Превръщаме минус в плюс
На хората не им е интересно да слушат за доброто, те искат да знаят какво лошо се случва в света. Това говори, че нашето духовно око наистина е тъмно, че нещо с нас не е наред.
```html
«Светилник за тялото е окото… така че, ако светлината, която е в теб, е тъмнина, то каква е тъмнината?»
По нашето дълбоко убеждение, нашият вътрешен свят е отражение на външния свят. Ако с нас, с нашите близки, около нас всичко е добре, то и вътре в нас също ще бъде светло. И обратно. Когато нашите близки боледуват, когато около нас се руши светът, то и вътре в нас се настанява дълбока мрак. Изглежда, че всичко това е толкова ясно, защо да говорим за това? Но именно в Евангелието и при светите отци срещаме мисълта, че всичко е точно обратното. Външният свят, какъвто го виждаме, е отражение на нашия вътрешен свят. Мисълта, съгласете се, е доста странна. Нека се опитаме да я разберем.
Как можем да видим света в светлина, ако той лежи в тъмнина? Как можем да се радваме, когато около нас е разлято море от човешка болка и страдания? Как можем да бъдем спокойни и мирни, когато от всички страни ни нападат бедствия, болка и нещастия?
Но, например, старецът Симон (Безкровний) твърди, че светът около нас е такъв, каквито сме ние, че той е отражение на нашия ум. За същото учи и старецът Фадей Витовницки. Оказва се, че проблемът на нашата вътрешна тъмнина не е в това, което се случва отвън, а в това, което се случва вътре в нас самите. Проблемът е в нашето лично отношение към случващото се, в това как гледам на света и как разбирам събитията в него.
Самопознанието – това е един от най-важните елементи на духовния живот. Много е важно да погледнем на себе си като че ли отстрани. Тогава ще видим, че по някакъв странен начин нашият ум винаги търси във всичко лошото. По някаква причина му харесва да чете за лошото, да научава лоши новини, да чува, когато някой разказва нещо лошо. Именно затова повечето новини не са за доброто.
На хората не им е интересно да слушат за доброто, те искат да знаят какво лошо се случва в света. Това говори за това, че нашето духовно око наистина е тъмно, че с нас нещо не е наред, ако с такъв мазохизъм желаем да живеем в тъмнината на собственото си съзнание.
Ако погледнем отстрани и обективно маркираме с плюсове и минуси всичко, което ни заобикаля и вътре, и отвън, ще видим, че плюсовете са много повече. Много повече поводи за радост, отколкото за тъга. Но, въпреки това, ние, като омагьосани, търсим във всичко тъмнината и я напълваме в душата си.
Но някой може логично да зададе разумен въпрос: «А дали един огромен минус не зачерква многобройните плюсове? Дали смъртоносната болест или войната, която като страшен дамоклов меч виси над всеки дом – не са убедителни поводи да живеем в тъмнина?» И наистина, когато идва смъртта, войната, гладът, тогава всички плюсове могат да бъдат зачеркнати.
Тогава трябва по-внимателно да се вгледаме в минуса и да се опитаме да разберем защо той е такъв за нас. И отговорът ще бъде много прост. Защото минусът носи в себе си болка и страх, които се преживяват от нас като тъмнина на страданията. Но тогава трябва да се запитаме: «А има ли в тях смисъл?» Виждаме, че всички безбройни поколения някога живели на земята хора са изпитвали болка и страх. Всички хора са преживявали войни, болести, епидемии. Всеки от тях от нещо мъчително е умирал. Сред светците няма нито един, който да не е преминал през кръста. Значи болката и страхът са важни формиращи фактори на нещо по-значимо от нашия земен живот. Те стартират и модерират в душата такива процеси, които никой, освен тях, не може да стартира. Така трябва. Болезнените обстоятелства са интегрирани в нашия живот по Божия промисъл. Само си представете какъв би станал човекът на земята, ако не се страхуваше от нищо, за нищо не се тревожеше, ако не знаеше какво е болка?
За нас болката и страхът – минус само поради причината, че ни липсва вяра, мъжество и смирение. Защото не се доверяваме на Бога. Как да превърнем минуса в плюс? Мъдреците казват, че за това има само един път – да намерим плюс в минуса. Да разберем защо ни е нужно това. За какво сме готови да търпим болка и страх. А разбрали, да обикнем и приемем това, от което се страхуваме.
Представете си ситуация, че Христос идва при нас лично и казва: «Ако всичко, изпратено от Мен, в живота достойно понесеш, то гарантирано ще получиш вечна и нескончаема радост». И още по-добре, ако Той ни даде да видим това, което Бог е приготвил за обичащите Го.
Но при това Той би ни дал и свободата на избора: да живеем в един непрекъснат плюс, но после да бъдем обречени на вечна тъмнина и скърцане със зъби. И на това също би било желателно да се погледне. Тогава минусът веднага би станал за нас огромен плюс. С радост бихме желали да преминем през страх и болка, само да останем с Бога в вечността. Искаме гаранции. Не ни е достатъчно това, което е казано в Евангелието: «Претърпелият до края, ще бъде спасен».
Ако имахме вяра, всеки минус би могъл да стане за нас плюс. Тогава бихме могли да видим положителното в отрицателното. Бихме започнали искрено да благодарим на Бога за всичко скръбно, което ни се случва заради нашето спасение.
Значи наистина не става въпрос за това, което се случва около нас, а за това, което се случва вътре в нас самите. Светът е такъв, какъвто сами искаме да го видим, и истината е, че вътрешното е по-важно от външното. И ако нашето око бъде светло, то и светът около нас, какъвто и да е, ще се окаже изпълнен със светлина.
```
