От Дарий Мидянин до преследването на УПЦ: уроци от рова с лъвовете
Още един разказ от книгата на пророк Даниил ни помага да разберем настоящата ситуация. Защо Даниил се оказа в ров с лъвове, а УПЦ – в горнилото на гоненията?
В предишната публикация за поуките от книгата Даниил анализирахме ситуацията, когато еврейските младежи се озовават във Вавилонската пещ. Но изпитанията на пленените от Навуходоносор евреи не свършват дотук. В пета глава на книгата на пророк Даниил се разказва как един от наследниците на цар Навуходоносор, Валтасар, се възгордял дотолкова, че по време на празника заповядал да донесат съдовете, взети от Навуходоносор от храма в Йерусалим, „и царят и благородниците му, жените му и наложниците му пиха от тях“ (Дан. 5: 3), т.е. подложил ги на унижение и оскверняване. Но след това се случи нещо ужасно: „В същия час пръстите на една човешка ръка излязоха и писаха срещу лампата върху варовика на стената на царския дворец, и царят видя китката на ръката, която пишеше“ (Дан. 5: 5). Ръката написа четири думи: „Мене, Мене, Текел, Упарсин“. Никой в цялото персийско царство не можеше да обясни значението на тези думи и само пророк Даниил каза на царя тяхното значение: „мене – изброи Бог царството ти и му тури край; текел – претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек; упарсин - царството ти е разделено и е дадено на мидяни и перси"“ (Дан. 5: 26-28). Това пророчество се изпълни много скоро: „В тая съща нощ Валтасар, халдейският цар, биде убит,
и Дарий Мидянин превзе царството, бидейки на шейсет и две години“ (Дан. 5: 30-31).
Този Дарий не само задържа Даниил в двора, но и го издига още повече. „годно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство, а над тях трима князе, - един от които беше Даниил, - за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен. Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.“ (Дан. 6: 1-3).
В публикациите за вавилонската пещ вече споменахме закономерността, че владетелите често назначавали за свои висши сановници онези, които идвали от покорените народи. По този начин те създавали структура на властта, която свеждала до минимум възможността за заговор срещу монарха. Длъжностни лица от титулярния народ враждували срещу чужденци, а самият монарх се превръщал във върховен съдия, към когото страните се обръщали за разрешаване на конфликти и срещу когото не можели да се обединят. Точно това се случило във Вавилонското царство.
„Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.“ (Дан. 6:4). Тоест тези князе и сатрапи започват да търсят компромат за Даниил, за да го дискредитират пред царя. Но такъв компромат просто не е съществувал в природата. Писанието не ни казва защо сатрапите са искали да убият Даниил, но можем да предположим, че причината е била злоупотребата с власт на самите сатрапи. Вероятно те са реализирали неправомерни печалби, използвайки служебното си положение, може би са крадели от хазната (разработвайки бюджета, както смятаме), а Даниил, като честен служител, им е пречел. Забележете: целта е била да се унищожи Даниил, а компроматът на него е бил само средство за постигане на целта. С други думи, не компроматът, а гневът на сатрапите срещу Даниил и желанието им да го унищожат са били причина за това.
Ако разгледаме ситуацията около УПЦ, ще видим подобна картина. Всички обвинения срещу Църквата не са истинската причина за преследването, а само претекст. Истинската причина е простото желание да се унищожи УПЦ. В Украйна не трябва да има Църква. Така решиха на Банкова, във Фанар и в част от американския истаблишмънт. И започна търсенето на компромат. Бяха претърсени манастири, епархийски служби, отделни йерарси и православни журналисти. Това, което намериха, не приличаше на сериозен компромат: стари руски списания, послания на патриарх Кирил, често фалшифицирани, духовна литература от руски издателства и т.н. УПЦ беше обвинена, че не почитаме загиналите войници, но не: ние почитаме всички кръстени православни християни, с изключение на тези, които приживе са се присъединили към друго вероизповедание. УПЦ беше обвинявана, че не помагаме на ВСУ, но не: милиони гривни, стотици коли, тонове храна и лекарства, дадени на украинските войници и цивилни, пострадали от войната, всичко това говори за неоснователността на обвиненията срещу УПЦ. Но враговете на УПЦ все пак успяха да намерят една улика. И отново – точно както се казва в книгата на пророк Даниил.
„И тия люде казаха: "ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“ (Дан. 6, 5). Сатрапите дойдоха при Дарий и го убедиха да издаде указ, според който всеки, който в рамките на тридесет дни поиска нещо от някой бог или човек, различен от самия Дарий, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете. Не беше нужно много време, за да бъде убеден царят, защото царете се смятаха за богове или пратеници на боговете, така че привидното ласкателство в този случай легна върху благодатна почва. Но за Даниил това беше капан, защото той се молеше на Единствения истински Бог три пъти на ден.
По същия начин и по отношение на УПЦ властите в лицето на началника по вероизповеданията В. Еленски поставят искане – да се прекъсне всякакво общение с РПЦ, осъзнавайки отлично, че това е антиканонично и че УПЦ няма да се съгласи на това.
