УПЦ призната като аффилирана с РПЦ: какво следва?
«Изследването» на ГЭСС разкри признаци на афилиация на УПЦ с РПЦ. Анализираме в какво се състои лукавството на чиновниците и прогнозираме по-нататъшното развитие на събитията.
8 юли 2025 г. Държавната служба на Украйна по етнополитика и свобода на съвестта (ГЭСС) публикува заповед «За откриване на признаци на афилиация на Киевската митрополия на Украинската православна църква».
Чиновниците твърдят, че са открили «признаци на афилиация на Киевската митрополия на Украинската православна църква с Руската православна църква, чиято дейност в Украйна е забранена». Това беше очаквано, тъй като самият закон за забрана на УПЦ (Закон на Украйна «За защита на конституционния ред в сферата на дейността на религиозните организации» от 20.08.2024 г.) беше написан по такъв начин, че при сигнал от Офиса на Президента нямаше да има никакви шансове да не се признае УПЦ като афилирана с РПЦ. А УПЦ нямаше да има никакви шансове юридически да защити своята позиция. Да, този Закон противоречи на Конституцията, но днес Конституцията просто се пренебрегва, и то не само в религиозната сфера.
«Изследването» на ГЭСС призна УПЦ за афилирана с РПЦ по първите четири признака от седемте, предвидени в пп.1-4 ч. 2 ст. 5-1 от Закона «За свобода на съвестта и религиозните организации». Тези признаци бяха добавени в тази статия със закона за забрана на УПЦ от 20.08.2024 г. Нека ги разгледаме по ред.
Признак №1
Извод от «експертизата»: «КИЕВСКАТА МИТРОПОЛИЯ НА УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА като съставна част на Украинската православна църква влиза в структурата (е част от) Руската православна църква, чиято дейност в Украйна е забранена...»
В текста на Закона този признак се формулира така: «1) религиозната организация непосредствено или като съставна част на друга религиозна организация влиза в структурата (е част от) чуждестранна религиозна организация, чиято дейност в Украйна е забранена в съответствие със Закона на Украйна "За защита на конституционния ред в сферата на дейността на религиозните организации", и/или е афилирана с религиозна организация, която е афилирана с посочената чуждестранна религиозна организация».
Този пункт е доста размит и неопределен. Не е указано, в какъв смисъл една религиозна организация влиза в друга, в организационен, юридически, каноничен, евхаристичен или друг. Затова вече по първия пункт е възможен произвол на държавните органи в определянето на това, коя религиозна организация е афилирана, а коя не. В «изследването» ние и наблюдаваме този произвол.
Цитат от «експертизата»: «Така, Изследователската група вижда признаци на влизане на КМ УПЦ в РПЦ в това, че:
- статусът «независимост и самостоятелност в управлението», предоставен от РПЦ на УПЦ, не означаваше пълна независимост на УПЦ в смисъла, който се предоставя на автокефалните църкви от кириархалната Църква;
- конституиращият елемент на Устава за управление на УПЦ — Грамота — установява влизането на УПЦ във Вселенското православие «чрез Руската Православна Църква» (в случаите, когато РПЦ предоставяше на своите части пълна независимост, тоест автокефалия, споменаването за такова влизане отсъстваше);
- ръководните органи на УПЦ отхвърлиха обръщенията относно независимостта на УПЦ от РПЦ;
- Изследователската група не откри документи на Съборите на УПЦ, Съборите на Епископите на УПЦ, Свещения Синод на УПЦ, които да свидетелстват за излизането на УПЦ от състава на РПЦ».
Що се отнася до Грамотата на патриарх Алексий II от 1990 г. и връзката на УПЦ с Вселенското Православие чрез РПЦ, то връзката на една Църква с Православието чрез друга Църква — това е доста нова конструкция, която не е известна на каноничното право и която възникна само поради това, че няма общоприета процедура за предоставяне на автокефалия и трябва по някакъв начин да се различава църковната автономия от автокефалията.
Между другото, същата ПЦУ, според устава, е свързана с Поместните Църкви чрез Константинополския Патриархат. Но властите при това защо не крещят, че автокефалията на ПЦУ е непълноценна, а самата тя – част от Константинополския Патриархат. Но в случая с УПЦ мисленето е именно такова.
Въобще тези понятия, автономия и автокефалия, не са определени ясно в каноничното право, и двете означават независимост. Трудно е да се каже как се различават едно от друго, още повече че съществуват автономни Църкви, които имат повече права и независимост, отколкото формално автокефалните. Например, гръцките Поместни Църкви фактически зависят от Константинополския патриархат, но при това се считат за автокефални. ПЦУ, която се нарича автокефална, съвсем ясно се подчинява на Фанара, за което е написано в нейния Томос.
Но Украйна, като държава, си позволява да се намесва в тези тънки канонични въпроси и да определя, какво е автономия, а какво автокефалия. Повтаряме, УПЦ е независима Църква, което се доказва от нейните уставни документи и решенията на Поместния Събор от 27.05.2022 г.
Юридически ГЭСС може да оцени нейната независимост в административен, кадрови, икономически и други планове, но да оценява тънките канонични нюанси тя няма нито конституционни правомощия, нито компетенции, още повече, че всички тези въпроси още не са решени вътре в самата Църква. По-рано беше написано, че УПЦ е свързана с Православието чрез РПЦ, сега това не е така
