвърден съборно, но, попадайки в служебника, започнал да се възприема като авторитетен и задължителен от много поколения свещеници, които не знаели историята на неговото появяване. Авторът, вместо истинските канони, се опирал на съмнителни номоканони и апокрифични правила. В резултат се появили множество странни, спорни и дори противоречащи на каноните твърдения.
Ако се обърнем към съборните правила, формирани още през IV век, картината е различна. 50-то правило на Картагенския събор гласи: «Светото Тайнство на Олтара да се извършва от хора, които не са яли».
Поради това, че Литургията може да се извършва по различно време (рано сутрин, на обяд, вечер, през нощта), обикновено се ръководят от Синодалното определение от 1968 година, според което постът преди Литургията трябва да бъде не по-малко от 6 часа. Той предполага въздържание от храна и напитки, но не се разпространява върху бебета и болни, на които е необходимо задължително приемане на лекарства или храна. Случайното поглъщане на вода, според 16-то правило на св. Тимотей, не пречи на причастието.
Съвременният документ «За участието на верните в Евхаристията», одобрен от Архиерейския събор (2015 г.), указва, че на тези, които спазват установените от Църквата многодневни и еднодневни пости, не са необходими допълнителни дни пост преди причастието.
Така каноничното изискване е няколко часа въздържание от храна и напитки преди Евхаристията.
На това, че такъв трябва да бъде Евхаристийският пост, косвено указва и наличието в устава на дни и дори «сплошни» седмици, когато постът се отменя, а Литургии се извършват. За тези, които не живеят църковен живот, причастяват се рядко, не спазват обичайните пости, напълно може да се назначи като епитимия няколко дни пост.
Съпружески пост: съвет, а не закон
Всичко същото «Учително известие» говори за седемдневно съпружеско въздържание преди Причастието (и дори няколко дни след това). На практика това често се обръща в абсурдни препоръки на отделни духовници. Така, мой познат свещеник-съученик, изповядвайки се в един манастир, получил от «стареца» благословение в духа на гореспоменатата статия. Като се има предвид честите служби, животът на този свещеник трябваше да се превърне във вечен пост. Освен това, подобни съвети често чувам и от енориаши (главно жени), които ги получили от свещеници в манастири. Тук е уместно да си припомним, че не напразно църковните власти в различни векове с различни укази забранявали на монасите да извършват мирски треби и да изповядват миряни. Но това е отделна тема.
Да се върнем към това, което казват каноните за съпружеското въздържание преди Причастието.
От правилата на св. Тимотей следва, че съпружеското въздържание съвпада по време с евхаристийския пост.
Преподобният Никодим Светогорец съветва: «Мъжът и жената нека се предпазват от съпружеска връзка в събота и неделя, защото в тези дни се извършва Божествената Литургия, и те трябва да се причастят».
Какво още казват каноните за съпружеския пост? А повече нищо, защото Църквата никак не регламентира съпружеските отношения! Уставът също нищо не казва за това, защото той е монашески.
А светите отци обикновено не излизат в своите препоръки извън изказването на апостол Павел: «Не се отклонявайте един от друг, освен по съгласие, за време, за упражнение в пост и молитва, а после пак бъдете заедно, за да не ви изкушава сатаната с вашето невъздържание. Впрочем, това казвам като позволение, а не като заповед» (1 Кор. 7:5).
Мнозина ще се учудят, но съпружеското въздържание – това не е условие за спазване на всеки пост. Апостолът говори и за пост, и за молитва. И след като може да се молим, въпреки съпружеския живот, така и с поста може да го съвместяваме.
Съпружеският пост е полезен като духовно упражнение, но е основан на доброволно съгласие, а не на църковно изискване.
Святител Григорий Богослов направо казва, че това «не е закон, а съвет». А 4-то правило на св. Дионисий дори гласи, че «встъпилите в брак сами трябва да бъдат достатъчни съдии. Защото те са чули Павел, който пише, че трябва да се въздържат един от друг, по съгласие, до време».
К
