„Църквата е жива!“: как премина великденският флашмоб на СПЖ
Десетки хора от Украйна и други страни изпратиха видео и снимки, как са посрещали Великден.
В дните на Страстната седмица СПЖ се обърна към своите читатели с молба да споделят свидетелства за вярата – чрез снимки, видеа и кратки текстове. Искахме да съберем жива мозайка: как Украинската Православна Църква посреща Великден – въпреки гоненията, във всеки край на света, в всяка ситуация. В храма или в мазето, в разрушено помещение или в кръга на семейството, – но винаги с кураж, достойнство и дълбока вяра.
И вие отговорихте.
Повече от това, нашата първоначална идея неочаквано получи развитие – свои видеа изпратиха православни от други страни. Кадри от великденските богослужения получихме от общини в Гърция, България, Грузия и Германия.
Ето думите, с които споделиха нашите читатели.
«Тази година Великден посрещахме далеч от православния храм, зад граница. Затова събрахме празнични угощения, запалихме свещ за Сретение и през нощта цялото семейство гледахме онлайн предаване на великденското богослужение.
Поздравявам всички с Светлия празник на Христовото Възкресение, Божието благословение на вас!»
От Николаевската енория на Белоцерковската епархия на УПЦ в село Медвин отобрали храма:
«Но още година преди това нашият владика Августин благослови свещеника от с. Липовец да служи и за тях, и за нас. Ето ние с свещеника пътуваме на 100 км. И благодарим на Бога, че имаме къде да се съберем и да служим. Нас е малко, защото Липовец е малко село. А в Медвине средно 20–25 души».
«Празнуването на Великден в Медвине. Храмът е отобран, но Господ с труда на енориашите е дал пригодено помещение. И свещеник от отдалечено село, от което също е отобран храм».
В село Дашковци, Хмелницка област, Великден посрещат в храма в чест на Успението на Богородица – тук ходят не само местните жители, но и бежанци от Донбас, временно живеещи в селото. В тази нощ на службата дойде и неочакван гост – малко таралежче, което беше снимано на прага на храма. Неговото появяване стана почти символ на онази тиха, добра атмосфера, която създават енориашите с вярата, грижата и единството си.
На едно от видеата, изпратени в редакцията от Острог, заедно с възрастните хористи пеят две млади енориашки – Софийка и Дарина – бъдещето на нашата Църква. Както разказва авторът, това е част от особена ектения: «Свещеникът поменава всички наши енориаши, които са в плен, които страдат от войната, а също и болните».
От Германия дойде снимка от храма на свети равноапостолни Константин и Елена в Кьолн. Повечето енориаши на тази община са изселници от Украйна. На снимката авторът стои до млад поляк, който съвсем наскоро – миналия месец – премина в Православието от Католическата църква. Тези кадри не са само за празника, но и за живото движение на вярата, за това как Църквата обединява най-различни хора в едно семейство.
Не по-малко трогателни кадри дойдоха и от полския град Торун:
«А така празнуват Великден в Торун, в полския град. Украинци, латвийци, руснаци, беларуси и поляци – всички заедно под един покрив, на възгласа на свещеника: "Христос воскресе!" заедно отговарят: "Воистину воскресе!". В хора пеем ние – украинците заедно с поляците. Това е невероятно – да почувстваш празника на тази земя, където всеки ден звънят камбаните на католическите костели. Този празник събра под един покрив близки по дух хора. Невероятно!»
И отново Белая Църква:
«Град Белая Църква. Белоцерковската епархия празнува Възкресението Христово в кръга на верните енориаши, в временно помещение – вече две години, откакто ни отнеха катедралата».
Ние публикувахме материалите на всички, които отговориха: всяка снимка, всяко видео, всяко слово бяха внимателно прочетени, прегледани, запазени. Понякога избирахме само няколко кадри от голям архив, за да създадем цялостен репортаж. Но нито едно свидетелство не остана без внимание. Искрено благодарим на всеки, който сподели с нас своя Великден, своето доверие и своята вяра.
Всяко такова свидетелство – жива летопис на Църквата. В тези думи – вяра, болка, надежда и радост. СПЖ благодари на всички, които отговориха, които не се страхуваха да разкажат своята история в това трудно време за УПЦ.
Получихме и трогателни кадри от Светлия понеделник от общността на храма Свети Дух от село Сурско-Литовско (г. Днепър) – енория с богата история и активна благотворителна дейност, където се запазват традициите на беларуските преселници.
Вече не приемаме нови материали за този проект, но запазваме всяко ваше послание като безценно свидетелство за вярата.
