Въстание на мъртвите срещу Бога
Съвременният бесноват е човек на омразата, който с пяна на уста защитава истината, без значение каква: «Божия», държавна, политическа или някаква друга.
```html
В този неделен ден в Църквата се чете разказът за гадаринските бесновати. Всичко, свързано със света на тъмните духове, предизвиква у човека мистичен страх и ужас. Но въпреки това, ако сме внимателни към мнението на светите отци, лесно ще видим, че те виждаха в беснованието Божие допущение за спасението на душите на онези хора, в чиито тела се вселяваха демони.
Има много по-страшна форма на беснование, която се проявява в обсебването на ума и волята. Когато човек доброволно започва да служи на дявола така, както светите служиха на Бога, когато той става инструмент на сатаната на земята, въплъщавайки неговите замисли и творейки неговата воля.
Това е, което сега се случва в постхристиянската цивилизация. Може да се нарече това въстание на мъртвите срещу Бога. Когато внимателно се вгледате в лицата на онези младежи, които бият старци и старици само защото те се опитват да запазят правото си да ходят в своя храм, можете да видите в техните очи смърт. Но не тази, която сме виждали неведнъж на лицата на нашите починали сродници. Не, това е друга смърт. Там е печатът на тъмнината над бездната, мрак в пустотата на безкрайната мъртва пустиня. Оттам лъха студ, там царува адът над живо погребаната душа.
Някога отдавна се замислих над израза «очите – огледало на душата». Започнах по-внимателно да гледам на някои публични хора. И се виждаше как първоначално едва-едва, а после все повече и повече духовната смърт поглъщаше техните души. Тя не идваше веднага, постепенно, но след няколко години се виждаше – вътре вече няма нищо живо. От екрана говори мъртвец. Вътре злото не само изяде неговата душа, но и сви там гнездо. За да видите това, не е нужно да сте прозорливи или да имате някакъв особен Божий дар.
Опитайте за експеримент да гледате видео или снимка на който и да е ЛГБТ-парад, особено на лицата на тези, които с цинизъм демонстрират своя сатанизъм, откровено подигравайки се със свещените символи. Вгледайте се в техните очи и ще видите всичко сами. Искрено ми е жал за тези хора. Видях този печат на лицата на садисти, които обичаха да мъчат беззащитни животни, и дори на лицата на онези православни, които говореха за Бога и за необходимостта да защитават вярата на отците… убивайки други невинни хора.
Мислех за това, защо духовната смърт стана невидима епидемия сред християнските народи? Защо тя с такава сила надделява над светостта, чистотата и естественото, вкоренено в душата на човека стремление към Бога и спасението? Може би това са плодовете, които предишните поколения посяха на земята? Сега ги жънем и продължаваме с още по-голямо неистовство да сеем същото, за да убием окончателно нашите деца и внуци. В това е същността и смисълът на дяволския замисъл.
Основата на основите и главната заповед, около която се гради нашето спасение, – заповедта за любовта. Тази очевидна истина знае всеки. И разбира се, омразата и злобата – това е, което максимално отдалечава човека от Бога и убива неговата душа.
Целият двадесети век премина под флага на омразата на християните един към друг. Първата световна война, гражданската война, сталинският геноцид, Втората световна война… И ето сегашната война – окончателното «сбогом» на Христос и Евангелието. Най-страшното е, че това «сбогом» се проповядва не от устата на сатанистите, а от тези, които трябваше да учат обратното. Против войната сега са само Христос и малкото стадо, което остана вярно на Него.
Спомних си спомените на архимандрит Спиридон (Кисляков) (1875–1930), праведник, който така и не беше прославен от нашите книжници в лика на светците. Защото неговата праведност не е по техния вкус. Отиващ на война като свещеник, архимандрит Спиридон, разбира се, чу напътственото слово от своя епископ за това, че «истинската война е свещена», как иначе. Когато отец Спиридон видя над главата си немски самолет с огромно изображение на кръст, пред неговия умствен взор изплуваха думите на Спасителя: «Сим победиши!».
Архимандритът си спомни изкушенията на Христос в пустинята, Неговата победа над дявола, който се опитваше да съблазни Спасителя с власт над света. Спомни си и думите на Христос за любовта и за това, че не може да се правят компромиси с този греховен свят.
Той изведнъж ясно осъзна, че може да бъде християнин, само ако е «не от този свят», че не трябва да служим на никакви царе и царства, освен на Небесния Цар, заради Царството Божие…
А след няколко минути видя как от надлъжната част на черния кръст на самолета започнаха да излитат бомби. Кръстът, който беше символ на живота и спасението, започна да изригва смърт, носеща страдания и гибел на всичко живо.
Тук, като някакво откровение свише, отец Спиридон разбра, че владиката го е измамил. Няма никаква свещена война. Има само дяволска лъжа, която кара хората да се убиват един друг. По-късно в своята изповед архимандрит Спиридон ще напише: «Заради Христос отхвърлям и проклинам всяка война». Но днес малцина са тези, които могат високо, пред всички, да кажат Божията истина. И един от тях е тихият и смирен глас на стареца Симон (Безкровен): «Няма нищо на този свят, за което хората биха могли да се убиват един друг».
Френският художник Анри Камил Данже има една поразителна картина. На нея сред мъртвите тела, останали на бойното поле, е изобразен плачещ Христос с наведена глава и ръка, покриваща челото и очите. Боли го да гледа на това, което се случва наоколо: земята е осеяна с трупове на хора, в ръцете на загиналите – мечове, копия и знамена с кръстове. Името на картината е «Възлюбихте ли се един друг?&
