Иисусовата молитва – най-добрият начин за спасение в наше време
«Когато Иисус си тръгваше оттам, следваха Го двама слепи и викаха: помилуй ни, Иисусе, сине Давидов!» (Мт. 9:27)
```html
Слепците призоваха Името на Христос – и прогледнаха. Ние чуваме разказа за това в неделното Евангелско четене. Призоваването на Името Христово стана една от най-ефективните практики за спасение. Същността й е много проста и в това е основното й предимство.
Ако сме внимателни към своя духовен живот, без труд ще разберем, че главният ни враг – са нашите мисли. По-точно, умът, който е обсебен от помисли и ни кара да живеем там, където той сам пожелае.
Съвременният човек стана подобен на любител на кучета, само че не той разхожда кучето, а то го дърпа след себе си. Където и да се насочи любопитният му поглед – към кошчето за боклук, което е интересно да се подуши, или към котката, която трябва да се преследва, – там ще повлече и стопанина. Новини, развлечения, събития, случващи се далеч и близо, – всичко става предмет на нашия интерес. В главата живее всичко друго, само не Бог.
Това се случва, защото умът е напуснал своята изконна обител – духовното сърце – и е започнал безцелно да странства по света.
За суетата като главна опасност за спасението неведнъж е говорил Христос. Но човек след грехопадението е загубил властта над своя ум и е станал воден от помисли. Оказва се, че не ние мислим с главата си, а тя мисли с нас.
Следователно, главното, към което трябва да се приучим, – е да държим ума в Бога; ако не винаги, то поне колкото се може по-дълго. Не просто да помним за Него, не просто да се съгласяваме, че Той съществува, а да присъстваме със съзнанието си в Неговата енергия. За това е необходимо цялото ни внимание да бъде привързано към молитвата. Но как да го направим?
Ако четем дълги текстове, умът често се разсейва, защото е много трудно да задържим вниманието върху тях. Най-ефективният начин – е краткото молитвено изречение, което постоянно ще държи вниманието върху думите на молитвата. Именно такава спасителна формула стана Иисусовата молитва.
Три предимства на кратката молитва
Първото й предимство – е в простотата, защото тя се състои само от няколко думи.
Второто – е в това, че тази молитва съдържа в себе си Божието Име. В своето време се водеха много спорове относно това Име. Тези, които смятаха, че в Божието Име присъства нетварната благодат на Господа, хора, лишени от молитвен опит, но изпълнени с книжни знания, обявиха за еретици-имябожници. Въпреки че много светии, като праведния Йоан Кронщадски, открито говореха за това, че Божието Име е Бог в Своите енергии. Това знаят всички опитни делатели на Иисусовата молитва.
Третото предимство – е в нейното покайно съдържание. Непрестанно произнасяйки тази молитва, човек, първо, сякаш вдишва благодатта заедно със сладчайшето Име на Христос на думите «Господи, Иисусе Христе», а второ, издишва своята греховност на думите «помилуй ме грешния».
За постоянното произнасяне на тази молитва няма никакви препятствия. Седейки и лежейки, в път и на работа, на глас и наум, на разходка и сред множество хора, на всеки вдишване и издишване или на всяка стъпка – тя може да се произнася с внимание, благоговение и покаяние. Единственият враг на тази молитва – е нашата разсеяност, помисли, които нахлуват в ума и прекъсват молитвата със своите натрапчиви разговори.
Ако човек открие за себе си този път, за него ще стане блаженство да пребивава насаме със себе си, защото няма нищо по-добро от непрекъснатото събеседване с Бога.
Ако обаче човек не се научи на това, той ще бяга от себе си през целия си живот, търсейки външни впечатления. Но рано или късно неговият егоизъм ще вземе връх и ще измъчва душата с тъга, униние и страх.
Кръгово движение на ума
Иисусовата молитва още се нарича «кръгова». За разлика от праволинейното движение на ума, насочено навън, към светските предмети, «кръговото» движение връща ума към самия себе си, към своя източник. Светите отци различаваха ума като същност на душата, нейния дух, който е локализиран в сърцето, и ума като енергия, като мисловна сила, която лесно се движи във всяка посока.
Заключването на ума в сърцето при Иисусовата молитва е връщането на тази блуждаеща енергия към своето начало. Това е състояние, когато духът на човека събира в себе си своята сила. Истинското богообщение може да се случи само от такова събрано състояние. При мислено обръщение от сърцето «Господи, Иисусе Христе» нашият ум безгласно възхожда към Самия Господ. А с думите «помилуй ме» ние отново връщаме ума към себе си, в дълбочината на своята душа, осъзнавайки своята греховност.
В Иисусовата молитва ние сякаш странстваме по кръг: ту възхождаме към Бога, ту слизаме в покаяние в тъмницата на собствената си душа.
Практиките на умното дело казваха, че това е най-прекият и кратък път към очистването на ума и сърцето.
Преследвания за жива вяра
Именно защото този път е толкова ефективен, сатаната с неистова сила се бори срещу тези, които сами вървят по него и водят след себе си хора. Той въздигна преследвания срещу преподобния Йосиф Исихаст, така че почти всички монаси на Атон го смятаха за намиращ се в прелест. «Целият ми живот – е непрекъснато мъченичество, а най-много страдам от други хора», – пишеше старецът. Дори преподобният Паисий Светогорец, вярвайки на клеветата, не посещаваше неговия скит, за което после горчиво съжаляваше.
Сега същата участ постигна и стареца Симон (Безкровен), благодарение на чиито книги хиляди хора започнаха да практикуват умното дело. Хора, които се
