Диалог със стареца Йосиф: «Молитвата – това е занаят»

Всеки вярващ човек, независимо от възрастта и степента на въцърковеност, жадува и жаднее за духовна храна, която се стреми да получи от устата на наставника. Но как да постъпим, когато ясно виждаме оскъдността на старчеството в наши дни?

Някой може да се разочарова и да напусне Църквата. Някой започва да изгражда духовния си живот, изхождайки от собствените си, често погрешни възгледи. И само малцина, за които духовното израстване е наистина ценно, ще последват мъдрия съвет на светителя Игнатий (Брянчанинов):

«Освой си мислите и духа на светите отци чрез четене на техните писания. Светите отци достигнаха целта – спасението. И ти ще достигнеш тази цел. Като единомислен и единодушен със светите отци, ще се спасиш».

Започваме серия публикации «Диалози със светите и старците». За да разберем по-дълбоко духа на светоотеческата проповед, ще се докоснем до опита на великите духовници, встъпвайки с тях в диалог чрез техните творения. Такива беседи чрез книги и писма, надяваме се, ще станат за нас много полезни и назидателни.

Първият ни събеседник по този път ще бъде преподобният Йосиф Исихаст. Неговите наставления – безценен кладенец на духовна мъдрост за всеки, който търси своя път към Христос.

Богослов без богословска степен

За живота на атонския подвижник ще научим от неговия близък ученик – старец Ефрем Филофейски. Неговата книга «Моят живот със стареца Йосиф» откри на света изключителния подвижник на XX век – монах Йосиф, получил за преуспяване в умната молитва прозвището Исихаст (Мълчалник).

Архимандрит Ефрем отбелязва, че старец Йосиф от светска гледна точка е бил малограмотен, завършил само два класа начално училище.

«Въпреки това, – продължава писателят, – той беше премъдър в божествените неща, беше богонаучен. Старецът не изучаваше богословие, но беше много дълбок богослов. Университетът на пустинята го научи на това, от което се нуждаем най-много, – небесните неща».

На 24 години бъдещият духовник раздаде своето имущество на бедните и отиде да се подвизава на Света Гора Атон. Духовно израствайки в молитва и безмълвие, Йосиф Исихаст впоследствие стана родоначалник на ново поколение атонско монашество. Неговите ученици възродиха духовния живот в шест от двадесетте атонски манастира и в много обители извън Света Гора.

Старец Йосиф остави след себе си множество писма до духовните си чеда: монаси и миряни, свещеници и игумении. За всеки той намираше нужните думи и съвети, които днес са събрани в книгите «Израз на монашеския опит» и «Опити на Божествената благодат».

Какво ж, нека започнем нашия диалог със стареца.

Молитвата – това е занаят, а не магия

«Как правилно да се молим?» – такъв въпрос вярващите често задават на свещениците или търсят отговор в интернет, надявайки се да намерят лесен начин за молитва. На човека му е по-лесно да получи «задача» под формата на определен набор от молитви (правило) и да се задоволи с редовното му четене, често дори без да вниква в смисъла. А когато задачата «да прочетеш правилото» е изпълнена, в ума възникват въпроси: «С какво се занимавах сега?», «Защо е нужно това "прочитане"?», «Аз изобщо молих ли се или не?».

Старец Йосиф предупреждава за такъв механичен подход, който повече напомня на магически ритуал, отколкото на осъзнат разговор с Бога. За него молитвата – това е труд или, както казват на Атон, «делание» (πράξις).

«Умната молитва за мен – това е като занаят за всеки човек, и аз се трудя в нейното делание повече от тридесет и шест години», – пише геронда.

За съжаление, рядко подхождаме към молитвата с дължимото усърдие. В духовния живот често се срещат две крайности: или да се молим ситуативно, според настроението (което се появява изключително рядко), или да сведем молитвата до формално «прочитане» на правилото. Старец Йосиф, позовавайки се на призива на апостол Павел (1 Сол. 5:17-18), говори за молитвата като за постоянен труд.

«Изисква се подвиг: стоейки, седейки. Когато се умориш, сядай. И пак ставай, за да не те надвие сънят. Това се нарича делание», – наставлява авва.

Тази практика, разбира се, в пълна степен не е достъпна за миряните. Но това не отменя необходимостта да се принуждаваме към честото призоваване на Божието име, което ни спасява от ежедневните изкушения.

Плодовете на молитвата: любов, благодат и умиление

За да разберем колко качествен е нашият молитвен труд, е важно да оценим неговите резултати. Монотонното «прочитане» в най-добрия случай няма да доведе до нищо, а в най-лошия – може да вкара душата в униние. За да избегнем това, старец Йосиф съветва да следим за чувствата, които се раждат в нас по време на разговора с Бога.

«Когато ставаш и се молиш, <…> състрадаваш и милуваш, тогава те обича Бог. И тогава и ти Го обичаш. Той първи обича и излива Своята благодат», – твърди авва.

По този начин, първият плод на правилната молитва – действената любов към Бога и хората. Вторият – Божията благодат, която се дарява в отговор на нашето усърдие. Този дар светите отци още наричат «съзерцание» (θεωρία).

Но какъв е най-важният и ценен дар за молещия се? Геронда казва