Да познаваш Бога – това не е знание за Бога
Миражите на училищното богословие ще се разпаднат веднага след настъпването на смъртта, която ще разбие черупката на нашите крехки човешки представи за Бога.
```html
Първосвещеническата молитва – един от най-любимите ми откъси от Свещеното Писание. Четем я на литургията в този неделен ден. Тя е за нашето единство с Бога, за радостта и за любовта. Т.е. за това, което най-много липсва на душата и към което тя най-често се стреми.
Вечният живот, както го характеризира самият Спасител, е знанието за Единствения истински Бог и изпратения от Него Иисус Христос. Но какво е това знание? В нашето разбиране знанието – това е сума от представи за това, на което учат в богословските учебни заведения. Но можем да зададем въпрос на медиците. При цялото богатство на знанията, които ни дава днешната медицина, може ли поне един учен да каже какво е човек? Можем да опишем най-различни механизми на неговата жизнена дейност, работата на вътрешните органи и т.н., но какво е по същество човекът? Това не знае никой. Какво е личност, с какво се отличава от индивидуалността? Какво е съзнанието на човека и къде изобщо се намира? Но човекът — това е напълно достъпен обект за изследване и изучаване, за разлика от Бога, чиято същност е недостъпна дори за най-висшите ангелски сили.
Но въпреки това «богопознанието» при нас се свежда до разсъдъчен анализ на свещените или светоотеческите текстове, изводи на логиката, интелектуална интерпретация на изучавания материал. За това ли знание за Бога говори Христос в първосвещеническата молитва? Определения, понятия, имащи многогранни оттенъци на лексическите значения и индивидуалното възприятие — това са безкрайни тъмни лабиринти, по които броди заслепената от егоизъм душа.
Вечният живот предполага не знание на думи за Бога, а знание на самия Бог. Така както и сключването на брак между мъж и жена не се случва в процеса на изучаване на книги по анатомия и психология, а в непосредствената близост на личното запознанство. Това е общуване лице в лице. Само тогава Бог започва да се открива на нас такъв, какъвто можем да Го разберем, и в степента, в която можем да Го вместим.
Духовният практик се отличава от богословстващия теоретик по това, че първият се моли, а вторият разсъждава за Бога. Практикът е потопен във вътрешната тишина, а теоретикът във външната суета. Първият през цялото време мълчи, а вторият непрекъснато говори. Практикът разбира, че да излезеш от света, който лежи в зло (1 Ин. 5:19), означава да излезеш от света на мислите, от ада на желанията и да влезеш в живота на Духа, живеейки с благодат. Теоретикът с глава се потапя в света на жестоките конфликти, угнетяващите условия на живот, няма време за молитва, целият му живот преминава в изтощителна суета и многозаботливост. При това той десетки години се намира в църковната ограда, а може би и в свещен сан, без да вижда никакви плодове на Светия Дух в своята душа и без да има капка благодат. Въпреки това той искрено смята, че служи на Бога. Практикът, в същото време непрекъснато пребивавайки в Светия Дух, при отсъствие на всякакви мисловни движения, изпълва душата си с благодат, спасява себе си и защитава целия свят с духовен щит на непрестанната молитва.
Повечето хора, които се смятат за професионалисти в областта на религията, дори не подозират, че всички техни представи за Бога не са нищо повече от игра на въображението и измислици на собствения им разум.
Нашите фантазии за Бога не са Бог, а само идол, който нашето егоистично мислене поставя в ума ни. Богопознанието изисква от нас преди всичко присъствието на това, което ни прави сродни на Бога. Това, което отваря самата възможност да имаме знание за Бога. Т.е. първо човек трябва да придобие благодатта на Светия Дух, а вече след това да познава Бога в тази благодат. Наличието на благодат не зависи нито от интелектуалните способности, нито от умствения потенциал. Тя се интересува само от чистотата на сърцето и смирението на душата.
Миражите на училищното богословие ще се разрушат веднага след настъпването на смъртта, която ще разбие черупката на нашите крехки човешки представи за Бога. Защото в основата на всички тези изводи лежи фундаментът на горделивите заблуждения, замесен на невежество и загуба на смисъла на живота.
Тогава ще разберем, че без Бога няма и не може да има никакво «индивидуално съществуване», а това, което сме считали за такова, е егоистична лъжа и фантазии на самостта.
Спортният коментатор улавя най-малките и, изглежда, незначителни събития, свързани с играта на спортистите. Рибарят много добре разбира къде, кога и на какво най-добре да лови риба. Готвачът знае нюансите на вкуса и начините на приготвяне на различни продукти. Богословът знае всички особености на библейския текст и неговите интерпретации на други езици. Той може да разкаже как се е разбирал даден откъс от свещеното писание от светите отци в различни епохи сред различни народи. Всички тези знания всеки от специалистите ще остави тук, на земята, тъй като в другия свят те вече няма да са нужни.
И само този, който внимателно следи за своя ум, събирайки го в сърцето и не позволявайки на мислите да се разсейват и въртят по света, ще достигне целта, заради която е дошъл в този свят. Теоретикът знае каква е разликата между манихеите и мандеите, борборитите и бонифратрите. Но той може така и никога да не узнае онова умиление, за което знае простата неграмотна баба, стояща в сълзи и молитва пред простичка хартиена иконка на Божията Майка. Едни знания идват на мястото на други, но само благодатта Божия остава неизменна и вечна. Всичко, което се ражда в този свят, рано или късно остарява и умира, и само Бог остава вечно млад. Радостта и любовта, разтворени с печал и милосърдие, привличат към нас Божията милост, която ражда в сърцето искрена доброжелателност и съчувствие към всички хора без изключение. Така в душата идва благодатта и се появява радост в Светия Дух.
В такава състрадателна Любов нашият дух се събужда и преобразява. Обичащото сърце вече не дели света на приятели и врагове, на тези, които вярват в Бога или които Го отричат, то плаче за всеки човек и не може без сълзи да гледа на загиващия в
