Как рибарите се преквалифицираха в апостоли
Ще можем ли ние с вас извън уставните предписания да видим живия Христос, да разпознаем закона на Любовта, заради който спазваме постите, посещаваме богослуженията?
Неделното четиво на този ден е посветено на призоваването на Христос към служение на Неговите ученици (Мат. 4:18-23). Това е едно от най-загадъчните и неразбираеми места в евангелската история. Картината на призоваването на апостолите е предадена сбито и кратко. Господ се приближи до рибарите и каза: «Вървете след Мен». Те мълчаливо, без разговори, станаха и тръгнаха. Но в тази краткост се крие много странна картина. Трудно ми е да си представя ситуация, когато някой човек на улицата се приближава до работещи хора и казва: «Следвайте ме», а те оставят своя инструмент и тръгват. При това рибарите оставиха не само своите лодки, риба, принадлежности, но и семейства, домове, обичайния начин на живот.
Кой ги повика? Бог, станал човек? Това ние сега знаем, но по онова време апостолите не се досещаха за това. До самата смърт на Спасителя, и дори след Неговото Възкресение, учениците така и не разбираха напълно с Кого имат работа. Само Светият Дух, слязъл върху тях в Деня на Петдесетница, ще им насочи фокуса към разбирането на Личността на Месията. Призоваването на апостолите е описано по такъв начин, че се създава впечатление, че тези рибари цял живот само това и чакаха — кога ще ги повика Иисус. Божието слово дава само един епизод, който повече или по-малко разкрива причината, поради която Нафанаил се съгласи да следва Христос – още преди призоваването Иисус «го видя под смокинята». Т.е. по-рано у Нафанаил се е случила някаква вътрешна мистична среща с Бога, която дълбоко го потресе. Що се отнася до другите апостоли, причините за тяхното безпрекословно послушание към Христос Свещеното Писание не ни обяснява.
Що се отнася до «кадровия подбор» на Иисус за тези, които ще станат първите проповедници на Евангелието, той също остава до края неясен за нас. Проповедта изисква преди всичко умение да се владее словото. Най-малкото, за това е нужно да имаш риторическо образование и определено ниво на богословски знания. Рибарят – не е човекът, който умее да говори красиво и убедително. Неговата работа е да хвърля мрежи в морето, да изважда риба, а после да я кара на продажба. За това не се изисква голям запас от разговорна лексика. Дори ако тези хора сега преминаваха интервю за умението да рекламират някакви стоки, и за това те едва ли биха били подходящи. А проповедта на Божието слово изисква много по-голяма грамотност и образование. И въпреки това, именно тези прости хора станаха изразители на Божията воля и пренесоха проповедта на Благата вест във всички краища на света.
Трябва да се каже, че цялата Библейска история ни казва – Бог винаги е подбирал за тази или онази мисия най-«неквалифицирания персонал». Избраният народ става номадско племе без история и писменост. На преговори с фараона и неговата образована елита Господ изпраща заекващия, косноезичен Моисей. За цар избира пастира Давид, а и Сам се ражда в семейството на беден дърводелец, при това, дори не в дом, а в животинска ясла. Единственото изключение в цялата история на взаимоотношенията между човека и Бога стана Дева Мария. Това е случаят, когато Бог избра за въплъщение на земята на Своя Син най-доброто, което някога се е раждало в нашия свят.
От ловци на риба апостолите станаха ловци на хора (Мат. 4:19). И Бог за пореден път показа, че силата Му се извършва в немощ.
Вземайки най-слабото и, изглежда, неспособно за въплъщение на тези или онези глобални световни цели, Той прави това, което е възможно само за Него Единствен. Човешката слабост в ръцете на Господа става сила, способна да промени целия свят.
Никой не може да каже, че Евангелската вест се разпространи по цялата тогавашна ойкумена благодарение на това, че апостолите бяха професионални мисионери. Всичко се получи точно обратното. Не благодарение, а въпреки всичко Бог прави това, което е угодно на Неговата Света воля.
Промисълът Божий ни е неизвестен. Говорейки за тези или онези мотиви, ние винаги се ръководим от доводите на разума. Но разумът – е само диспечер на човешкото сърце. По всяка вероятност сърцето на апостолите разпозна Бога в Христа много преди това да го разбере техният разум. Затова те и отговориха на призива на Спасителя със съгласие. Виждайки Христа, чувайки Неговия глас, апостолите тръгнаха не след думите, а след Човека, Който ги произнесе. Защото "никога човек не е говорил така, както този Човек" (Йоан 7:46).
Това, че апостолите успяха да чуят призива на Христа, говори за дълбоката чистота на техните сърца. Те бяха прости хора, необременени с високо мнение за себе си, за разлика от юдейската елита на онова време. Смиреното разбиране на своята малост, а често и нищожност, позволи дори на блудниците и измамниците да усещат светлината, излъчвана от Христа. А тези, които имаха високо мнение за себе си «праведници», виждаха в Иисус само конкурент, завиждайки на Неговата слава и популярност. Извършвайки съзнателно убийство на невинен човек, те, въпреки това, спазваха ритуалната чистота и не искаха да влязат в преддверието при Пилат, «за да не се осквернят и да ядат пасхата».
Лицемерите не се страхуваха да осквернят душата си с кръвта на Праведника, но затова пък се тревожеха за външната обредна форма. Само един от членовете на Синедриона, въпреки всички табута, отиде при Пилат «да поиска Тялото на Иисус». На него вече му беше все едно какво ще си помислят «колегите», защото Никодим, както и Йосиф от Ариматея, разбраха, че Иисус е Христос.
Ще можем ли ние с вас извън уставните предписания да разпознаем живия Христос, да разпознаем закона на Любовта, заради който спазваме постите, посещаваме богослужения и т.н.? Способни ли сме да обичаме Господа с тази «безумна» любов, в която няма разчети, доводи на разума, а има само сърце, предано на Него? Защото и Сам Бог ни обича с любов, лишена
