Постът не е догмат: как да постим с разсъждение
Климат, цената на продуктите и здравето - какво казват за поста светите отци и защо Типиконът не може да се изпълнява буквално.
Правилата на съвременния устав за пост често се оказват трудно приложими към нашия живот. Проблемата не е само в това, че те са възникнали в манастир, но и в това, че са се формирали в различен климат и при друга система на хранене. Как да постъпим? Да игнорираме устава или сляпо да изпълняваме предписанията за палестинските монаси от V век?
Възможно е по-правилно да признаем: постът – не е догмат, а жив и гъвкав инструмент на духовния живот.
Той винаги е приемал различни форми – в зависимост от епохата, климата и конкретните обстоятелства.
Климат и хранене: уроци от светците
Един от най-важните фактори, влияещи на храненето, са климатичните условия. Нашият хранителен устав е формиран в Средиземноморието и светите отци това прекрасно разбирали.
Така, преподобният Йоан Касиан Римлянин, предавайки западните монаси египетския опит, директно уточнявал, че не всички правила са приложими за монасите във Франция поради «суровостта на въздуха». И това той казвал за Марсилия и Ница! Свети Йоан Златоуст, намирайки се в изгнание в субтропиците (днешна Абхазия), писал, че за основаните от него манастири е необходима корекция на устава с оглед на по-суровия климат.
Представете си, какво биха казали тези отци за нашите ширини? В студен климат човек се нуждае от повече калории и протеини. Да игнорираме това – означава да вредим на здравето.
Цената на продуктите и целта на поста
С климата са свързани и други параметри: хранителната стойност и цената на продуктите. Свети Игнатий (Брянчанинов) писал: «Плодовете и зеленчуците на Цариград и Атон се равняват по хранителна сила на рибата от северните краища и дори я превъзхождат».
Той отбелязвал, че дори в рамките на една страна са допустими различни формати на пост. Тази мисъл се потвърждава и от мисионерската практика: когато кръщавали номадите, им разрешавали в поста да консумират млечни продукти, тъй като това е основата на тяхната диета.
Светите отци многократно подчертавали, че постната храна трябва да бъде проста, евтина и бърза за приготвяне. Целта – да не се губи време и пари за храна, а да се освободят за милостиня, молитва и служение на другите.
А сега да си спомним, колко струват при нас плодовете, ядките, маслините и морските продукти – евтини и обичайни за родината на нашия устав, но скъпи за нас. В древността месото и сиренето били скъпи, а растителната храна – най-достъпната. Именно така се формирала йерархията на постната храна.
Опитът на други християнски традиции
Разумното отношение към поста срещаме и в други християнски църкви. Особено интересна е латинската традиция. Католическият Кодекс на каноничното право закрепва два вида пост: пост (ограничение на броя на храненията) и въздържание (отказ от месо). Добър елемент от тяхната практика е личният обет, който вярващият дава на себе си за времето на поста: например, да се ограничи в развлеченията или, напротив, да увеличи делата на милосърдие.
Често сме склонни да отхвърляме опита на Запада, но по въпроса за телесното въздържание те понякога са по-последователни, изпълнявайки 69-то Апостолско правило за важността на поста, което, между другото, не предписва как точно да се спазва.
Да разбираме, а не сляпо да копираме
Преподобният Йоан Касиан пише: «Постите трябва да се извършват, съобразявайки се с обстоятелствата, мястото и времето, защото те са полезни, ако са съобразени с обстоятелствата, и, напротив, стават вредни, ако не са съобразени с тях».
Възможността за разумни различия в постната практика се признава от Църквата от древността. Своя традиция на пост може да има всяка Поместна Църква, епархия и дори семейство, като малка Църква. Уставите и правилата трябва не да се заучават и сляпо да се възпроизвеждат, а да се разбират и разумно да се прилагат към своя живот.
