От СССР до Украйна: защо Еленски се бори с Църквата при всяка власт
Напоследък в Мрежата се появиха допълнителни доказателства за това, че Еленски вярно и предано е служил на съветската власт. Защо досега не са го «декомунизирали»?
Главата на Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта Виктор Еленски има много голям и много компрометиращ бекграунд. При СССР той вярно служи на съветската власт, всячески я възхваляваше и пропагандираше всички антицърковни и антирелигиозни наративи на комунистическата идеология. Напоследък в Мрежата се появяват все нови трудове на Виктор Евгениевич, в които той излага мисли, които днес биха нарекли «промоция на руските наративи». Нека ги разгледаме по-подробно.
Ленинец или антисъветчик?
Ето цитат от неговата брошура «Юдейски клерикализъм и ционизъм», издадена през 1988 г. в серията «Атеистическа библиотечка на студента»: «Марксистко-ленинската теория ни дава инструменти, метод за проникване в дебрите на икономиката, политиката, духовната сфера на живота на човечеството. <…> Не може да не се удивим на мащабността и дълбочината на мисълта на Ленин, на неговата гениалност в предвиждането на онези чудовищни бедствия, които низходящата фаза на развитието на капитализма може да донесе на света».
За да илюстрираме «дълбочината на мисълта на Ленин», ще приведем цитат на Илич относно религията в статията «Относно отношението на работническата партия към религията», публикувана през 1909 г. в вестник «Пролетарий»: «Религията е опиум за народа <...> Всички съвременни религии и църкви, всички и всякакви религиозни организации марксизмът разглежда винаги като органи на буржоазната реакция, служещи за защита на експлоатацията и заблуждаване на работническата класа». Както ще се види от по-нататъшните разсъждения, В. Еленски много добре е усвоил този ленински възглед за религията.
През 1988 г. В. Еленски публикува в Украинския исторически журнал статия: «Изпълнението в УССР на декрета "За отделяне на Църквата от държавата и училището от църквата" в първите години на социалистическото строителство». В тази статия той като лъв защитава съветската власт и лично Владимир Илич Ленин.
Но след някакви си четвърт век възгледите на Еленски за Ленин, Църквата и училището се променят на противоположни.
През 2015 година, бидейки народен представител в Радата, той нарече закона «За внасяне на изменения в някои закони на Украйна за създаване на учебни заведения от религиозни организации» «важна стъпка в процеса на десъветизация на украинското образование». По неговите думи, конфесиите трябваше да доказват, че «принципът на отделяне на Църквата от държавата, означаващ пълно изгонване на Църквата от публичната сфера, е ленинско-сталински».
Както виждаме, Еленски отново споменава Ленин и съветския строй, но тоналността е съвсем различна, ярко негативна.
Впрочем, да се върнем в 1988 година, към възвеличаването на Владимир Ленин и неговата борба с Църквата. Еленски пише: «Ръководителите на Църквата изработиха програма за широкомащабно противодействие на декрета (за отделяне на Църквата от държавата – Ред.), която напълно се вписваше в плановете на контрареволюцията, която имаше за цел унищожаването на Съветската власт».
Сега знаем, че това е лъжа от началото до края: свещеноначалието не изработваше никакви програми за противодействие и не се занимаваше с никаква контрареволюция. То се опитваше да спаси Църквата от пълно разгромяване и да запази правото на вярващите да изповядват Православието. Това знаеше и Еленски, но продължаваше да обвинява духовенството в подривна дейност: «След Революцията реакционното духовенство и монасите станаха агентура на задграничните интервенционисти, а манастирите, намиращи се в тила на съветските войски, се превръщаха в опорни пунктове на банди».
В своето служене на съветската власт В. Еленски стига дотам, че казва, че самият народ приветствал разправата с Църквата.
«Дори църковниците през 1921 г. бяха принудени да признаят, че идеята за отделяне на църквата от държавата украинското православно население прие със съчувствие», - пише той в гореспоменатата статия. Той дори казва, че хората сами се борили с Църквата: «Партийните организации, Съветите в практическата дейност по реализиране на ленинския декрет "За отделяне на Църквата от държавата" се опираха на антиклерикалното движение на трудещите се, които в по-голямата си част го възприеха одобрително».
Лоша/добра УАПЦ
Много показателен момент е как В. Еленски в своето служене на комунистическата идеология се отнася към двете религиозни организации, възникнали след Октомврийската революция 1917 г. Това са Украинската автокефална църква и Обновленческата църква.
Ето няколко цитата за отношението към УАПЦ:
- «Създадена от заклети буржоазни националисти, петлюровски прислужници, УАПЦ след разгрома на контрареволюцията се превърна в легален център, около който се консолидираха враждебни на съветската власт националистически елементи»;
- Членовете на УАПЦ «осъществяваха идеологическа обработка на бандитите на така наречената украинска въстаническа армия (УПА). Епископатът на УАПЦ благославяше националистическите банди, наказателите за масови убийства на съветски хора».
- «В очите на хиляди селяни УАПЦ стана легална клетка на националистическата жълто-синя контрареволюция, която в продължение на десетилетие паразитираше върху техните чувства и настроения. Именно това, а не небр