Дословният цитат гласи следното: „Украинската Православна Църква на Московската Патриаршия продължава да бъде „де-юре“ част от Руската Църква, затова сега е много подходящ момент окончателно да се изтеглим от нея. Това до голяма степен ще промени отношението на украинското общество към нея". Преведено на разбираем език, това е искане за обявяване на автокефалия, тъй като за своята пълна автономия и независимост УПЦ е обявила на Събора в Теофания на 27.05.2022 г. Но това не е достатъчно за украинските власти, те изискват да се чуе точно тази дума: „автокефалия“.
На пръв поглед може да изглежда, че това би могло да бъде изход от ситуацията, но всъщност е капан. Факт е, че в каноничното право няма норми, които да регламентират предоставянето на автокефалия. Много Поместни църкви едностранно са провъзгласявали автокефалия, след което Поместната църква, от която са се отделили, ги е обявявала за схизматици и е налагала различни канонични ограничения: забрана в свещеническата служба, изключване от сан и т.н. След известно време общението се възобновява, но разколът може да съществува много дълго, например българската схизма е продължила повече от 100 години.
На пръв поглед може да изглежда, че това е изход от ситуацията, но всъщност е капан. Факт е, че в каноничното право няма норми, които да регулират предоставянето на автокефалия. Много Поместни Църкви едностранно са провъзгласявали автокефалия, след което Поместната Църква, от която са се отделили, ги е обявявала за разколници и им е налагала различни канонични ограничения: забрана в свещенослужението, отлъчване от сан и т.н. След известно време общението се възобновява, но разривът може да съществува много дълго време, например българският разкол е продължил повече от 100 години. В същото време има много съществена разлика между тези исторически прецеденти и сегашната църковна ситуация в Украйна. Всички Поместни църкви по време на отделянето и обявяването на автокефалията са били единни и в общение с цялата Църква. В Украйна съществува ПЦУ, която се е родила от сливането на последователите на отлъчения от Църквата Филарет Денисенко и автокефалистите, които са „ръкоположили“ своя първи „йерарх“ Василий Липкивски чрез възлагане на ръце на презвитери, и която е призната от четири Поместни църкви от общо четиринадесет. Съществува и УПЦ, която е призната от всички, но не и като автокефална църква. Православието в Украйна (в социологическия смисъл на думата, а не в онтологичен) всъщност е разделено. Следователно обявяването на автокефалия от страна на УПЦ би довело до това, че в Украйна би имало две разколнически (макар и в различна степен) конфесии. И някои Поместни православни църкви биха признали едната, докато други – другата. Всичко това би довело до каноничен хаос и загуба на духовни ориентири за вярващите. Ако сега УПЦ е призната за благодатна Христова Църква от всички без изключение, то ако тя обяви автокефалия, значителна част от Поместните църкви, ако не и всички, ще сметнат УПЦ за разколническа и ще прекъснат общението с нея. Може ли УПЦ да се съгласи на това? Разбира се, че не. Но именно това беше необходимо на украинските власти, за да я обвинят, че е част от Руската православна църква и не иска да стане независима. Нещо подобно се случи и с пророк Даниил.
"Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог; после отидоха и казаха на царя за царската заповед: "нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?" Царят отговори и рече: "тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения". Тогава те отговориха и казаха на царя: "Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви"“ (Дан. 6: 11-13).
Дарий Мидянин се оказа заложник на собствените си укази и колкото и да се опитваше да спаси най-мъдрия си сановник, все пак трябваше да заповяда да го хвърлят в лъвския ров. И така, когато сатрапите вече празнували победата си над Даниил, се случило нещо, което изобщо не влизало в сметките им.
"А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма; и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: "Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?" Тогава Даниил отговори на царя: "царю, жив да си вовеки! Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление." Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог“ (Дан. 6: 19-23).
Тук, както и в ситуацията с младежите във Вавилонската пещ, виждаме само търпението и твърдостта на Даниил във вярата му, готовността му да страда, но да не съгреши пред Бога. Даниил не се опитва да разубеди царя от решението му, не предлага компромисни варианти, нито пък се опитва сам да се измъкне от рова. Той просто застана сред смъртна опасност и търпеше, уповавайки се на Божията милост. И тогава самият цар идва при него и го призовава да излезе. Това е поуката - всеки трябва да издържи това, което Бог реши да му изпрати за изпитание, трябва смирено да чака Божието благоволение, за да приключи изпитанието, и най-важното – да не се пречупи.
Историята не свършва дотук. В книгата на Даниил се разказва какво се случва с лъжливите и ревниви сатрапи. „Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости“ (Дан. 6:24).
Разбира се, никой не желае подобна съдба на преследвачите на УПЦ, особено заедно с техните близки. Но историята показва, че гонителите на Църквата, ако не са се покаяли, са завършвали много зле. Историята на комунистите, които са разрушавали църкви и са разстрелвали свещеници, е пълна с такива истории. И често наказанието е сполетявало не само участниците в разправата с Църквата, но и техните семейства. Това е просто исторически факт. И тъй като той е много добре известен на Църквата, затова клирът и вярващите на УПЦ бързат да молят Бога да не наказва техните извършители. „Прости им, Господи, защото не знаят какво правят“ – тази молитва чухме както на мястото на разрушения Десятинния храм в Киев, така и по време на жестоките превземания на църкви и манастири, когато вярващите бяха избивани до кръв.
Един ден изпитанията ще свършат, гонителите и преследваните ще получат това, което всеки от тях заслужава, но и за едните, и за другите е много полезно да научат уроците на Свещеното Писание още сега.
