Диалог с Йоан Лествичник за "греховете на езика"

По-голямата част от живота си човек прекарва в разговори. Ежедневно общуваме с членовете на семейството, приятели, колеги по работа, продавачи, касиери, работници в сферата на услугите. Освен това съществуват множество така наречени «разговорни» професии: преподаватели, журналисти, актьори, психолози. В известна степен служението на духовенството също може да се счита за «разговорно», тъй като, освен богослуженията, пастирът общува с хората чрез проповед, изповед или неформален духовен разговор.

Именно «разговорността» отличава живота на монаха и мирянина. Ако първият затваря устата си заради съзерцателния живот, то вторият така или иначе е принуден постоянно да общува с някого, поддържайки социални връзки.

Както и да е, всеки разговор може да бъде както полезен, така и душевреден.

С добра дума и приятелска усмивка можем да подкрепим, утешим, ободрим човек в труден момент. В същото време, с обидна дума можем да оскърбим и обидим другия. С неосторожна и необмислена дума - да осъдим, оклеветим, унизим събеседника. Народната мъдрост неслучайно отбелязва: «Думата - не врабче, излети - не можеш да я хванеш».

С въпросите за това как да управляваме мислите и езика си, за да не навредим нито на себе си, нито на ближните, ще се обърнем към нашия уважаван събеседник - преподобния Йоан Лествичник. В «Лествицата» той посвещава няколко глави на «разговорните» страсти, като подчертава тяхното особено влияние върху душата.

Осъждането – похищение на Божия сан

«От омраза и злопаметност се ражда злословие», - започва наставлението авва.

Наистина, всеки разговор има някаква причина, предистория. Събирайки се в компания през уикенда или на семейна вечеря вечерта, обсъждаме различни новини, актуални теми, проблеми и преживявания. Такива диалози много често прерастват в словесна препирня с гняв и осъждане както на отделни хора, така и на ситуации в обществото като цяло.

Цялото скрито в душата зло изливаме върху околните, като от кипящ котел, желаейки по-бързо да се освободим от тежестта на натрупаните емоции. След такова «общуване» вместо утеха идва изтощение и опустошение. А всичко това, защото неправилно избрахме и темата на разговора, и начина на предаване на нашите мисли.

В съчиненията, приписвани на Сократ, има поучителен пример по този въпрос. Философът разказва за «три сита», през които всеки трябва да «пресява» своята реч. Първото от тях е ситото на истината. Трябва да се уверим, че информацията, която се опитваме да предадем, е вярна. Второто е ситото на добротата. Важно е да разберем, дали от добри подбуди обсъждаме постъпките на човека. И накрая, третото е ситото на ползата. Необходимо е трезво да оценим, дали казаното ще донесе полза на събеседника, преди всичко - полза за неговата душа. «Ако в твоите думи няма нито истина, нито доброта, нито полза - защо тогава да говориш?» - заключава философът.

Вземайки предвид думите на античния мислител, ще се върнем към беседата със Синайския игумен. Ето какво казва той:

«Злословието е тънка болест; то е голяма, скрита и потайна пиявица, която изсмуква и унищожава кръвта на любовта».

Но на нас ни се струва, че осъждаме и критикуваме, напротив, движени от грижа за човека, когото искаме да поправим! Но преподобният Йоан остава непреклонен:

«Ако истински обичаш ближния, както казваш, не го осмивай, а се моли за него тайно; защото този образ на любов е приятен на Бога». В същото време той предупреждава: «За каквито грехове осъдим ближния, телесни или душевни, в тях ще паднем сами; и иначе не става». «Да съдиш - означава безсрамно да похищаваш Божия сан, а да осъждаш - означава да погубваш своята душа», - добавя той.

А може ли да обсъждаме някого, без да го осъждаме? Защото е по-добре да се учим от чуждите грешки, за да не правим свои. Как да оценяваме другите, без да изпадаме в злоречие? Синайският игумен отговаря:

«Както добрият лозар вкусва само зрелите плодове, а киселите оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум внимателно забелязва добродетелите в другия човек; безумният обаче търси пороци и недостатъци».

Многословието – врата на злословието

Сред «разговорните» страсти има още една, от която много от нас страдат. Тя се нарича многословие. Ако сквернословецът «се отървава» с няколко обидни изказвания, то многословецът не спира дотук. Той говори без прекъсване, не намирайки в себе си сили да спре безкрайния словесен поток. В крайна сметка съгрешават и първият, и вторият.

Преподобният Йоан Лествичник счита, че злоречието има за свой източник многословието, а за свой господар - тщеславието.

«Многословието е седалище, на което обича да се явява и тържествено да се излага тщеславието. То е признак на неразумие, врата на злословието, слуга на лъжата, разточение на умилението, помрачение на молитвата», - казва авва.

В Книгата на Премъдростта на Иисус, син на Сирах, има такова изречение: «По-добре да се подхлъзнеш с крак, отколкото с език» (Сир. 20:18). От всичко казано се налага очевидният извод: мълчанието е най-добрият приятел не само на монаха, но и на мирянина. Неслучайно преподобният Антоний Велики казваше, че «мълчанието е велико оръжие срещу всички изкушения