Разкази за древната Църква: презвитери
До епископа далече, дякони почти няма, а презвитерите (свещеници, отци) за много хора се асоциират, всъщност, с Църквата. Но в древността беше различно.
```html
Днес сме свикнали с това, че Църквата – това са основно батюшките, свещениците. Те оглавяват църковните общини, извършват богослужения и тайнства, играят основна роля в решаването на материални въпроси и така нататък. Ако сравним сегашното положение на нещата с първите векове на християнството, нашите свещеници повече напомнят на епископи, а не на презвитери от древността.
В предишни публикации вече се говореше, че всяка християнска община се оглавяваше от епископ. Общината с численост от 12 души вече имаше право да избира епископ, а ако бяха по-малко, съседните общини можеха да допълнят това число със своите делегати и да помогнат в избора. Сега обаче епископът – това е ръководител на епархия, която понякога брои стотици общини.
До революцията през 1917 година епископите в Руската империя бяха няколко десетки, и преобладаващото мнозинство свещеници ги виждаха само веднъж в живота си, при ръкоположението, а вярващите понякога не ги виждаха изобщо. Непосредствените помощници на епископите в древността бяха дяконите, които сега са нужни основно за красотата на архиерейското богослужение. Съборното начало, в смисъл на активно участие на миряните в решаването на въпросите на живота на общината, при нас също почти отсъства.
Така че може да се каже, че институтът на презвитерите днес заема доминиращо положение в Църквата – не в смисъл, че те имат най-много пълномощия, а в това, че те осъществяват практическото ръководство на почти целия църковен живот.
Обаче в древността презвитерите заемаха много по-малко значимо положение. Вече се говореше, че дяконите бяха по-важни в управлението на общината. Също така се споменаваше, че Деяния апостолски и Послания често употребяват понятията «епископ» и «презвитер» като синоними. Но това не винаги е така. Има места, където терминът «презвитер» се употребява в значение, различно от «епископ», и от тях можем да научим, с какво древните презвитери се различаваха от древните епископи.
Разбира се, Новият Завет – не е единственият източник; презвитерите се споменават и в други писмени паметници, но все пак трябва да се отбележи, че тези източници явно не са достатъчни, за да опишат изчерпателно тяхното положение в древността. За много неща трябва да се говори предположително.
Произход на презвитерите
Ако за възникването на института на дяконите имаме подробно описание в книгата Деяния, а за епископите се говори в множество места и в Деяния, и в Послания апостолски, то за времето, причините и обстоятелствата на появата на института на презвитерите пряко не говори нито един документ от апостолското време. Най-разпространеното в църковната историческа наука мнение се свежда до следното:
Институтът на презвитерите възниква много рано, не по-късно от 35 година, по образец на презвитерите, или старейшините, в юдейските събрания.
Самата дума «презвитер» (πρεσβύτερος) може да се употребява и в значение «старши», тоест началстващ (и в този случай тя е синоним на думата «епископ»), но също и в значение «старец», «старейшина», «уважаван човек на преклонна възраст». И в този случай става въпрос именно за презвитери, а не за епископи.
При много народи старците, старейшините и до днес играят много голяма роля в живота на обществото. С тях се съветват, от тях искат разрешение за различни действия, към тях се обръщат за уреждане на конфликти. Така беше и в старозаветното юдейско общество. Книгите на Стария Завет споменават за това. Например: «И събра Моисей всички старейшини на синовете Израилеви и им каза: изберете и вземете си агнета по семействата си и заколете пасхата…» (Изх. 12:21). «И каза Господ на Моисей: събери Ми седемдесет мъже от старейшините на Израилевите, които знаеш, че са старейшини и надзиратели негови, и ги вземи към скинията на събранието, за да застанат там с теб…» (Чис. 11:16).
В Евангелията също се говори за тези старейшини: «Като чу за Иисус, той изпрати при Него юдейските старейшини да Го помолят да дойде и изцели слугата му» (Лк. 7:3). «Когато настъпи утрото, всички първосвещеници и старейшини на народа се съветваха за Иисус, за да Го предадат на смърт…» (Мт. 27:1).
Гръцката дума πρεσβύτερος на тези места е преведена като «старейшина». По образец на тези юдейски презвитери възникват старейшини и в първата християнска йерусалимска община, която беше юдейска по своя национален състав. Главата, епископът на тази община беше Яков, брат Господен. Около него се формира този презвитериат, състоящ се от уважавани, възрастни членове на общината.
В своето Послание апостол Яков предписва на този презвитериат да извършва някои свещенодействия, а именно – тайнството Елеосвещение: «Болен ли е някой от вас, нека повика презвитерите на Църквата, и нека се помолят над него, помазвайки го с елей в името на Господа» (Як. 5:14). Яков беше предстоятел на Йерусалимската община и прекрасно познаваше нейния състав и структура.
Това, че той споменава «презвитерите на Църквата» и им възлага да извършват тайнството, ни дава основание да предполагаме, че съществуваха още и просто презвитери-старейшини, не «църковни», тоест не упълномощени за такова свещен
