Беше ни даден шанс да станем Църква, но предпочетохме религията
Църква или религия? Как да различим живата вяра от формалната имитация и защо борбата за «истината» в света ни отдалечава от спасението на душата.
```html
«Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да говорите всички едно и да няма между вас разделения, но да бъдете съединени в един дух и в едни мисли», – тези думи на апостол Павел звучат по време на празничната неделна литургия.
Но разделенията между нас стават все повече. Те увеличават разстоянието между хората, които, изглежда, изповядват една и съща православна вяра и се причастяват от една и съща Чаша. Причините за това са много, но основната е загубата на духовно единство около Христос и Неговото Слово.
Евангелието отдавна престана да бъде основният смисъл и съдържание на живота за много вярващи, и за техните пастири също.
Те измислиха множество причини, поради които могат да нарушават директните и очевидни изисквания на Нагорната проповед.
Уроци от историята и избор между вяра и религия
Почти преди четиридесет години ни беше даден, може би, последният шанс да станем Православна Църква, но предпочетохме отново да възродим православната религия – същата, която Господ разруши на нашата земя преди повече от сто години. Хегел беше прав: «Историята учи само на това, че никога не е научила народите на нищо». А това означава, че ни очаква един от двата варианта: или Бог отново ще измие от лицето на земята тази имитация на вяра, или тя ще набира сила и с подкрепата на властта ще се превърне в карикатура, която заедно с останалите уродци ще коронова антихриста.
А докато Бог ни пресява през сито. Плевелите се отделят от пшеницата: привържениците на националните светове, политическите религии, милитаристите от различни масти и убеждения, идолослужителите се отделят от тези християни, за които Христос е по-скъп от всичко останало. Това са верните, които не се удавиха в морето от думи, не се задушиха в праха на политическите проповеди, не объркаха гласа на Добрия Пастир с много подобния на него антипод.
Докато книжниците и фарисеите за пореден път разпъват Христос и се борят с Неговите последователи, Бог събира Своите при Себе Си.
Събира тихо, мълчаливо. И те също тихо и мълчаливо следват Него. Минало е времето, когато трябваше да се говори. Всичко вече е казано, всичко е разбрано и всеки е направил своя избор. Сега настъпва времето на гръмката тъмнина и нашето тихо мълчание.
Лъжата на съвременния свят и спасението на душата
Когато ни се иска да се възмущаваме, нека си спомним, че светът, какъвто го виждаме, е само измама и всичко в него е изградено на лъжа. Лъжата изобщо стана въздухът на съвременния свят. С нея дишат медиите, политиците, журналистите, мениджърите по продажбите, рекламодателите и дори някои православни проповедници.
Този, който оправдава нарушаването на Божиите заповеди с някаква целесъобразност, не е важно каква, дори и да цитира отците и да призовава към здравия разум, - той все пак лъже. Истината е, че го прави несъзнателно. На него наистина му се струва, че говори истината. Но всичко, което е против Евангелието, - винаги е лъжа, каквото и да се нарича.
Всичко, което трябва да защитим и освободим в този свят, е нашата безсмъртна душа.
Повече в този свят няма за какво нито да се воюва, нито да се умира. Всички войни и катаклизми, които сега са толкова много на нашата планета, се случват заради лъжата. Те са последното лекарство за тези, които са забравили за истината. Бог ни позволява да се мъчим и страдаме, за да разкрием с това лукавството и престореното благополучие на този свят. Бог ни поставя лице в лице с истината за това, че всъщност нямаме нищо свое в този свят и никога не сме имали.
А всичко, което сме считали за свое, е само сън. Едно мигновение - и цялата ни собственост се превръща в прах и пепел. Светът гони Църквата, защото в нея живее Божията истина. А лъжата мрази всяка истина и по нейната злоба винаги може да се разпознае лицето на лъжата.
Свобода или подчинение?
Религията изисква подчинение на авторитета на свещеноначалието, дори ако то се стреми да постави на челото на своите фанатични последователи печата на Каин. Православната вяра не изисква нищо от човека, давайки му пълна свобода. Всичко тук зависи само от нашето свободно съгласие и желание. Христос никого не принуждава към нищо, Той само предлага. Принуждава именно дяволът, използвайки за това лъжа, ласкателство и насилие.
Бог - това е най-великата, поразителна, безгранична Сила и Мощ, и същото дълбочайше Смирение.
Любовта и Смирението – основното съдържание на личността на Богочовека Христос. В това има някакъв парадокс. Защото на силния не му трябва смирение, той може да победи всички. А на смирения защо му е сила, ако не възнамерява да я използва?
Бог - това е безкрайният Живот, и всеки от нас, като образ и подобие Божие, също е живот, който няма край. Любовта - основният път на богопознанието. Понеже Господ обхваща всичко, то в този безкраен Божествен Живот всичко и навсякъде е живо не само по себе си, а живо в Бога. Затова не може да се убие нищо от това, което е създадено от Твореца. Изчезва и умира само това, което е временно. Човешкият дух не знае смърт.
Всичко, което е нужно на нашата душа, — да получи свобода в Бога.
На хората не им трябва да завладяват някакъв народ или някаква земя, да вдигат революции, да се борят за права и свободи, да изискват справедливост и т.н. Всичко това е нужно на хората, които мислят, че ще живеят на земята вечно; на политиците, които заради това се стремят към властта; на олигарсите, които от това печелят много. На нас ни трябва само едно - да освободим душата си от робството на този свят.
Истинската истина и пътят към спасението
Хората не разбират едно просто и очевидно нещо: когото и да убие
