Войната срещу Джей Ди Ванс
Защо глобалистите водят тотална война срещу вицепрезидента Дж. Д. Ванс?
Американският клон на СПЖ публикува аналитичен материал, посветен на координираната работа на глобалистите срещу вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс.
На 9 март група протестиращи издебнаха Ванс и малката му дъщеря пред дома им, като ги обсипаха с обиди.. Няколко дни по-късно публиката в Кенеди Център посрещна вицепрезидента и съпругата му с неодобрителни възгласи и освирквания.
В същото време леви активисти превърнаха злощастните снимки на Ванс в поток от вирусни мемове в социалната мрежа X. Журналистите подхванаха вълната и пуснаха поредица от странни статии, обсебени от темата. Самият Ванс подходи с чувство за хумор към случващото се и дори сподели някои от меметата, които му харесаха.
По време на кампанията Ванс беше наричан както твърде млад, така и твърде краен, настроен срещу жените и дори срещу котките.
Вицепрезидентът Ванс и движението, което той представлява, дават надежда на американците, които искат да видят страната да се върне към християнските устои и разумно правителство, което поддържа традиционните семейни ценности.
Поради тази причина той се превърна в обществен враг номер едно в очите на глобалисткия елит.
Традиционните ценности и постлибералната десница
Обръщането на Ванс към католицизма през 2019 г. оказа дълбоко влияние върху неговите политически възгледи, които сега са в съответствие с католическите учения за социалната справедливост, светостта на живота и важността на връзките в общността.
Това може да се види в есето му от 2020 г. „Как се присъединих към съпротивата“. Ето един откъс от него:
„Страстно търсех мироглед, който би могъл да обясни нашите пороци като феномен, който е едновременно социален и личен, структурен и нравствен; мироглед, който признава, че ние сме продукти на нашето обкръжение и че ние носим отговорност за промяната на тази среда, но при това оставаме морални същества с лична отговорност.“
Верността на Ванс към традиционния християнски мироглед лежи в основата на политиката му, което го прави естествен съюзник на православните християни – и, като следствие, естествен противник на глобалистите. Подобно на много православни вярващи, Ванс оспорва система, за която печалбата е по-важна от хората и за която моралният упадък и покварата се ценят повече от социалното сближаване и здравите семейства.
Вместо да се позиционира като поредното копие на Роналд Рейгън, Ванс се присъединява към зараждащата се постлиберална десница..
Постлибералната десница в основата си е християнско движение. За разлика от по-разпространените форми на американския консерватизъм, движението дава приоритет на културата и ролята на вярата, на необходимостта да се полагат грижи за хората в неравностойно положение и поставя националния интерес над интересите на транснационалните корпорации и НПО.
Знаейки това, не е изненадващо, че вицепрезидентът Ванс се превърна в основна мишена за транснационалните корпорации и активистки групи, които се възползват от атомизираното общество.
Глобалисткият дневен ред и войната срещу семейството
Глобалистките елити – големи финансови фирми, технологични гиганти и организации като Световния икономически форум (СИФ) – насърчават свят, в който традиционните социални структури се демонтират. Ключов елемент от тази програма е разрушаването на семейството.
Общество, лишено от силни семейни връзки, се контролира много по-лесно – разединените хора търсят удовлетворение в безкрайното потребление и дигиталните забавления. Агресивната пропаганда на ЛГБТ идеологията, монополизирането на жилищния пазар от корпорациите и размиването на границите на личното пространство са инструменти, които правят хората по-зависими от системата. СИФ не крие желанието си да атомизира обществото и да подкопае човешкото достойнство.
Вземете например статията им от 2016 г. със зловещото заглавие „Добре дошли в 2030 г.: Не притежавам нищо, нямам личен живот и животът никога не е бил по-добър“.
Въпреки че СИФ казва, че не налага подобни промени и че това са просто прогнози, базирани на пазарните тенденции, това очевидно не е така.
