Главният алгоритъм на пътя към святостта
Смъртта, «последният враг», от сега нататък се явява като триумф на Божествената Любов, като встъпване в Царството на Живота.
След празника Петдесетница, когато Светият Дух слезе върху апостолите, ние отбелязваме паметта на всички светии, тоест хората, които са въплътили в себе си действията на Светия Дух, тези, които са станали за нас образци за подражание, някакви еталони на богоподобие.
Всеки от тях е изживял своя, на никого неприличащ живот, и е реализирал, само на него дадената от Бога, потенция на святост. Но нека си зададем въпроса, има ли някакъв общ знаменател, който обединява всички без изключение светии? За да отговорим на този въпрос, преди всичко трябва да се обърнем към Христологията, защото въплътеният Син Божий е за нас идеалът на това, какъв трябва да бъде човекът в Божия замисъл за него.
Както знаем от Библията, първите хора, нарушавайки Божията заповед, избраха автономен начин на съществуване. Те мислеха, че техните собствени природни енергии ще бъдат самодостатъчни за вечно съществуване в сътворения свят. Но когато се оказа, че дяволската лъжа беше само подъл измам, в света вече влезе грехът, а заедно с него и смъртта. Оттогава жизненият път на всеки човек, роден на земята, завършва със смърт, когато неговите жизнени сили угасват и тялото, създадено от земята, се връща там, откъдето е било взето.
Но Бог не само създаде човека от земята. Той вдъхна в него своето дихание, давайки по този начин на хората Своя образ. Това е безсмъртната личност или ипостас, която се издига над нашата сътворена природа. Благодарение на нея преди грехопадението хората можеха да живеят не само така, както живеят и всички останали Божии създания, те имаха възможността да намерят такъв начин на реализация на своя живот, който може да се нарече Божествен. За това им предстоеше да преодолеят своята зависимост от собствената си сътворена природа, постепенно обличайки се в Несътворените Божествени енергии. Тогава животът на цялото човечество можеше да стане подобие на живота на Светата Троица. Хората, притежаващи обща за всички природа, щяха да получат единство в Бога един с друг, живеейки в любов и съгласие. Техният вечен живот щеше да бъде следствие от обожението, тоест участие в жизнената енергия на Светата Троица. Но, за съжаление, хората избраха друг път и да поправят тази грешка сами по себе си вече не можеха.
Тя беше поправена от Новия Адам, Самият Бог, станал Човек. За това Той прекрачи границите на собствената Си природа. Не подчинен на никаква същностна или природна необходимост, Бог има възможността да ипостазира в Своето Лице не само собственото си битие, но и човешкото битие. Кенозисът на Божествения Логос се състоеше в това, че Той се снисхожда до нашата природа, тоест унизява се до по-низша природа, която преди това не притежаваше. Творецът на света започва да съществува по образа на собственото си творение. Вневременното влиза в потока на времето, безкрайното става крайно, вечното се обръща в Младенец, безтелесното придобива ограничена телесна индивидуалност. Бидейки истински Бог, Второто Лице на Троицата става истински Човек.
Първият човек отказа възможността да реализира своето битие по образа на Троицата. Вместо да живее в самоотричане заради любовта към Бога и Неговото творение, първите хора насочиха волевата енергия на своята природа по пътя на смъртта. Христос, Вторият Адам, постъпи по напълно противоположен начин. Той свободно подчини Своята Човешка воля на волята на Божествената, волята на Истинския Живот, проявяваща се в послушание на Своя Небесен Отец в самоотдаване на любовта.
Това е и главното направление, по което трябва да следва нашата човешка воля.
Главният проблем на много хора е, че ние постоянно се съпротивляваме на Божията воля, водеща ни към спасение. Ние не искаме да приемем, дадената ни от Бога, съдба или, иначе казано, да носим своя кръст.
Нямаме това смирение, което имаше Спасителят, нямаме послушание на Божията воля. Искаме нашият живот да се развива така, както бихме искали, така, както го виждаме и разбираме. Немалко от нашите молитви са именно за това. Молим Бога да промени Своята воля и да направи така, както го молим. А нашите желания — те са известни на всички: искаме да водим тих, мирен, спокоен, безоблачен живот, имайки всичко необходимо за щастие, радост и достатък. Това е, което човек може да получи като Божи дар в Небесното Царство. Но тук, на земята, нямаме битие, а временно пребиваване. Тук е трудът за постигане на това щастие, в което иска да живее всеки нормален човек. Тук е кръстът и подвигът за спасение на душата.
Разбира се, кръстът не носи в себе си никакви приятни усещания. Христос не изразяваше никакъв възторг и радост от това, че ще трябва да преживее заради спасението на хората. Душата на Спасителя се мъчеше и тъжеше в Гетсиманската градина. От челото Му капеше пот под формата на кървави капки, тоест на челото на Христос от вътрешно нервно напрежение дори се пукаха подкожни капиляри. Той молеше Своя Небесен Отец, тази чаша на страданията да премине покрай Него. Но, въпреки това, знаейки целия ужас, през който трябва да премине, Христос подчинява Своята човешка воля на Божествената воля и доброволно приема върху Себе Си чашата на страданията и скърбите. «Да бъде Твоята воля», — казва Той, като Човек, от името на всеки от нас. И принася Себе Си в Жертва за цялото човечество.
За нас това също е пример за този тесен, трънлив, но единствен път, който може да доведе и нашите души в Божието Царство. Това е и пътят на всички светии. Само че, за разлика от много от нас, те не просто носеха това, което им беше предопределено от Бога, но често по любов към Него сами увеличаваха тежестта на своя кръст. И го правеха с радост, без никакъв страх и униние.
Главното следствие от грехопадението беше смъртта. Цялата история на човечеството, до идването на Христос, тя звучеше като последен адски акорд, като апофеоз на тържеството на разрушението, което грехът извърши вътре в нашата човешка природа. Смъртта на всеки отделен човек представлява неизбежна разплата за екзистенциалната автономия, за живот в откъсване от Божествените енергии. Но именно Смъртта на Христ