От края на 2010 г. BlackRock и StateStreet създадоха стотици дъщерни дружества, за да купуват възможно най-много жилища, излизащи на пазара. Отдавайки под наем тези жилища, те пречат на американците да притежават домове. До тридесет процента от жилищата на големите пазари сега са собственост на корпорации.
По същия начин, твърдейки, че не ни тласкат към общество, лишено от неприкосновеност на личния живот, технологичните компании разработват приложения, които възможно най-много нарушават поверителността. Повечето от тези прониквания са внимателно замаскировани в потребителски споразумения, които умишлено са създадени така, че да възпрепятстват желанието за тяхното прочитане. Всъщност пълното изучаване на тези документи би отнело цял ден непрекъснато четене - ако някой изобщо реши да предприеме подобен подвиг.
По този начин, докато глобалистите представят тези промени като пазарни тенденции, те активно манипулират обществото, за да ги превърнат в реалност.
Но тази програма се сблъсква с големи пречки в чужбина, в по-религиозните страни. Ето защо глобалистите атакуват църквите. Само като разбият Църквата, те могат да обърнат хората към „пробудената“ програма.
Виждаме това в прякото участие на Държавния департамент на САЩ и USAID в преследването на Украинската Православна Църква (УПЦ).
Противопоставянето на вицепрезидента Ванс на глобалистките политики
Ванс открито критикува тенденциите, които подкопават семейния живот и разрушават общността – същите неща, които правят пари за транснационалните конгломерати и НПО.
Ванс е израснал в едно градче в щата Охайо, където затварянето и преместването на производството в чужбина обрекли жителите на мизерия. Той е изпитал на гърба си как глобализмът унищожава живота на обикновените американци.
Той насърчава връщането на производството и други индустрии, за да се съживят общностите и да се възстанови икономическата мобилност. Тази и подобни политики подкрепят американските семейства, като улесняват младите двойки да създават семейства, нещо, което повечето сега намират за невъзможно.
Като сенатор Ванс осъди преследването на УПЦ и разглеждането (по-късно приемането) от украинския парламент на забрана на църквите.
В Мюнхен той разкритикува финансирането от САЩ на организации, които подкопават чуждите правителства, религиозното единство и усърдие, както и цифровата цензура. Една запомняща се фраза беше:
„Години наред ни се внушаваше, че всичко, което финансираме и подкрепяме, се прави в името на общите ни демократични ценности. Всичко, от политиката ни за Украйна до цифровата цензура, се представя като защита на демокрацията, но когато виждаме как европейските съдилища отменят избори, а висши служители заплашват да отменят други, трябва да се запитаме дали се придържаме към достатъчно високи стандарти.... Не трябва да говорим само за демократични ценности. Трябва да живеем според тях."
Речта предизвика шок в Европа, защото Ванс удари в самото сърце на европейската политика – политика, оформена, финансирана и направлявана от предишни американски режими.
Зората на нова ера?
Досега глобалистите смятаха, че могат просто да изтърпят президентството на Тръмп като временно явление. Появата на Ванс на политическата сцена обаче ги изненада неприятно - те бяха напълно неподготвени за перспективата за дванадесет години непрекъснат курс „Америка преди всичко“.
Победата на Тръмп и Ванс окуражи онези, които все още се осмеляват да мечтаят за Стара Европа. Без Държавния департамент и USAID, подкрепящи глобалистичния дневен ред, на ЕС ще му бъде трудно да потиска традиционните християнски кандидати и партии.
Ванс представлява дългосрочно преустройство: завръщане към традиционните ценности и утвърждаване на ролята на християнството в обществото, както и край на глобалистичния световен ред.
В очите на глобалистите Ванс представлява дори по-голяма заплаха за техните планове от самия Тръмп. В резултат на това можем да очакваме, че те ще водят тотална война срещу него до 2028 г.
